Определение № 2306 от 14.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2306 гр. София, 14.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно частно наказателно дело № 20251100603923 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава 22 от НПК.

Образувано е по постъпила жалба от частния тъжител С. Г. С., подадена чрез процесуалния й представител адв. К.К., срещу разпореждане № 6539 от 22.05.2025 г. по НЧХД № 6038/2025 г. по описа на СРС, 116-ти състав, с което на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратено наказателното производство по частната тъжба.

В сезиращата съда жалба се твърди, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че в подадената до първоинстанционния съд тъжба се съдържат конкретни твърдения за точно определени по време и място позорни факти, свързани с личността на пострадалата, които подлежат на обективна проверка, поради което изпълват състава на чл. 147, ал. 1 от НК. Излагат се съображения, че деецът е осъществил и втората форма на изпълнително деяние на престъплението „клевета“ чрез приписване на неизвършено от тъжителката престъпление. Твърди се, че инкриминираните от частното обвинение изрази отразяват една крайно отрицателна оценка за личността на тъжителката и са били използвани от Б. с цел пряко да засегнат честта и достойнството на лицето към което са адресирани. Отправя се молба, въззивният съд да отмени атакуваното разпореждане и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдебното производство.

Софийски градски съд, като обсъди доводите в жалбата срещу Разпореждането на съда за прекратяване на наказателното производство, прецени материалите по делото, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и 1 следва да бъде разгледана.

Производството по НЧХД № 6038/2025 г. по описа на СРС, НО, 116-ти състав е образувано на 24.04.2025 г. по тъжба на С. Г. С. срещу Б.Г.Б. за престъпления по чл. 148, ал.

1, т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 от НК. Тъжбата е входирана с № 142637 в СРС на 23.04.2025 г.

С разпореждане от 20.05.2024 г. СРС не е дал ход на тъжбата, като указал в 7- дневен срок от получаване на разпореждането да се конкретизират трите имена на тъжителя, входираната в съда тъжба да бъде надлежно подписана от лицето от чието име изхожда или от неговия процесуален представител и да се внесе дължимата държавна такса.

Горното разпореждане е било изпратено на тъжителя и на упълномощения повереник, като видно от направените в призовките отбелязвания, същите са били връчени на 07.05.2025 г. Прегледът на документите по делото сочи, че дадените от съда указания са изпълнени.

С Разпореждане от 22.05.2025 г. съдия -докладчикът е прекратил наказателното производство по НЧХД № 6038/2025 г. по описа на СРС, НО , 116 състав на основание чл.

250, ал. 1, т. 2 от НК. За да постанови обжалваното разпореждане, съдията е преценил, че описаното в тъжбата деяние не съставлява престъпление. Този извод, съдът е мотивирал, като е съобразил, че инкриминираните в тъжбата изрази са част от отговор на искова молба, депозиран на основание чл. 131 от ГПК, респективно чрез него се упражнява законово гарантирано право на защита в конкретен граждански процес и се взема отношение по обстоятелствата във връзка с предявен иск. Именно изложеното е дало основание на съда да приеме, че се касае за упражняване на право на защита, без значение на конкретно съдържание на инкриминираните в тъжбата изрази, тъй като същото не цели накърняване авторитета на лицето, за което се отнася. Първият съд е приел, че не е налице и осъществено престъплението „обида“ по чл. 146 от НК, тъй като, посочените в тъжбата изрази, представляват субективна и неподлежаща на доказване оценка на Б. за характера на тъжителката и не е налице извършване или казване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго.

В конкретния казус, първият съд е преценил за излишно да отправя указания към частния тъжител да внесе уточнения в подадената от нея частна тъжба. Първостепенният съдия е намерил частната тъжба за достатъчно изчерпателна и изяснена като дата, място и инкриминирани изрази, доколкото същите представляват точни цитати от конкретен текст, и е приел, че изнесеното в тъжбата не представлява престъпление, поради което се е произнесъл с атакувания краен съдебен акт.

Настоящият съдебен състав счита, че атакуваното разпореждане за прекратяване на наказателното производство по делото на осн. чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК е правилно относно извода за това, че описаното деяние не съставлява престъпление, респ. депозираната срещу него жалба от повереника е неоснователна.

В настоящия случай съдията-докладчик правилно е преценил, че инкриминираните 2 изрази, използвани в отговора на исковата молба, целят да упражнят гарантираното от Конституцията на Република България право на защита на лицето, поради което не биха могли да се разглеждат като "разгласяване" на позорни обстоятелства, тъй като техният автор не е възнамерявал да накърни репутацията на лицето, до които се отнасят.

