Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 910 от 19.03.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 10684/2022
Вид
Решение № 910
Подписан
19.03.2024
В сила
11.04.2024
Състав
Таня Кунева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 183 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 200, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 21 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 910 гр. Варна, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня К. при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Таня К. Гражданско дело № 20223110110684 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „*” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу С. С. *- *, ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. *, за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2760,05 лева, представляваща главница за стойността на консумирана и незаплатена електроенергия за обект с абонатен номер *, находящ се в гр. *, за период на потребление от 22.08.2017г. до 21.08.2018 г., за което е издадена фактура за периода от 04.09.2019 г. до 04.09.2019г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.06.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 728,35 лева, представляваща сбор от дължимите мораторни лихви, начислени за периода от падежа на фактурата до 20.05.2022 г. за периода 17.09.2019 г. до 20.05.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение №3455/02.06.2022 г. по ч.гр. д.

№ 7011/2022 г. по описа ВРС, 50 състав, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че страните по делото се намират в облигационни отношения по договор за пренос на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на „*“ АД. Сочи се, че поцесната фактура, в която е обективирано вземането е издадена на *, но искът е насочен спрямо С.

*, тъй като последната имала качеството на собственик и ползвател на обекта на потребление. Сочи се, че към извършване на проверката 21.08.2018 г. в процесната партида се водила с титуляр при ответника на *. Излага се, че на 21.08.2018 г. служители на * АД са извършили проверка в обекта на потребление и е демонтиран СТИ и изпратен за проверка в БИМ, за което е 1 съставен констативен протокол, подписан от двама свидетели. Установено било преминало количество ел. енергия в невизуализирания регистър 1.8.3., която не е визуализирана на дисплея. Било издадено становище за начисление на ел. енергия за периода от 22.08.2017-21.08.2018 г. На основание чл. 6, ал. 4 от ОУ ищецът издал корекционна фактура за потребеното количество ел. енергия. Твърди се, че едва на 20.09.2019 г. от ответника е подадено заявление за продажба на ел. енергия, при което било установено, че същата е собственик на имота от 2004 г. Излага се, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 17, т. 3 от ОУ да уведоми ищецът за промяната в собствеността, но доколкото същата има качеството на собственик към датата на проверката и периода на корекцията същата е адресат на задължението за заплащането на сумата за потребена и незаплатена ел. енергия. Излага се, че корекционната процедура е изцяло законосъобразна, като при извършването й е спазен редът по чл.38, ал. 2 от ОУ. Сочи се, че процесната сума се дължи на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.38, ал. 2 от ОУ. Твърди се, че ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК и същото е било уважено от заповедния съд като е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като поради постъпило възражение и дадените от съда указания за ищеца е налице правен интерес от подаване на исковата молба. Ищецът моли за уважаване на иска и заплащане на разноски за заповедното и за исковото производство от страна на ответника.

В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител.

Депозирана е молба, с която искът се поддържа и се моли за уважаването му.

Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва искът като недопустим и неоснователен. Намира, че производството по делото следва да бъде прекратено и издадената заповед за изпълнение да бъде обезсилена, тъй като ответницата не е била в договорни отношения в периода от 22.08.2017 г. до 21.08.2018 г., както и по време на издаване на процесната фактура от 04.09.2022 г. Сочи се, че в процесната фактура фигурира задължение на трето лице, а не спрямо ответницата, както и че същото е за друг клиентски номер, а не този на ответницата. Оспорва да е извършена продажба на ел. енергия в полза на ответната страна, за която се претендира плащане по процесната фактура. Обоснова, че доколкото в самата фактура не фигурират всички изискуеми реквизити същата не може да се приеме, че обективира договор за доставка на ел. енергия между страните. Сочи се, че дружеството неправилно в нарушение на закона е издало фактура, вместо дебитно известие за извършената корекция. Отделно, намира иска за неоснователен. Оспорва се наличието на валидна облигационна връзка между страните преди подаване на заявлението от нея на 20.09.2019 г. Оспорва се дължимостта на претенцията за заплащане на ел. енергия, позовавайки се на изтекла тригодишна давност като периодично плащане преди подаване на заявлението. С оглед на това намира, че вземането за потребена в периода от 2

22.08.2017г. до 21.08.2018 г. ел. енергия е погасено по давност. Оспорва претендираното количество ел. енергия да е реално доставено до абоната.

Твърди се, че не са налице основания за извършване на корекция на сметката му, поради отмяна на разпоредби от ПИКЕЕ, както и предвид липса на ред за уведомяване на клиента за извършване на корекция на сметка. Посочва, че СТЕ е собственост на ел. дружеството и задължението за поддържане на неговата изправност е на ищеца. Твърди, че не е доказана вина на абоната за ангажиране на отговорността му. Подчертава се, че ответникът не разполага със софтуер за прочитане на паметта на електромера, както и че е наличието на скрити регистри е в нарушение на закона. Настоява, че е недоказано, че електромерът е бил монтиран с нулеви показания по всички регистри.

