Решение № 557 от 13.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 557 гр. София, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Костадинка Костадинова

Анна Кофинова при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора М. Б. Д. като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100602633 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXI от НПК:

Образувано е по повод постъпила в съда въззивна жалба от подсъдимия В. П. чрез адв. Д. Д. срещу осъдителна присъда от 07.12.2022г. на СРС, НО, 6 състав по НОХД 10900/81г. по описа на състава, с която подсъдимият П. е осъден за престъпление по чл.198, ал.1 вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК на лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото в размер на 211, 50 лева. Съдът е постановил ВД – оптичен носител /диск/ да остане по описа на делото.

В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна и явно несправедлива, постановена в нарушение на чл.304 НПК. В жалбата е посочено, че защитата ще упражни правото си да допълни жалбата си в съдебно заседание.

Срещу присъдата е постъпил и протест, както и допълнение към него, като се предлага въззивният съд да увеличи размера на наложеното наказание. Предлага се увеличението да не надвишава минимума, който позволява приложението на чл.66, ал.1 НК. В допълнението към протеста се посочва, че незаконосъобразно е приложена разпоредбата на чл.55 НК.

Твърди се, че не може да се цени като смекчаващо отговорността обстоятелство фактът на възстановяване на съставомерната имотна вреда. В подкрепа на това становище се изтъква наличието на доказателства, че това е 1 сторено от друго лице, различно от подсъдимия, че не са върнати всички вещи в тяхната цялост, както и факта, че подсъдимият се е укривал. В заключение се твърди, че нито едно от смекчаващите отговорността обстоятелство не е изключително по смисъла на чл.55 НК.

Посоченото в обвинителния акт пострадало лице не е упражнило правото си да поиска да се конституира като граждански ищец и/или частен обвинител. (л.28, л.42, СП, СРС).

Въззивният съд намира, че СРС е изпълнил законосъобразно процедурата по чл. 321 НПК. На всички страни e било връчено съобщение за изготвяне на мотиви, както и препис от жалбата и протеста с допълнението към него. Единствено на защитника на подсъдимия не е било връчено съобщение за изготвянето на мотивите към присъдата, но доколкото същият е получил допълнение към протеста, в което изрично е посочено, че се изразява несъгласие с мотивите към присъдата, въззивният съд приема за установено, че защитникът с факта на полученото допълнение към протеста е бил уведомен и за изготвянето на мотивите.

Съдът в свое определение от 16.05.2023г. и след като е обсъдил основанията на чл. 327 НПК, е счел, че не следва да се провежда съдебно следствие за разпит на подсъдимия, както и разпит на свидетели и вещи лица. Съдът е счел, че следва да се проведе съдебно следствие за събирането на писмени доказателства – актуална справка за съдимост на подсъдимия.

В производството пред въззивния съд е проведено съдебно следствие, в хода на което са събрани писмени доказателства относно правния статус на подсъдимото лице.

Прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения.

Предлага на съда да увеличи размера на наказанието, като се съгласява с приложението на чл. 66 НК.

Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба и изразява становище, че не е осъществен субективният състав на престъплението, за което подсъдимият е осъден от първоинстанционния съд. Навежда доводи, че се касае за междусъседски битов скандал, който неправилно е бил интерпретиран от органите на досъдебното производство като съставомерно деяние, което осъществява състава на чл.198, ал.1 НК. Излагат се подробни аргументи за това, че инкриминираните вещи са върнати доброволно на св.

Н., тъй като подсъдимият не е искал да ги свои за себе си, че е починал баща му в периода, след като е бил разпитан като свидетел в производството пред СРС, че подсъдимият и пострадалият към момента на деянието са били повлияни от употребата на алкохол. В заключение се предлага на съда да постанови оправдателна присъда.

Подсъдимият, редовно призован (призовката му е връчена лично –л.38, СП, СГС), не се явява, не сочи уважителна причина за това и не излага становище по жалбата и протеста. С оглед така обективираното процесуално поведение на подсъдимия и доколкото е била изпълнена процедурата по чл.247в, ал.1 НПК, както и с оглед факта, че не са били налице основания за провеждане на съдебно следствие, съдът е разгледал делото в отсъствието на 2 подсъдимия при наличието на основанията за това – чл. 269, ал. 3, т.3 НПК.

