Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4323 от 02.12.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 9900/2025
Вид
Решение № 4323
Подписан
02.12.2025
В сила
24.01.2026
Състав
Елена Стоилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 73, ал. 6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.143, ал.1 · Семеен кодекс
  • чл.59, ал.2 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4323 гр. Варна, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20253110109900 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба, подадена от Д. Р. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гp. Варна, ул. "***********" № 40, в качеството на майка и законен представител на Н. Д. Н., с ЕГН: ********** и В. Д. Н., ЕГН:

********** срещу Д. Н. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гp. Варна, ул. “*********** III” № ***********,

Предявени са следните искове: с правно основание чл.127, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.59, ал.2 от СК за предоставяне на родителските права по отношение на децата Н. Д. Н., с ЕГН:

********** и В. Д. Н., ЕГН: **********, на тяхната майка Д. Р. П., с ЕГН **********; определяне на местоживеенето на децата Н. Д. Н., с ЕГН:

********** и В. Д. Н., ЕГН: ********** при тяхната майка - Д. Р. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гp. Варна, ул. "***********" № 40; определяне на личен контакт между бащата Д. Н. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гp. Варна, ул. “*********** III” № *********** и децата Н.

Д. Н., с ЕГН: ********** и В. Д. Н., ЕГН: **********; Да определите режим на личен контакт на бащата Д. Н. Н., ЕГН **********, с децата Н. Д. Н., с ЕГН **********6 и В. Д. Н., с ЕГН **********, осъдителен иск по чл.127, ал. 2, вр. с ал.1 вр. с чл.143, ал.1 от СК за осъждане на Д. Н. Н., ЕГН: **********, да заплаща в полза децата Н. Д. Н., с ЕГН: ********** и В. Д. Н., ЕГН: **********, чрез тяхната майка и законен представител Д. Р. П., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 500 лв. за всяко от децата, платима от първо до пето число на текущия месец, за който се дължи издръжката, считано от датата на завежда на исковата молба 13.08.2025 г., ведно със законната лихва за всеки месец забава, платима по следната банкова сметка с титуляр Д. Р. П. в “*********** ” АД, с IBAN *********** до настъпване на законно основание за нейното изменяване или 1 прекратяване.

В исковата молба ищцата твърди, че с ответника живели на семейни начала от 2010 до 2020 г. в гр. Варна, като от съвместн ия им живот били родени две деца - Н. Д. Н., роден на 21.07.2011 г. и В. Д. Н., родена на 27.04.2014 г.

След раждането на второто дете - В. ответникът започнал да отправя неоснователни обвинения в изневяра, упражнявал върху нея психически тормоз, изразяващ се във вербални нападки, обиди, ограничаване на контактите й с приятели и роднини, както и следене на телефонните й разговори и съобщенията.

През 2020 г. поради влошаването на отношенията и поведението на ответника, ищцата се изнесла от жилището, заедно с двете деца.

Първоначално децата живеели основно при нея, като впоследствие започнали да прекарват време и при баща си. В продължение на около 6 месеца ищцата получавала издръжка в размер от 500 лева общо за двете деца, която била инициирана и заплащана от майката на Д. Н. Н..

През 2021 г. ищцата създала ново семейство и заживяла във фактическо съжителство с ***********. През май 2023 година се родило третото й дете ***********, на 15.05.2023 г. През последните две години детето Н. започнал да прекарва повече време с баща си и към настоящия момент живеел основно при него, докато В. продължавала да живее основно при ищцата, но посещавала и баща си. На децата се внушавало, че ищцата не ги желае заради по-малкия им брат. Когато били при баща си Н. и В., достъпът на ицщата до тях бил силно ограничен - той им отнемал телефоните и от тяхно име им изпращал до нея заплашителни и обвинителни съобщения. Не спазвал уговорките за времето, което децата прекарвали при него и целенасочено осуетявал организирани от ищцата ваканции и семейни събирания. Внушавал на децата, че нямат нужда от частни уроци или допълнителна учебна помощ и съответно ги спирал от такива занимания.

