Решение № 8 от 12.01.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Варна, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Д. Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20253001000169 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „ХИМИК“ АД- гр. Разград, ЕИК 826043835, представлявано от изпълнителния директор Я. Г. К., срещу решение № 1/17.01.2025г., постановено по т. д. № 41/2023г. по описа на Разградския окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 71 ТЗ вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, предявения от „РОУД ДИЗАЙН“ АД- гр. София, ЕИК 203877113, за установяване по отношение на ответното дружество „Химик“ АД, че решението на изпълнителния директор Я. Г. К., обективирано в Декларация за оттегляне на пълномощия с нотариална заверка на подпис на Я. Г. К. с рег. № 8529/04.09.2023г. на нотариус Н.С., за оттегляне изцяло пълномощията на прокуриста на „ХИМИК“ АД – В.Т.С., изброени в пълномощно с рег. № 6029/30.06.2023г. на Нотариус Н.С., е нищожно.

Въззивникът излага оплаквания за недопустимост на първоинстанционното решение, с подробно изложени съображения и доводи за това. На първо място, изложени са оплаквания за произнасянето по недопустим иск, по съображения, че в конкретния казус се касае за 1 пълномощни и действия по тяхното оттегляне – едностранни сделки, а не за взети решения на органите на управление на ответното дружество по смисъла на чл. 71 ТЗ или за решение на колективен или едноличен орган на управление. Въззивникът счита, че в настоящия случай е останал неизяснен обуславящият въпрос за това има ли решение на изпълнителния директор за освобождаване на прокуриста, от коя дата и какво е неговото съдържание, поради което предвид нередовността на исковата молба е следвало да се приложи нормата на чл. 127 ГПК. Обосновава се втори довод за недопустимост на предявения иск, по съображения, извлечени от разрешенията, дадени с ТР № 1/2002 на ОСТК на ВКС. На следващо място, въззивникът извежда от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, съждения за намерение у ищцовата страна да атакуват действия по оттегляне на пълномощното до прокуриста под формата на нищожност на решение на изпълнителния директор с мотива, че това е следвало да се извърши след решение на СД. Според въззивника, в случай, че ищецът има качеството на акционер, то той може да се ползва от защитата на правата си по реда на чл. 240, ал. 2 и чл. 240а ТЗ срещу членовете на СД, което изключва защитата на акционерите чрез иск по чл. 71 ТЗ. Оспорва изобщо такова решение да е било взето от изпълнителния директор, за да може впоследствие да бъде предмет на иск по чл. 71 ТЗ. На следващо място, излага съображения, че ищецът не е обосновал наличието на правен интерес от воденето на делото, а именно- с какво оттеглянето на пълномощията на прокуриста накърнява членствените му права, при все, че той не е участвал в избора на прокуриста или в упълномощаването му, поради което и оттеглянето му не го засяга. В обобщение, намира за неправилен извода на съда, че ищецът притежава качество на акционер, което да обоснове допустимостта на исковата претенция, който факт счита, че е останал недоказан по делото. Излага доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в това, че при изготвянето на проекто- доклада по делото съдът не е отделил като безспорен факта на наличие на решение на изпълнителния директор за оттегляне на пълномощията на прокуриста, а същевременно- указания в тази насока не са давани. Предварителният въпрос относно наличието на подобно сочено от ищцовата страна решение на органа на управление, чието доказване попада в негова тежест, счита за недоказан, а извода на съда в обратния смисъл– за необоснован. В тази връзка, поддържа 2 възраженията, направени с писмена молба преди провеждане на последното съдебно заседание пред окръжния съд, както по отношение притежавано от ищеца качество „акционер“, така и по отношение характера на волеизявление за оттегляне на упълномощаването, което изключва от предмета по делото установяването на получаване от страна на прокуриста на уведомление за оттегляне на пълномощия. Излагат се и доводи за нарушение нормата на чл.