Съдът, след като обсъди становищата на страните и след като сам провери изцяло първоинстанционния съдебен акт, намира за установено следното.

Протестът е неоснователен.

Въззивната жалба е частично основателна.

Атакуваният съдебен акт е осъдителна присъда на СРС, НО, 6 състав по НОХД 10900/2021г., с който подсъдимият В. В. П. – български гражданин, роден на ******* в гр. София и с адрес в гр. София, неженен, реабилитиран е осъден на шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години. СРС е приел за установено, че подсъдимият П. и свидетелят Н. се познавали помежду си, тъй като били съседи - живеели в гр.София, ж.к.“*******. Свидетелката Т.Д.Б. била приятелка на подсъдимия и двамата живеели във фактическо съжителство през инкриминирания период.

На инкриминираната дата свидетелят Н. отишъл в кварталния магазин, чийто собственик бил свидетелят С.Б.Р.. В същото време подсъдимият П. бил на площадката пред блока, в компанията на свидетелите С.Г.Т. и А.Е.Й.

Тримата употребили алкохол. Виждайки, че свидетелят Н. влиза в магазина, подсъдимият го последвал. Между двамата избухнал скандал. Скандалът не престанал и след като двамата напуснали магазина. СРС е приел за установено, че в един момент, забелязвайки, че свидетелят носи мъжка чантичка през рамо, подсъдимият П. решил да я отнеме. Първият съд е приел в мотивите на атакуваната присъда, че подсъдимият блъснал св. Н. и го повалил на земята, за да му отнеме инкриминираните вещи. Твърди се, че именно тогава подсъдимият издърпал със сила чантичката. Не е спорен фактът, че в същото време свидетелите Й. и Т. притичали и разтървали подсъдимия и пострадалия. Не е спорен и фактът, че след като отнел чантичката на пострадалия със съдържащите се в нея вещи, подсъдимият избягал у дома си.

СРС приел за установено, че след деянието приятелката на подсъдимия П. - свидетелката Б., която в същото време се намирала в жилището му, го увещавала да върне чантичката на техния съсед. Подсъдимият размислил и след няколко дни поискал двамата да се срещнат. На срещата подсъдимият предал чантичката на св. Б., която от своя страна я върнала на пострадалия Н.. След като проверил съдържанието на чантичката, свидетелят Н. установил, че липсва личната му карта.

Не е спорен фактът, че всички изброени вещи, вкл. и мъжката чантичка са с пазарна стойност от 262 лева към инкриминираната дата. Тази стойност е била установена по-късно в хода на разследването въз основа на СОЕ, назначена в досъдебното производство.

Въззивният съд се съгласява частично с така установената от СРС фактическа обстановка, тъй като счита, че в нея следва да се внесат следните изменения и допълнения. Настоящият съдебен състав счита, че спречкването между подсъдимия и пострадалия на инкриминираната дата възникнало по 3 повод предходни нерешени проблеми между техните семейства в жилищния блок във връзка с претенции на св. Н. за причинени наводнения от апартамента на подсъдимия (на етаж трети) към апартамента на св. Н., находящ се на етаж втори. На следващо място въззивният съд приема за установено, че преди подсъдимият да издърпа чантичката на св. Н. със съдържащите се в нея инкриминирани вещи, си разменил с пострадалия реплики по повод нерешения спор относно претендираните наводнения от апартамента на подсъдимия и изразено негативно отношение на пострадалия към майката на подсъдимия (установено от съчетания анализ на показанията, дадени от св. Т. Б. – л. 60, СП, СРС, показанията на св. С. Т.– л. 65, стр.2 СП, СР и показанията на св. Н.). Тъй като при размяната на реплики конфликтът ескалирал, св. П. Н. ударил с юмрук подсъдимия в областта на главата и му счупил очилата (установено от прочетените на основание чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, дадени от св. Т. в досъдебното производство – л.65, стр.2 СП, СРС, л.21 ДП). Този факт не е възпроизведен в показанията на пострадалия, но той няма интерес от установяването му, поради което от значение са показанията на св. Т., доколкото този свидетел е емоционално равно отдалечен от подсъдимия и пострадалия.