Към настоящия момент децата учели ОУ “***********” , както Н. завършил 7-и клас, а В. - 4 - ти клас.

Ответникът Д. бил безработен и от години имал зависимост към хазарт.

Средствата, с които разполагал, получава основно от своите родители. Често телефоните на децата и друга техника се залагали.

Ответникът внушавал на децата, че околните били “лоши” и не ги обичали, и че единствено той бил важен в живота им. В жилището, в което живеел липсвали достатъчно пространство (за двете деца) и основни битови удобства (вкл. пералня).

В дома на ищцата децата разполагали с отделни стаи и всичко необходимо. И двете деца имали нужда от спортни тренировки, частни уроци, както и от стандартни медицински и стоматологични грижи. До момента 2 ищцата поемала всички тези разходи, свързани с тяхното образование, развитие и участие в училищни екскурзии и лагери. Майката на Д. Н. Н. съдействала финансово в някои от тези дейности, особено относно частни уроци.

През май 2025 г. след подадени жалби от ищцата и родителите на Д. Н. в 5-то РУ- В, Районна прокуратура -Варна образувала ЧНД № ****/2025 срещу него по ЗЗ за принудителното лечение. По делото имало данни за психично заболяване, като до момента ответникът не е билобстойно преглеждан и диагноситициран.

Ответникът бил неуравновесено поведение и емоции, което било видно и от съдържанието на изпратените по вайбър съобщения, адресирани до ищцата и други негови близки лица с отправени обиди, заплахи, противоречиви изявления като част от съобщения били изпратени от телефоните на децата докато те били с него.

Твърди се, че поведението на бащата поставя в риск децата и ги въвлича в конфликта между родителите им.

На тези основания се иска уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК ответни кът е депозирал отговор на исковата молба.

В него заявява, че не бил съгласен с твърдението, че детето Н. е подал искова молба срещу него лично.

Моли да се вземе предвид желанието на децата Никоалaй и В., които иска да бъдат изслушани лично по делото, като съдът да съобрази желанието на Н. да живее при баща си, а В. при майка си.

Не желае никой от родителите да бъде ограничаван в контактите си с децата. Предлага спорът между страните да бъде решен чрез медиация.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба и допълнителните молби и моли исковите претенции да бъдат уважени. Ответникът заявява, че иска да изгради добър модел на поведение на децата и не иска да им вреди по никакъв начин.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От Удостоверение за раждане № **********/26.07.2011 г. на Н. Д. Н., издадено въз основа на акт за раждане № ***********/26.07.2011 г., съставен в гр. Варна и Удостоверение за раждане № ***********/30.07.2014 г. на В. Д.

Н., издадено въз основа на акт за раждане № ***********/30.07.2014 г., съставен в гр. Варна се установява, че децата Н. Д. Н., роден на 21.07.2011 г. и В. Д. Н., родена на 24.07.2014 г. са с родители Д. Р. П. и Д. Н. Н..

Майката Д. П. има дете *********** роден на 15.05.2023г. от баща ***********.

3

От служебно изискана информация от НАП – ТД Варна, относно данни за подавани декларации за облагаем доход, декларации по чл. 50 ЗДДФЛ, по чл. 50 ЗДДФЛ, справка по чл. 73, ал. 6 ЗДДФЛ за изплатени доходи по трудови правоотношения и справка за осигуряването на страните за период от 01.01.2024 г.-30.09.2025 г. за страните Д. Р. П. и Д. Н. Н., се установява, че бащата *********** Н. е получил като годишна печалба за 2024г. от „Brobet Limited“ 52174,82 лева, от „Алфабет гейминг“ – 60 846,82 лева, от „Инбет онлайн“ – 54682,05 лева, от „Мг бет 24“ – 7922,45 лева, от „Сезам Онлайн“ – 39976,37 лева, от „Телематик Интерактив България“ – 60199,68 лева, от Топ Бет – 60305,68 лева, от „Уин Бет Онлайн“ му е разпределена печалба в размер на 18538,53,25 лева, като годишния размер на изтеглените от него суми от игралната сметка при различните организатори на хазартни игри е в общ размер от 12 430 лева.