Действително сигнализирането на съответен държавен орган, в настоящия случай - съда, не изключва възможността умишлено да бъде накърнена честта и доброто име на определено лице, но внимателният анализ на конкретно използваните в отговора на исковата молба изрази, направените конкретни, свързани с тях искания, преценени с оглед характера на исковото производството и функцията на процесуалния документ, сочат към целена от дееца защита на негови процесуални права в гражданското съдопроизводство, а не на съзнателно разпространение на клеветнически и обидни твърдения.

В случая правилно първоинстанционният съд е достигнал до извод, че с инкриминираните в тъжбата твърдения Б. не е приписал престъпление на частната тъжителка чрез посочването й като автор на неистински документи и представянето им пред съда, а е упражнил свое гарантирано от закона процесуално право да оспорва истинността на документи, представени от ищеца при иницииране на гражданското производство, при това конкретното процесуално поведение на ответника е осъществено съобразно предвидените в чл. 193, ал. 1 от ГПК форма и срок.

Настоящият състав споделя доводите на първия съд, че форма на защита се явява и твърдението в отговора на исковата молба, че С. „редовно употребява алкохол и се напива, което е известно не само на съседите от блока, но и на хора от квартала“. Това е така, доколкото твърдението пряко касае предмета на иска по гражданското дело, а именно такъв по ЗУЕС, който се отнася до междусъседски отношения в рамките на етажната собственост и е използван от ответника като аргумент в подкрепа на застъпената от него защитна теза.

Поради което правилен се явява изводът на СРС, че подобни твърдения не могат да бъдат изследвани в рамките на наказателното производство и представляват единствено способ за защита в гражданскоправен спор, отнесен пред компетентен съд.

Въззивният състав споделя съображенията на СРС, че Б. не е разгласил позорни обстоятелства и не е приписал престъпление на частната тъжителка, чрез посочването й като човек изхвърлящ боклука си на стълбите и виновна за смъртта на друг човек. Мотивирано и законосъобразно районният съд е приел, че тези твърдения на частното обвинение не отговарят на действителното съдържание на написаното в отговора на исковата молба, а по естеството си представляват собствена интерпретация и допълване на думите на ответника, като тази оценъчна дейност на тъжителя не може да бъде вменена във вина на лицето, чиято наказателна отговорност се цели да бъде ангажирана.

В заключение въззивният съд намира, че във всички инкриминирани с тъжбата изрази не се съдържат позорни обстоятелства по отношение на тъжителя, нито й е приписано престъпление, доколкото всяко лице има право да се защитава или да препятства водени срещу него граждански производства, като оборва доводите на ищеца и обосновава твърденията си, че поведението му е законосъобразно.

3

Отделно от изложеното следва да се отбележи, че от субективна страна деянието би било съставомерно единствено, ако деецът е бил сигурен или е допускал, че изнесеното в отговора на исковата молба е невярно, а умисълът се изключва при наличие на увереност в истинността на изложеното, формирано на основата на обективни факти. Конкретно с оглед цялостното съдържание на отговора, вкл. посочените от ответника писмени доказателства в подкрепа на тезата му, може да се изведе извод, че Б. е бил убеден в истинността на своите оплаквания, с които е целял да изрази своето становище по обстоятелствата, на които се основава искът на ищеца и да изложи на свой ред конкретни възражения срещу тях, а не да оклевети частния тъжител.

Въззивният съд споделя изводите на районния състав, че с инкриминирания с тъжбата израз: „С. е егоцентрик, мизантроп, интригант, изпълнен със злоба и омраза човек, неспособен на емпатия и на елементарна човешка съпричастност.“, неговият автор е изразил своето субективно негативно мнение за личността на тъжителя. Настоящият съдебен състав намира, че деянието, осъществено от Б. и инкриминирано в тъжбата, се явява несъставомерно по възведения му престъпен състав по чл. 146, ал. 1 от НК, доколкото изявлението на лицето е било адресирано от Б. единствено към състава на съда, пред който е предстояло да се разгледа гр.д. 40036/24 г. по описа на СРС и е било предназначено да подкрепи позицията на ответника, в качеството му на страна в производството. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че доколко ефективна би могла да се окаже подобна защита, е въпрос който подлежи на разрешаване в хода на воденото гражданско производство.

По изложените съображения и настоящия съдебен състав се съгласява с извода на съдията-докладчик по НЧХД № 6038/2025 г. по описа на СРС, че от анализа на горепосочените и твърдени в тъжбата на тъжителя факти се установява, че липсва престъпление от частен характер, което обстоятелство води като своя последица до прекратяване на наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК.

Воден от горното и на основание чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 250, ал. 4, изр. 2 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 22.05.2025 г. на съдия-докладчик по НЧХД № 6038/2025 г. по описа на СРС, 116-ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5