Определение № 162 от 31.03.2026, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 59/2026
- Вид
- Определение № 162
- Подписан
- 31.03.2026
- В сила
- 29.07.2026
- Състав
- Росица Желязкова Темелкова, Калина Стоянова Пенева, Кремена Илиева Лазарова
Цитирани разпоредби
- чл. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 56 · Конституция на Република България
- чл. 123, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 90 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 162 гр. Бургас, 31.03.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Росица Ж. Темелкова
Членове:
Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20262000500059 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.
Подадена е частна жалба от М. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. Ч. р. № ** и М. Р. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. П. К. Я. № **, чрез процесуални представители адв. Т. Г., АК - С. и адв. М. Б., АК - П., срещу определение № 140/19.01.2026 год. по гр.д. № 2085/2025 год. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е спряно производството по гр.д. № 2085/25 год. по описа на Окръжен съд - Бургас, до приключване на ДП № 92/2025 год., вх. № 5448/2025 год., пор. № 444/25 год. по описа на ОСО при ОП - Бургас.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с процесуалните правила. Твърди се, че не са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК за спиране на производството по делото, а съдебната практика в подобни хипотези еднозначно приема, че висящо досъдебно производство не е преюдициално и не е основание за спиране, тъй като няма образувано наказателно дело по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а констатациите на прокурора относно съставомерността на деянието и виновността на дееца не обвързват гражданския съд. Твърди се, че само при образувано наказателно производство пред съд, делото следва да бъде спряно, като основание за спирането е чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Твърди се, че спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК може да бъде извършено от съда разглеждащ гражданско-правния cпop, по който се твърдят престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор, само ако не е възможно тези обстоятелства да се установят в гражданското производство, а по настоящото дело е напълно възможно всички релевантни обстоятелства да бъдат установени. Извършено е позоваване на Определение 290 от 01.09.2020 г., постановено по ч.т.д. № 1303 по описа на ВКС, ТК, I т.о., 1 че спиране на гражданското дело при условията на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК е възможно само при пълно тъждество на деликвента, на деянието и неговата противоправност, предмет на доказване в исковото производство и извършеното престъпно действие от лицето, срещу което е образувано наказателното производство, като се твърди, че в случая такова тъждество не е налице. Твърди се, че е ноторно известно, че наказателните производства имат дълга продължителност, поради което при спиране на гражданското дело би се нарушил принципа по чл. 13 от ГПК, вр. чл. 6, ал.1 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи за разглеждане на делата в разумен срок и би се накърнило гарантираното с чл. 56 от КРБ право на защита. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото за окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В дадения срок не е постъпил отговор на частната жалба от несрещната страна.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид частната жалба и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирани лица, срещу акт на окръжния съд, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, честната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по исковата молба подадена от ищците М. К. Д., ЕГН ********** и М. Р. Д., ЕГН **********, двамата чрез процесуални представители адв. Т. Г. от АК - С. и адв. М. Б. от АК - П., срещу ответника „Венис Марина“ ЕООД - Несебър, ЕИК 201283884, за осъждане на ответника да заплати на ищците обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 200 000 лв. за всеки от тях, частично предявени от сумите от по 300 000 лв., за които се твърди, че са претърпени от ищците болки и страдания вследствие смъртта на техния син И. М. Д., ЕГН **********, настъпила на **.**.**** год., в гр. Н., ведно със законните лихви върху сумите, считано от 18.08.2025 год. до окончателното им изплащане.
Ищците основават исковите си претенции на твърдение, че причина за смъртта на сина им е виновно противоправно поведение на служители на ответното дружество П. С., Х. Р. и К. Т., за което отговорност носи ответника по делото в качеството му на възложител по смисъла на чл. 49 от ЗЗД. Правното основание на предявените пред окръжния съд обективно съединени частични искове искове е чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
Видно от служебно изискана и получена от окръжния съд информация, във връзка с причинената смърт на детето на ищците, е образувано досъдебно производство № 92/2025 г., вх. № 5448/2025 г. и пор. № 444/2025 г. на ОП Бургас за това, че на **.**.**** год. около **:** ч. в гр. Н. на ********************* поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност предоставяне на ************************, причинил смъртта на И. Д. престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. На 19.08.2025 год. по досъдебното производство са привлечени в качеството на обвиняеми: К. В. Т., П. Е. С. и 2
Х. Х. Р., за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, вр. чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за плаването и граничния режим във вътрешни морски води, в териториалното море и вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги с тях и чл. 8 и чл. 9 от Правилник на водна база за спортна и атракционна дейност на „Венис марина“ ЕООД. В приложеното писмо на ОП - Бургас по делото е посочено, че досъдебното производство е висящо и е пред приключване, като предстои внасяне на обвиненията в съда.
За да постанови обжалваното определение, Бургаският окръжен съд е приел, че предвид чл. 300 от ГПК изходът на образуваното наказателно производство срещу преките извършители на деянието е от значение за правилното решаване на висящия граждански спор, като е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, поради което производството по делото следва да бъде спряно до приключване на ДП № 92/ 2025 г. по описа на ОСО при ОП Бургас. Цитирана е съдебна практика на ВКС в този смисъл - Определение № 392/ 30.08.2022 г. на ВКС, ТК, II-ро отд.