На следващо място въззивният съд намира от фактическа страна, че в отговор на получения удар в областта на главата подсъдимият започнал да бута св. Н. и след като последният паднал на земята, тогава подсъдимият решил да му отнеме инкриминираните вещи, като издърпал от него със сила мъжка чантичка за през рамо на стойност 8 лв. със съдържащите се в нея вещи: 1бр. кожен портфейл на стойност 4 лв., парична сума в размер на 230 лева, 1 бр. ключ за лек автомобил на стойност 20,00 лева. С други думи, основното изменение във фактическата обстановка по делото засяга факта, че умисълът за отнемането на чужди движими вещи според настоящия съдебен състав е възникнал у подсъдимия не преди да повали пострадалия на земята, а след това, когато последният се е намирал в сравнително безпомощно съС.ие.

Едва от този момент нататък употребената сила представлява акт на съставното престъпление грабеж.

При анализа на доказателствата правилно СРС е ценил показанията на свидетелите А.Е.Й. С.Г.Т., С.Б.Р., Т.Д.Б. и П. В. Н., протокол за доброволно предаване на 1 бр. оптичен носител, съдържащ видеозаписи от камери, предназначени за видеонаблюдение, монтирани на ъгъла на блок 144 в ж.к.

„Л.“. Правилно първият съд е ценил като компетентно и добросъвестно заключението на съдебно-оценителната експертиза, както и писмените доказателства относно съдимостта на подсъдимото лице. В показанията на св. Б. се съдържат и характеристични данни за личността на подсъдимия, а именно, че подсъдимият редовно употребявал наркотици и поради това се разделила с него.

Поначало не е спорен въпросът относно връзката на подсъдимия с мястото и времето на процесния конфликт. Споделят се доводите на първия съд, че този факт е несъмнено установен от показанията на свидетелите С.Г.Т. и А.Е.Й. както и от показанията на пострадалото лице П. Н.. Показанията на свидетелите са еднопосочни, че подсъдимият и пострадалият са били съседи 4 в един и същи жилищен блок и са се познавали още преди инкриминирания период. Несъмнено е установен и фактът, че свидетелите С.Г.Т. и А.Е.Й.са очевидци на конфликта между подсъдимия и пострадалия, вкл. и на физическото стълкновение между тях, като са се опитали да ги разтърват. Не се спори и относно факта, че е установена категорична връзка между личността на подсъдимия и инкриминираните вещи. Той е установен въз основа на показанията на пострадалия, от показанията на очевидците свидетелите С.Г.Т. и А.Е.Й. от прочетените показания на св. С.Р. (л.19, ДП, л.58, стр.2, СП, СРС), който е собственик на магазина в бл. 145 в ж.к. „Л.“ и по повод на изпълнение на трудовите си функции в търговския обект е възприел факти от значение за делото. На следващо място връзката на подсъдимия с инкриминираните вещи е установена убедително и въз основа на дадените от св. Т. Б. показания (л.60, СП, СРС), в които се твърди, че подсъдимият е „откраднал” чантичка с документи на “съседа от втория етаж“ и тя е наблюдавала случката от жилището на подсъдимия на третия етаж. Св.

Б. е разказала в производството пред първия съд, че към инкриминирания период живеела с подсъдимия и поради личния си контакт с него още на инкриминираната дата настоявала да бъдат върнати инкриминираните вещи, но това се случило по-късно - след няколко дни, когато подсъдимият размислил. Несъмнено е установен фактът, че няколко дена след инкриминираното деяние св. Б. получила инкриминираните вещи от подсъдимия, които от своя страна предала на пострадалия, а той от своя страна след като проверил съдържанието на чантичката, посочил, че всичко е налично без личната му карта.