142 ГПК, тъй като, с оглед внезапното заболяване на страната, съдът е следвало да отложи разглеждането на делото с цел да й се даде възможност за участие. Искането към въззивния съд е за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството поради недопустимост на иска. В условията на евентуалност се иска отмяна на решението като неправилно и отхвърляне на иска като недоказан.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от насрещната страна „РОУД ДИЗАЙН” АД- гр. София, представлявано по пълномощие от адв. П. З., в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба, с подробно изложени съображения, както по отношение на оплакванията за недопустимост на обжалвания акт, така и касателно възраженията за неговата неправилност. Моли съда да остави въззивната жалбата без уважение, респ. решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В проведеното открито съдебно заседание в тази инстанция процесуалните представители на страните поддържат жалбата и отговора.

За да се произнесе по съществото на спора съставът на ВнАпС съобрази следното от фактическа страна:

Разградският окръжен съд е вил валидно сезиран с искова молба на „Роуд дизайн“ АД- гр. София, ЕИК 203877113, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 71 ТЗ във вр. чл. 124, ал.1 ГПК, срещу „Химик“ АД- гр. Разград, ЕИК 826043835, за прогласяване нищожността на решение на Изпълнителния директор на ответното дружество- Я. Г. К., обективирано в декларация с нотариална заверка на подпис на декларатора с рег. № 8529/04.09.2023г. на Нотариус Н.С., за оттегляне изцяло пълномощията на прокуриста В.Т.С., изброени в пълномощно с нотариална заверка с рег. № 6029/30.06.2023г. на Нотариус Н.С..

3

Ищецът твърди, че е мажоритарен акционер в „Химик“ АД, като това му качество обуславя неговата активна процесуална легитимация за прогласяване нищожността на обективирано в декларацията от 04.09.2023г. волеизявление на орган на дружеството, а именно на неговия изпълнителен директор Я. Г. К., за оттегляне изцяло пълномощията на прокуриста на „Химик“ АД- В.Т.С., изброени в пълномощно с рег. № 6029/30.06.2023г. на нотариус Н.С.. Според ищеца нищожността на посоченото решението произтича от некомпетентността на изпълнителния директор да вземе еднолично решение за прекратяване на прокурата, тъй като прокуристът е избран и упълномощен като такъв по единодушно решение на Съвета на директорите от 30.06.2023г. и може да бъде освободен само по решение на същия колективен орган.

Правният интерес от предявяването на иск по чл. 71 ТЗ във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е допълнително обоснован, с уточняваща молба вх. № 5056/29.11.2023г., с твърденията, че направеното от Изпълнителния директор Я. К. волеизявление за прекратяване на прокурата, материализирано в процесната „Декларация за оттегляне на пълномощия“, пряко нарушава членствените права на ищеца, тъй като създава условия за недобросъвестно еднолично управление на дружеството. Сочи се, че считано от 31.08.2023г. Я. Г. К. няма качество на изпълнителен директор на „Химик“ АД и е отпаднала представителната му власт във вътрешните отношения между акционерите и дружеството, защото е освободен като член на Съвета на директорите на „Химик“ АД с решение на Общото събрание на акционерите от 31.08.2023г.; въпреки това, след освобождаването си като изпълнителен директор Я. К. се опитва, без съгласието на мнозинството от членовете на Съвета на директорите на „Химик“ АД, да установи еднолична и безконтролна власт върху дружеството, в своя полза и във вреда на ищеца.

Ответното дружество „Химик“ АД, на което са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията на 16.04.2024г., на адреса на управление, чрез вписания по партидата на дружеството представляващ Я. К., не представя писмен отговор в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК.

В хода на производството защитната теза на ответника, представляван от изпълнителния директор Я. К., е основно изградена върху доводи и съображения за недопустимост на иска, аналогични на посочените във въззивната жалба- липса на активна процесуална легитимация и правен 4 интерес.