Майката Д. Р. П. има трудово правоотношение с „********“ ООД МЦ „****“ Варна, като трудовото й възнаграждение за м.05.2025г. е 578,95 лева, за м.06.2025г. е 1100 лева. През останалите месеци за периода м.01.2024г. – м.07.2025г. ищцата Д. П. няма отработени дни, съответно не й е начислявано трудово възнаграждение.

От изготвеният по делото социален доклад се установява, че след раздялата между страните детето В. живее със своята майка Д. П. в двуетажна къща, собственост на нейния партньор. Къщата е обзаведена с всички мебели и електроуреди. Хигиената в дома е добра. Детето Н. Н. живее с баща си Д. Н. в жилище, собственост на родителите му. Жилището, представлява апартамент в кооперация. Апартаментът е обзаведен функционално с мебели и електроуреди необходими за едно домакинство. Хигиената в дома е добра. И двамата родители полагат добри грижи за децата си. Между самите деца и между тях и родителите им е изградена силна емоционална връзка. И двамата родители полагат грижи за децата си и успяват да задоволят техните базови потребности. Майката успява да задоволи потребностите на децата, за осъществяване на режима на личен контакт между бащата и децата.

Пред социалния работник ищцата е споделила, че трудовото й възнаграждение варира от 2300 лв. до 2500 лв. Ответникът е споделил, че работи в строителството без трудов договор и получава седмично възнаграждение в размер на 500 лева.

От приложеното по делото ЧНД ****/2025 г. се установява, че срещу Д. Н. Н. е образувано производство по чл. 157 ЗЗ във вр. чл. 155 ЗЗ, в което чрез експертиза е установено, че **** Н. е с параноидно личностово разстройство, като е декларирал желанието си за лечение. Производството е с решение, с което е отхвърлено искането на РП – Варна, за задължително настанява на **** Н..

От обясненията на ищцата се установява, че тя желае да бъде осигурена спокойна и нормална среда на живот, в която децата Н. и В. да продължат образованието си. Изразява притесненията си за това, че ответникът има 4 доказано психично заболяване, от което не се лекува и излага опасения, че въз основа на него рефлектира отрицателно върху децата. Иска децата *********** и В. да бъдат отглеждани заедно. Заявява, че ответникът внушава на децата, че имат нужда само от него.Ограничава им контактите, когато децата са с него. Използва ги, за да изпраща съобщения от телефоните им със заплашително съдържание.

Отвеникът в обясненията си, признава за избухвания, но това твърди, че това е следствие от провокации от страна на майка му. Признава, че е отправял агресивни съобщения до майката, като се извинил за стореното Отрича да внушава на децата си, че нямат нужда от странични занимания, както и, че им забранява да комуникират с когото и да било. Излага, че личните им граници се нарушават, мнението им не е уважавано, за него те искат просто тишина, спокойствие, и доверие. Заявява, че той учи децата на уважение и доверие. Сочи, че децата не е добре да се разделят. Сочи, че се чувства контролиран от 42 години от майка си.

От разпита на св.Н. - майка на ответника, чиито показания съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че по отношение на Д. Н. е имало емоционална промяна, която е започнала преди две години с вербална агресия от негова страна, изразена чрез съобщения по Viber и sms. Заявява, че съобщенията били изпълнени с обиди към родителите му и към ищцата. Част от съобщенията ответникът изпращал от телефоните на децата си.

Св.Н. и съпругът подали молба по ЗЗ срещу ответника през м.05.2025г., по която било образувано дело след получени от него съобщения, че нямало смисъл от този живот, че той и децата би трябвало вече да отидат във Вселената майка от където са дошли. Според експертизата изготвена по делото ответникът е с параноидно личностно разстройство със съмнение за параноидна шизофрения. Ответникът не отишъл на лечение и допълнително изследване в МБАЛ „Св.Марина“ за уточняване на окончателната му диагноза.

Ответникът ограничавал контактите на децата със св.Н. и съпругът й, когато децата били при него.