Решение № 187 от 29.12.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Велико Търново, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно търговско дело № 20224001000257 по описа за 2022 година

С Решение № 260090/ 02.08.2021г. по т. д. №230/2018 год. ОС- Русе е осъдил В. И. В., ЕГН ********** и Б. С. В. ЕГН **********, двамата от гр.

Русе, *******, СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на „Юробанк България" АД ЕИК 000694749 гр. София, район Витоша, „Околовръстен път" № 260, представлявано от Д. Ш. и П. Д., ЧАСТ от общо дължимите суми по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № H L 25153/24.07.2007г., ведно с прилежащите му допълнителни споразумения, която част е в размер на 40744,61 CHF с левова равностойност 47980,85 BGN главница по кредита, ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба 12.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и да заплатят сумата 6458 лв. разноски по делото съразмерни на уважената част от иска, като в останалата част претенцията е отхвърлена.

В законният срок решението е обжалвано от „Юробанк България" АД, чрез адв. Д.М., в частта, в която са отхвърлени исковите претенции за главница за разликата над 40 744,62 швейцарски франка до 54 167,60 швейцарски франка и за нотариални такси в размер 456,00 лева. Изложени са следните основни възражения: В съдебното решение имало противоречия и несъответсвия- първоначално било прието, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същия е разрешен и усвоен- швейцарски франкове, а след това- че кредитът е предоставен в лева, а не в швейцарски франкове; в диспозитива ответниците били осъдени да платят сума в швейцарски франкове; съдът приел, че изброените клаузи са неравноправни, 1 тъй като се отнасят до разпреД.ето на валутния риск, а само една от посочените клаузи /чл. 22 от договора за кредит/, се отнасяла до разпреД.ето на валутния риск. Кредитополучателите били запознати с всички условия и детайли и избрали да сключат договор за кредит именно във валута швейцарски франк, тъй като приложимият лихвен процент по кредити в швейцарски франкове бил по- нисък спрямо кредитите в други валути и това от своя страна се е отразявало на размера на погасителните вноски.

Процесният договор за кредит бил целеви - за рефинансиране на кредити към други две търговски банки - ДСК и Райфайзенбанк, следователно кредитополучателите имали опит със сключване на договори за кредит и възраженията, че не са разбирали смисъла на клаузите на договора, били неоснователни. Кредитът бил отпуснат в швейцарски франкове и следвало да бъде погасяван в същата валута. Услугата за превалутиране на съответна сума от евро/лева в швейцарски франк, или каквато и да било друга валута, представлявала самостоятелна сделка по покупка на валута , външно правоотношение различно от договора за кредит. Договорът за кредит, който се рефинансира, бил сключен между кредитополучателите и трето лицеРайфайзен и ДСК. Тъй като тези други банки поискали задължението към тях да бъде изплатено в лева, те били причината кредитополучателите да поискат представените им средства в швейцарски франкове да бъдеат превалутирани в лева. Относно промяната на валутния курс - банката изпълнила своето задължение да разясни и предупреди кредитополучателите за възможността от повишаване на курса. Предвиден бил механизъм, който да компенсира евентуални неблагоприятни последици за кредитополучателите, а именно възможността им във всеки един момент да поискат с изрична молба превалутиране на цялото задължение в друга валута- евро или лева, или да прекратят договора като погасят цялото задължение. Съдът не ангажирал доказателства, например съдебно- икономическа експертиза, от която да се стигне до извод, че може да бъде предвидено за няколко месеца напред, а не за 18 години (какъвто е срокът на договора за кредит), какъв би бил размера на курса на швейцарския франк- поради което банката не можела да знае какъв ще е курса. Кредитополучателите можели да не подпишат процесния договор като израз на невъзможност да повлияят на клаузи на договора и да поискат друг продукт или да се обърнат към друга банка. Подписването на договора, означавало, че не са искали да влияят на договорните клаузи, тъй като същите възпроизвеждат постигнатите договорки преди сключването му.

Съдът неправилно приел, че в процесния случай е налице анатоцизъм, а не извършване на капитализации, които облекчават положението на кредитополучателите. Със сключването на допълнителните споразумения към договора за кредит била преструктурирана самата главница - за да бъде облекчено положението на кредитополучателя, към нея е натрупана дължимата, но неплатена до определен момент лихва. С погасяването на равни месечни (анюитетни) вноски ответниците били в много по- изгодна позиция, вместо да търпят начисляването на наказателна лихва (неустойка) 2 върху целия неизплатен остатък. Извършването на тези действия било позволено съгласно чл. 13 от Наредба № 9/03.04.2008г. Уговорката за капитализация, при която към неизискуемата главница се прибавят лихви, които не са лихви за просрочие, за разлика от уговорката за анатоцизъм, било допустимо- Решение № 1101/28.05.2015г. на САС по в.т.д. № 4503/2014г.

