Определение № 52 от 03.02.2023, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52 гр. Велико Търново, 01.02.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234000500002 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.95 ГПК, чл.280 ал.3 т.1 ГПК във връзка с чл.274чл.278 ГПК и Закона за правната помощ.

С определение №4445/23.12.2022г., постановено по ч.гр.д.

№4315/2022г., на Върховния касационен съд е изпратена по компетентност на Апелативен съд-Велико Търново частна жалба вх.№8315/20.10.2022г., подадена от А. С. Я., понастоящем в Затвора-Ловеч, срещу определение №847/19.09.2022г. на Окръжен съд-Велико Търново по в.гр.д. №33/2022г., с което е оставено без разглеждане искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ.

Като разгледа частната жалба и взе предвид данните по делото Апелативният съд приема за установено следното:

Частната жалба е допустима тъй като е подадена в едноседмичен срок от съобщението за изготвеното определение, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Преди всичко следва да се отбележи, че определението на Великотърновския окръжен съд е валидно, тъй като е постановено от надлежен състав, в границите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.

След тази констатация въззивният съд пристъпва към проверка на правилността му, при която е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материално правни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

1

По в.гр.д. №33/2022г. Окръжен съд-Велико Търново е постановил решение №281 от 14.07.2022г., с което е потвърдил решение №1092/27.09.2021г. по гр.д. №906/2021г. по описа на Районен съд-Велико Търново и е осъдил А. Я. да заплати на ЧСИ И. Ц., от района на Великотърновския окръжен съд сумата от 50 лева, направени във въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Първоинстанционният съд с решението си, което Великотърновският окръжен съд е потвърдил, е отхвърлил предявения от А. Я. срещу ЧСИ И. Ц. иск с правно основание чл.441 ГПК във връзка с чл.74 ЗЧСИ и чл.45 ЗЗД за сумата от 250 лева-главница, представляваща претърпяна имуществена вреда в резултат на незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител чрез налагане на запор на несеквестируем доход за м.12.2020г. и м.01.2021г., заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане

Във въззивното решение Великотърновският окръжен съд е постановил изрично, че същото е окончателно и не подлежи на обжалване, което обстоятелство действително е така, предвид разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК, тъй като цената на иска е 250 лева т.е. е под 5 000 лева, който вид дела не подлежат на касационно обжалване съгласно посочената разпоредба.

Ищецът Я. е подал касационна жалба против неподлежащото на обжалване въззивно решение на Окръжен съд-Велико Търново и в жалбата е направил искане за предоставяне на правна помощ за изготвяне и приподписване от адвокат на редовна касационна жалба.

С обжалваното определение №847 въззивният съд е оставил без разглеждане това искане по съображения, че производството по делото вече не е висящо, а е приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради което подадената молба за допускане на правна помощ се явява недопустима, както и поради това че атакуваният съдебен акт е с цена на иска под 5 000 лева, който факт обуславя извод за неговата необжалваемост на основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.

Апелативният съд, в настоящият състав, намира за неправилен крайният решаващ извод, съдържащ се в обжалваното определение, а именно че молбата за предоставяне правна помощ е недопустима, тъй като изложените от Окръжния съд съображения са относими към неоснователност на същата т.е. касаят съществото на спора, а именно тъй като атакуваното въззивно решение действително не подлежи на обжалване, подадената срещу него касационна жалба попада в хипотезата на чл.24 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за правната помощ, тъй като не би допринесла полза на лицето, както и е очевидно неоснователна, независимо от обстоятелството че правна помощ по Закона за правната помощ може да се иска и когато не е налице висящо съдебно производство предвид различните предвидени форми на такава, например консултация и подготовка на документи за завеждане на дело, В тази връзка Апелативният съд се позовава на съдебната практика като 2 счита че в този смисъл са например определение №212 от 21.05.2019г. на ВКС по гр.д. №314/2019г.; определение №37 от 27.01.2009г. на ВКС по ч.гр.д.

№2419/2008г.; определение №656 от 29.11.2011г. на ВКС по ч.гр.д.

№648/2011г.

Предвид изложеното Окръжният съд дължи произнасяне по съществото на молбата за допускане на правна помощ. Обжалваното определение, с което е оставил същата без разглеждане, е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия с разглеждане на молбата по същество.

Водим от изложеното Апелативният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №847 от 19.09.2022г., постановено по в.гр.д.

№33/2022г., на Окръжен съд-Велико Търново, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, молбата на А. С. Я., понастоящем в ЗатвораЛовеч, за допускане на правна помощ по делото.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3