При извършената служебна проверка, настоящият съд намира обжалваното определение за валидно, допустимо и правилно, като споделя изводите на окръжния съд.
Обжалваното определение е постановено в съответствие със закона и последователната, трайно установена съдебна практика на ВКС.
Извън цитираното от окръжния съд определение, по въпроса за предпоставките за спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК на гражданско производство, имащо за предмет парично вземане за обезщетение за вреди, причинени от деликт, когато е налице образувано наказателно производство, което все още е висящо в неговата досъдебна фаза, е налице многобройна, константна практика на ВКС, с която окръжният съд се е съобразил. При отговор на този въпрос, съгласно посоченото в Определение № 3430 от 4.12.2025 г. на ВКС по ч.т.д. № 2231/2025 г., II т. о., ТК, е изяснено, че с формирана практика на ВКС, която е обективирана в Определение № 290 от 01.09.2020 г., постановено по ч.т.д. № 1303/2020 г. по описа на ВКС, I т. о., Определение № 237 от 29.03.2023 г., постановено по ч.т.д. № 300/2023 г. по описа на ВКС, I т. о., Определение № 440 от 16.06.2023 г., постановено по ч.т.д. № 796/2023 г. по описа на ВКС, II т. о., Определение № 493 от 28.06.2023 г., постановено по ч.т.д. № 882/2023 г. по описа на ВКС, II т. о., Определение № 120 от 19.01.2024 г., постановено по ч.т.д. № 1075/2023 г. по описа на ВКС, II т. о. е прието, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск по смисъла на чл. 229 ГПК е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато е налице пълна идентичност между дееца и извършеното от него престъпление съгласно повдигнатото обвинение и личността на делинквента и противоправното вредоносно деяние, които се сочат в исковото производство като правопораждащи предявеното вземане факти и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. В тези случаи производството по гражданското дело трябва да бъде спряно до приключване 3 на наказателното производство, като когато последното е в съдебна фаза, основанието за спиране е чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а когато е в досъдебна фаза, основанието за спиране е чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.
Необходимата идентичност на релевантните обстоятелства между гражданското и наказателното производства е установена по делото, тъй като възможността за ангажиране на отговорността на сочения ответник юридическо лице, е функция на възможността за ангажиране на деликтната отговорност на посочените в исковата молба трети лица К. В. Т., П. Е. С. и Х.
Х. Р., на които се твърди, че е възложена работата, при която е осъществен вредоносния за ищците резултат, поради което от разкриване на престъпните обстоятелства предмет на досъдебното производство по повдигнатите срещу тези лица обвинения, зависи изходът на гражданския спор.
Противно на възраженията изложени в частната жалба, не е налице нито една от хипотезите на чл. 124, ал. 5 от ГПК и в случая не е възможно престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на гражданския спор, да бъдат установени в гражданското дело. Цитираното от частните жалбоподатели Определение № 264/22.06.2022 год. по ч.т.д. № 487/2022 год. на ВКС,1-во т.о. е неотносимо, тъй като е постановено при хипотеза, предвидена в изключенията по чл. 124, ал. 5 от ГПК, при която с иск пред гражданския съд могат да бъдат установени престъпни обстоятелства, а именно - по това дело, за разлика от настоящото е констатирано, че наказателното производство е спряно на основание чл. 25, ал. 1, т. 3 от НПК, вр. с чл. 90 НК.
В случая е налице тъждество между твърденията на ищците за осъществено от третите лица противоправно поведение, което носи белезите на престъпление и деянието, за което по образуваното досъдебно производство на причинителите е повдигнато обвинение, поради което изводите на окръжния съд по обжалваното определение за наличието на предпоставки за спиране на гражданското производство по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, вр. чл. 300 от ГПК, като кореспондиращи със закона и трайно установената съдебна практика, са правилни и изцяло се споделят от настоящия съд.
Един от принципите при разглеждане на спорове по граждански дела е този за осигуряване от съда на възможност за установяване на истината по изложените от страните твърдения и възражения /чл. 10 от ГПК/.
Разпоредбата на чл. 300 от ГПК, която обвързва гражданския съд да зачете последиците от наказателното производство по тъждествени в двете производства обстоятелства, както и разпоредбите на чл. 229, ал. 1, т. 4 и 5 от ГПК, които гарантират реалната възможност тези последици да бъдат зачетени, са проявление на принципа за установяване на истината, като по никакъв начин не влизат в противоречие с европейското право. Не е налице и твърдяното в частната жалба противоречие с чл. 13 от ГПК и чл. 56 от КРБ.
Липсват обективни данни за нарушения във връзка с разумния срок за разглеждане на делото, както и обстоятелства, които да сочат, че правото на защита на ищците е отнето или препятствано, поради което възраженията на частните жалбоподатели и в този смисъл са неоснователни.
Предвид горното обжалваното определение се явява правилно, а 4 подадената частна жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от М. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. Ч. р. № ** и М. Р. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. П. К. Я. № **, чрез процесуални представители адв. Т. Г., АК - С. и адв. М. Б., АК - П., срещу определение № 140/19.01.2026 год. по гр.д. № 2085/2025 год. по описа на Окръжен съд - Бургас.