Настоява се, че разпоредбата на чл. 38 от ОУ накърняват добрите нрави и са неравноправни, като излага подробни съображения в тази насока. Сочи се, че абонатът не е дал съгласие за отчитане на ел. енергия в скрит регистър.

Оспорва протокола за монтаж на СТИ от 26.10.2015 г. относно авторството и твърди, че е съставен за целите на процеса. Евентуално заявява, че ответницата не следва да отговаря за цялото задължение, а само за ½ част, тъй като към датата на придобиване на имота и периода на корекцията е била в брак със Станислав Петров Гълъбов, прекратен с развод през 2020 г. Моли се за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуален представител оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му.

Настоящият съдебен състав на ВРС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представената по делото справка от служба вписвания на 19.11.2004 г. С. С. Сярова е придобила чрез покупко-продажба недивижим имот, находящ се в гр. *.

Съгласно решение №3536/28.07.2020 г. по гр.д. № 5253/2020 г. по описа на ВРС е прекратен сключения на 21.10.2000 г. граждански брак между Станислав Петров Гълъбов и С. С. *.

Видно от заявление от 20.09.2019 г. С. * е подала заявление за промяна на партидата на процесния обект, като е посочила като досегашен ползвател *.

От представения по делото констативен протокол от 21.08.2018г. се установява, че служители на „*“ АД са извършили техническа проверка на електромера, отчитащ потреблението за процесния обект. В резултат на проверката СТИ е демонтирано и изпратено в БИМ за проверка, като на негово място е монтиран нов. Съставеният протокол е подписан от служителите, извършили проверката. Протоколът е подписан и двама свидетели, присъствали на проверката.

Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване от 02.09.2019 г. при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Посочено е наличие на преминала 3 енергия на тарифа Т3- 014705,3 kWh, която не е визуализирана на дисплея. От протокола се установява, че електромерът съответства на метрологичните характеристики.

Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставено становище от 03.09.2019 г. за начисление на електрическа енергия в размер на 14705кВтч за периода от 22.08.2017 г. до 21.08.2018 г., в което е посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ, констатирало точното количество неотчетена ел. енергия.

За стойността на това количество е издадена фактура */04.09.2019 г. на стойност 2760,05лв. Не е спорно между страните, че сумата по процесната фактура не е заплатена от абоната на дружеството.

За установяване метрологична годност на процесния електромер е изслушано заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно което електромерът, е преминал първоначална проверка през 2015 г., като срокът му на метрологична годност изтича през 2021 г.

Вещото лице посочва, че съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесния СТИ, извършено чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри чрез въздействие по отделните регистри и по-конкретно в тарифната схема, тъй като при монтажа електромерът е настроен да отчита консумираното количество ел. енергия само по две тарифи. Установява се, че схемата на свързване на СТИ с електрозахранващата мрежа не е променена.

Посочва се, че натрупаното количество ел. енергия е възможно да бъде отразено там след човешка намеса.

В о.с.з. експертът сочи, че електромерът е монтиран нов с нулеви показания по двете тарифи и е невъзможно да има показания в третата.

От допълнителната съдебно-техническа експертиза се установява, че за процесния електромер не може да се установи от коя дата е започнало натрупването в невизуализирания регистър.

Съгласно приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза от датата на монтажа на процесния електромер - 26.10.2015г. до датата на демонтажа - 21.08.2018г., цената за електроенергия за този период, съгласно начислените киловати със Становище от 03.09.2019г, в размер на 14 705 KWh общо, по цени за битови потребители, одобрени от КЕВР възлиза на 2 374,77 лв. с включен ДДС.

От приетата по делото съдебно-графологична експертиза във връзка с предприетото оспорване автентичността на подписа на констативния протокол, съставен при проверката, се установява, че подписът на * е положен от него и ръкописния текст също е изписан от него.

По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпит на свидетеля С. Ц. Т. и от които се установява, че на процесната дата е извършена проверка на електромера, като служители на дружеството я повикали да се подпише, за да се удостовери проверката. Не си спомня да е гледала компютър или електромер.

4

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

За установяване дължимостта на процесната сума ищцовото дружество съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, следва да докаже вземането му по издадената в негова полза против ответника заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по основание и размер, а именно че същият му дължи посочените в заповедта суми на посоченото в същата основание. Същият следва да установи пълно и главно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ОУ правила е коригирал сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.

Първият спорен по делото въпрос е има ли ответникът качеството на потребител в процесния период.

Видно от ангажираните по делото доказателства ответницата е придобила процесния имот на 19.11.2004 г. Към датата на придобиването му обаче видно от представеното по делото решение за развод ответницата е била в брак, поради което ½ ид.ч. от имота е става собствен на съпруга *, поради придобиването му по възмезден начин /чрез покупко-продажба/ по аргумент от чл. 21 СК. Бракът е прекратен едва през 2020 г., поради което по време на съставяне на корекцията, имотът е бил съсобствен при равни права на съсобствениците, поради което всеки отговаря за задълженията до ½ ид.ч.