Разпореждане № 4207 от 08.09.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4207 гр. Разград, 08.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД, ЕЗД С. ЙОВЧЕВА, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Частно гражданско дело № 20263330101980 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл. 410 от ГПК.

Депозирано е заявление от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу Н. Н. Б. с ЕГН **********, адрес: с. ***, общ.

Каолиново, обл. Шумен, за заплащане на следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 1067065/10.05.2024 г., сключен със „Стик Кредит“ АД: главница в размер на 177,52 EUR ведно със законната лихва, считано от 31.08.2026 г. до окончателното изплащане на сумите; 45,05 EUR мораторна лихва, дължима за периода от 15.08.2021 г. до 11.08.2026 г., 6,47 EUR договорна лихва, дължима за периода от 10.05.2024 г. до 10.10.2024 г., 31,28 EUR - такса, начислени за събиране на вземането от първоначалния кредитор, 58,27 EUR неустойка, начислена за наизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, 189,13 EUR неустойка, начислена за просрочие, както и разноски по делото.

Във връзка със задължението на съда да извърши дължимата на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие със закона или с добрите нрави и дадени указания на заявителя, в тридневен срок е представено уточнение, че по процесния договор плащанията са в общ размер на 255,64 EUR, с които са погасени следните вземания: 27,00 EUR – главница; 8,02 EUR – договорна лихва; 72,21 EUR – неустойка; 148,41 EUR – такси.

С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

На 10.05.2024 г. между Н. Н. Б. (кредитополучател) и „Стик Кредит“ АД (кредитодател) по реда на ЗПФУР е сключен по Договор за потребителски кредит № 1067065, по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 400 лв./204,52 EUR, като уговореният срок на действие на първия транш от договора е до 10.10.2024 г. - 5 месеца, при ГЛП в размер на 36 % и ГПР 28,32% %. В клаузата на чл. 19, ал.1 от Договора за кредит е установено задължение в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, кредитополучателят да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в в поемане на солидарно задължение в полза на кредитора, изразяващо се в изпълнение на всички задължения на потребителя по договора за кредит, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки, други обезщетения, такси и други или да предостави 1 банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора за кредит (главница, лихви, неустойки, други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябвало да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска по кредита. Посочено е, че третото лице – поръчител и банковата гаранция трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от кредитора, като одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора. С клаузата на чл. 29 от Договора страните са се уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури договореното обезпечение, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

Договорено е потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска. По делото е приложен погасителен план към процесния договор за кредит, в който е посочено е, че общо дължимата сума, включваща само главница и лихва е в размер на 428,38 лв., а общо дължимата сума, включваща главница, лихва и неустойка, когато не е осигурена гаранция или поръчител, е в размер на 683,55 лв.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.02.2026 г. „Стик Кредит“ АД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, като според твърденията на заявителя, длъжникът е уведомен по телефона за извършената цесия.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Проверката на съда по същество в заповедното производство се простира до това дали искането, съдържащо се в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е в противоречие със закона или добрите нрави, или се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, в съответствие с разпоредбата на чл.

411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК. В чл. 7, ал. 3 от ГПК също е вменено задължение на съда служебно да следи за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Видно от представените със заявлението документи, претендираните вземания произтичат от договор с потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, поради което императивните норми на същите следва да бъдат приложени и в настоящото производство. За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т.

1 и 2 от ГПК, като разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.

При изпълнение на посоченото му вменено задължения съдът установи, че процесният договор съдържа клаузи, нищожни в по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, съгласно който такава е всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон.

Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на 2

Република България. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК е категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

При съобразяване на дадената по Договор за потребителски кредит № 1067065/10.05.2024 г., сключен със „Стик Кредит“ АД в заем сума от 400,00 лева, сравнена със дължимата такава ведно с договорни лихви и неустойки в размер на 683,55 лв., е видно че фактически ГПР не съответства на посочения в договора от 28,32 %. В този смисъл договорът от една страна противоречи на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и съгласно ал. 5 клаузата е нищожна, а от друга - е нарушена и разпоредбата на чл. 11, т. 10 ЗПК, а според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, следователно потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита по аргумент от чл. 23.

В тази връзка и доколкото действително предоставената на длъжника в заем сума – главница по договора е в размер на 400 лева с равностойност в евро 204,52 EUR и съгласно признатото от заявителя са извършени плащания в размер на 255,64 евро, същата е погасена в цялост, поради което искането за издаване на заповед за изпълнение за заявените суми следва да бъде оставено без уважение.

За заявителя остава възможността да предяви иск за същите.

С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „АПС БЕТА България” ЕООД с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1404, р-н Триадица, бул. България № 81В, ап. 3, общ. Столична, обл. София (столица), представлявано от Х. М. М. и П. В., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Н. Н. Б. с ЕГН **********, адрес: с. ***, общ. Каолиново, обл. Шумен, за заплащане на следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 1067065/10.05.2024 г., сключен със „Стик Кредит“ АД: главница в размер на 177,52 EUR ведно със законната лихва, считано от 31.08.2026 г. до окончателното изплащане; 45,05 EUR мораторна лихва, дължима за периода от 15.08.2021 г. до 11.08.2026 г.; 6,47 EUR - договорна лихва, дължима за периода от 10.05.2024 г. до 10.10.2024 г., 31,28 EUR - такси, начислени за събиране на вземането от първоначалния кредитор, 58,27 EUR - неустойка, начислена за наизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, 189,13 EUR неустойка, начислена за просрочие, както и искането за присъждане на съдебни разноски.

Разпореждането в отхвърлената му част подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя на основание чл. 413, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 3