Решение № 279 от 20.10.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. ХАСКОВО, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско дело № 20235600500532 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК.

С Решение № 244 от 28.04.2023 г., постановено по гр.д. № 979/2022 г., РС - Хасково е осъдил Община Стара Загора да заплати на Г. Н. Г. от **** сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания, *** и неудобства, вследствие на получени на 16.10.2020 г. травматични увреждания, изразяващи се в счупване на ****, полученият от нея ****, след травматично счупване на ****, счупване на *** и на ****, навяхване на ****, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждане - 16.10.2020 г., до окончателното изплащане.

Съдът е осъдил Община Стара Загора да заплати на Г. Н. Г. от *** сумата от 216,60 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатени медицински прегледи и консумативи вследствие на получени на 16.10.2020 г. травматични увреждания, изразяващи се в счупване на ****, полученият от нея *****, след травматично ****, ***** и на ***, навяхване 1 на ****, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждане 16.10.2020 г. до окончателното изплащане.

Съдът е осъдил Община Стара Загора да заплати на Г. Н. Г. сумата от 4 236,97 лева, направени по делото разноски.

Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът Община Стара Загора, която обжалва в срок. Счита, че в хода на съдебното производство не е установен по безспорен и категоричен начин фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД и предпоставките за ангажиране отговорността на Община Стара Загора. Изтъква, че общината не е изграждала тротоар, съответно мястото на инцидента не е част от публичната инфраструктура, чието изграждане е функция на общината. Претендира, че няма причинноследствена връзка между състоянието на ищцата и инцидента, който същата твърди, че е претърпяла на 16.10.2020 г. Набляга, че не бил установен механизмът на настъпване на вредата, чиято обезвреда се търси.

Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционният съд и постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли предявените искове. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от адв. Н. Я., пълномощник на въззиваемата Г. Н. Г., с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита, че постановеното от съда решение е правилно и съобразено със събраните по делото доказателства. Моли да бъде потвърдено постановеното решение и присъдени направените по делото пред въззивната инстанция разноски.

Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.

269 от ГПК, констатира следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от РС Хасково решение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата Г. Н. Г. сумата от 2 600 лв. разноски във въззивното производство - платено възнаграждение на адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 03.06.2023 г.

РС - Хасково е сезиран с обективно съединени искове с правно 2 основание чл. 45 вр. чл. 49 от ЗЗД, предявени от Г. Н. Г. против Община Стара Загора за заплащане на: сумата в размер на 15 000 лева (изменен на 20 000 лева в съдебно заседание на 28.03.2023 г.), представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди - болки и страдания, *** и неудобства, вследствие на получени на 16.10.2020 г. травматични увреждания, а именно счупване на главичката на ****, полученият от нея ****, след травматично счупване на ****, **** и на ****, навяхване на ****; както и сумата в общ размер на 216,60 лева, представляващи обезщетение за причинени й имуществени вреди за заплатени медицински прегледи и консумативи вследствие на горепосочените травми; ведно със законната лихва върху сумите от датата на увреждане - 16.10.2020 г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички относими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявените искове са основателни и доказани в предявените размери, в които е уважил същите. Изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл. 272 от ГПК се споделят от съда. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават основание да бъде направен извод, различен от направения от решаващия съд.

Неоснователни са доводите на въззивника Община Стара Загора за необоснованост на постановения съдебен акт и за липса на основания за ангажиране отговорността на Община Стара Загора.

Съдът подробно е проследил действащата нормативна уредба, съгласно която в тежест на Община Стара Загора е вменено задължението да поддържа и стопанисва тротоарите в населеното място, като изложените мотиви се споделят от въззивната инстанция. Именно това противоправно бездействие на ответника е станало причина за увреждане здравето на ищцата чрез причиняване на процесните фрактури, от което са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, както и имуществени вреди, свързани с направените разходи за лечение и възстановяване.