Решението на ОС- гр. Разград, с което установителният иск с правно основание чл. 71 ТЗ във вр. чл. 124, ал.1 ГПК е уважен, е валидно по критериите, възприети в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по т. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК.

Като съобрази конкретните оплаквания в жалбата на въззивникаответник в първоинстанционното производство, за недопустимост на решението, и в съответствие с правомощията си по чл. 269, ал. 1 от ГПК, за служебно произнасяне по допустимостта на атакувания съдебен акт, съдебният състав намира следното:

Съгласно задължителната съдебна практика – т. 9 от ППВС № 1/1985 г. , недопустимо е това съдебно решение, което е постановено, без да отговаря на изискванията за решаване на делото по същество, като при липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, десезиране на съда, както и когато е разгледан непредявен иск.

Ответното дружество „Химик“ АД, което не е подало писмен отговор в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК и не изпраща представител за участие в проведените открити съдебни заседания пред първоинстанционния съд, е оспорило качеството на акционер на ищеца „Роуд дизайн“ АД- гр. София, ЕИК 203877113, формално, въз основа единствено на съдържанието на неактуално удостоверение от 2014г., издадено от „Централен депозитар“ АД. Оспорването е направено за първи път с молба вх. № 5834/23.12.2024г., подадена осем месеца след получаване на преписи от исковата молба и приложенията. В тази връзка, при липса на подаден отговор, е неясно основанието на оплакванията в жалбата за това, че първоинстанционният съд не е отделил като безспорен факта на наличие на решение на изпълнителния директор за оттегляне на пълномощията на прокуриста, а същевременно- указания в тази насока не са давани. При липса на отговор, в който да са направени признания по твърденията в исковата молба, няма възможност в определението от подготвително заседание по чл. 140, респ. по чл. 374 ГПК, съдът да обяви за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните признати релевантни факти и обстоятелства, а даване на указания за липса на 5 доказателства за обективиране в документ на решението, предмет на иска, окръжният съд не е дължал в случая, тъй като заверен препис от процесната декларация, с нотариална заверка на подписа на издателя на документа, е приложен към исковата молба- лист 16 от първоинстанционното дело.

Акционерното качество на ищеца „Роуд дизайн“ АД- гр. София, ЕИК 203877113, по отношение на ответното дружество „Химик“ АД, е безспорно установено, както от приложените по делото писмени доказателства, в това число и писмени документи, представени от ответника, така и от вписванията по електронната партида на дружеството, водена от АВп, ТР. Представени са множество списъци на акционерите, участвали в редовни годишни събрания, проведени ва периода след 2010г., заверени от изпълнителния директор Я. К., в които „Роуд дизайн“ АД- гр. София е посочен като акционер, притежаващ 57 796 бр. обикновени поименни акции, съответстващи на 54.60 % от основния капитал на акционерното дружество. Във връзка с изискването на чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари за вписване на обстоятелства относно „Действителни собственици“ в ЗТРРЮЛНЦ и по– конкретно– вписване на юридически лица, чрез които пряко или непряко се осъществява контрол, по заявление образец Б7, подадено от представляващия „Химик“ АД, в лицето на изпълнителния директор Я. К., „Роуд дизайн“ АДгр. София е вписано в раздел „Действителни собственици“, поле № 537, като юридическо лице или друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол, като притежаващо 25% или повече от акциите. По искане на „Роуд дизайн“ АД- гр. София, като акционер, притежаващ повече от три месеца над 5 % от капитала на „Химик“ АД, е допълван дневния ред на общо събрание, на основание чл. 223 а ТЗ, по въпроси, вписани в ТР, воден от АВп, по електронната партида на дружеството. Същевременно, не са релевирани твърдения и няма данни по делото, че ответното дружество е издало и предало на правоимащите лица съответните, притежавани от тях акции (за които се изисква да са отпечатани на специална хартия с водни знаци, по одобрен проект и т.н).