Не се споделят доводите на ответника относно това, че общината не е изграждала тротоар, съответно мястото на инцидента не е част от публичната 3 инфраструктура. По категоричен начин в случая е установено, че именно общината е собственик на тротоара (част от публичната инфраструктура), където ищцата, поради наличие на неравност, е паднала и е счупила *** и ***.

Поддръжката на тротоарните пространства като част от общинската улична инфраструктура включва привеждането им в подходящо и безопасно състояние с оглед на обичайното им предназначение. Обстоятелствата кога и как е изграден тротоарът не са в състояние да дерогират тези законово установени задължения на общината.

Съдът не споделя аргументите на въззивника, че няма причинноследствена връзка между състоянието на ищцата и инцидента, който същата твърди, че е претърпяла на 16.10.2020 г., както и че не бил установен механизмът на настъпване на вредата, чиято обезвреда се търси. От събраните по делото доказателства става ясно, че на 16.10.2020 г., при движение по *** в ****, минавайки покрай новопостроена кооперация и малко преди да достигне до жилищния блок, където живее нейната майка, ищцата стъпила с **** в неравност на тротоара, при което изгубила равновесие и паднала. При падането си ищцата се претъркулила и цялата й тежест се стоварила на лявата й ръка. Впоследствие се установява, че **** и се налага гипсова имобилизация, а **** и също следва да бъде лекуван. В тази насока са представени многобройни медицински документи, издавани на ищцата за извършваните й медицински прегледи, предписани лекарства, извършвани манипулации и лечение. Съобразявайки всички събрани по делото доказателства първоинстанционният съд правилно е достигал до извод, че освен търпените от ищцата в продължение на месеци болки и страдания от понесените травми, процесния инцидент е оставил негативни последици у последната, като се е наложила и промяна в обичайното й ежедневие след инцидента.

Съдът правилно е приложил чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания. При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по справедливост, съгласно същата разпоредба, следва да се определят действително претърпените вреди, при спазване на обективно установените критерии. Според вещото лице интензитетът на болките от травмата е бил най-голям в началния период с тенденция на прогресивно затихване, като болките в лакътната става са продължили не по-малко от 6 4 месеца. По-дълго са продължили болките в ****, поради развилия се вторично ****. Както е посочило вещото лице в своето заключение, болките в рамото на ищцата са били интензивни и са наложили провеждане на манипулация по раздвижване под пълна упойка. Независимо, че след проведената физиотерапия болките значително са намалели, според експертизата, те продължават и към момента на изготвянето на същата, съчетани със затруднение в движението на лявата раменна става в крайните позиции.

При определянето на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на 20 000 лева решаващият съд правилно е съобразил тежестта на травмата, периодът на гипсова имобилизация и на възстановяване, преживените болки, причинените неудобства в ежедневието на ищцата. Инцидентът и всички съпровождащи го събития определено са извели ищцата извън обичайния й ритъм на живот и са изпълнили ежедневието й с *** и ***.

Правилен и обоснован е и съдебният акт в частта, в която съдът е присъдил обезщетение в размер на 216,60 лева за претърпени имуществени вреди, свързани с проведеното лечение. По делото са представени писмени доказателства - фактури и касови бележки, с които се установяват направените от ищцата разходи във връзка с лечението на травмите, получени при инцидента на 16.10.2020 г.

Неоснователно е възражението за прекомерност на платеното възнаграждение на адвокат, поради което то не следва да бъде намалено.

Съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение, дължимо по чл. 7, ал. 2, т. 1, е в размер на 400 лева, а по т. 3 – 2 200 лв. или общо минималното възнаграждение по двата иска е в размер на 2 600 лв., поради което претендираното такова в минимален размер не следва да бъде намалено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 244 от 28.04.2023 г., постановено по гр.д. № 979/2022 г. на РС – Хасково.

5

ОСЪЖДА Община Стара Загора, ЕИК 000818022, адрес гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 107, да заплати на Г. Н. Г. с ЕГН:

**********, адрес *****, направените по делото разноски в размер на 2 600 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6