Договорената между страните по договора за кредит лихва била възнаградителна, а не е мораторна. Съдът неправилно приел, че уреденият начин на капитализиране в Наредба № 9/03.04.2008г. се прилага единствено между търговци. В чл. 13 от наредбата изрично било използвано понятието „длъжника", а такъв били както търговци, така и всички останали правни субекти. С оглед на това съдът неправилно приел, че страните не са предвидили начисляването на лихва върху акцесорните вземания за такси и застраховки- по силата на закона съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължал забава в размер на законната лихва от деня на забавата. Независимо, че била предвидена възможност банката да изменя едностранно размера на базовия лихвен процент (БЛП), в самия договор имало предвиден начин по който се формира БЛП - актуализира се периодично от банката, като са посочени условията, при настъпването на които тя може да променя БЛП. С оглед на изложеното ОС- Русе неправилно приел, че задължението следва да бъде определено съгласно изчисленията на вещото лице в последното допълнително заключение по делото- при тези изчисления не били взети предвид постигнатите между страните уговорки относно извършването на капитализациите, разпределението на валутния риск и изменението на приложимия лихвен процент. При изчисленията си вещото лице не е включило в дълга сумата от 456,00 лева, представляваща разноски по връчване на покани за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, която съдът в решението е приел, че е обявена.

Претендирано е решението да бъде отменено в обжалваната част.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното:

За да постанови съдебният си акт ОС- Русе е изложил следните съображения:

Валутната клауза в процесният договор е неравноправна, като за това вече е налице произнасяне с Решение № 295 от 22.02.2019г. по т. д. № 3539/2015г. на Върховния касационен съд по дело със страна „Юробанк “ АД.

Тя не е индивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят да може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора. В нарушение на принципа за добросъвестност валутната клауза създава във 3 вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора и с оглед неравноправния си характер, спорната клауза е призната за нищожна на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП вр. чл.

146, ал. 1 ЗЗП. Неравноправни, а оттам и нищожни на основание чл. 146 от Закона за защита на потребителите са клаузите на чл. чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал.2, чл. 8, ал.2, чл. 12, ал.1 и чл. 22 от договора за кредит за покупка на недвижим имот H L 25153/24.07.2007г. прехвърлящи валутния риск изцяло в тежест на потребителите, като неясни, неразбираеми и неиндивидуално уговорени.

Съгласно чл. 146, ал. 5 от Закона за защита на потребителите наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. Съгласно чл.

294, ал. 2 ТЗ уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само между търговци, а ответниците са физически лица, не търговци. Анатоцизмът не представлява финансова отстъпка, като целта на забраната му е да се предотврати бързото нарастване на дълга. Преструктуриране на дълга на длъжника, който има финансови затруднения, означава да се направи възможно изпълнението на задълженията му, а не да се утежни неговото състояние чрез олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на главницата посредством прибавяне на просрочени задължения за лихви, както е договорено в допълнителните споразумения. Предвид изложеното, съобразно заключението на вещото лице, размерът на непогасената главница без капитализациите е равен на 46705 - 5960.39 = 40744.61 швейцарски франка, които следва да се присъдят на ищеца, който е претендирал само главница по договора за кредит, обявен за предсрочно изискуем.

Великотърновският апелативен съд , като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира следното:

Въззивното решение № 260090/ 02.08.2021г. по т. д. №230/2018г. на ОС- Русе е влязло в сила като необжалвано в частта, с която предявеният осъдителен иск е уважен за главницата в размер 40 744,61 швейцарски франка, дължима по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 25153/24.07.2007г., ведно с лихвата от датата на подаване на исковата молба12.07.2018г.

Предмет на настоящото въззивно производство е претенцията на банката за разликата над присъдените 40 744,61 швейцарски франка до предявеният пълен размер от 54 167,60 швейцарски франка /13 422,99 шв.фр./- главница по процесния договор за кредит и сумата 456 лева, представляваща част от дължимите нотариални такси.

Настоящият съдебен състав съобразява, че със сила на пресъдено нещо е установено, че между „Българска пощенска банка“ АД /сега “Юробанк България“ АД/ и В. И. В. и Б. С. В. е възникнало правоотношение по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL25153/24.07.2007г., по силата на 4 който банката като заемател /кредитодател/ им е предоставила, като заемополучатели /кредитополучатели/ кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 55 000 лева, при условията на договора; кредитът е усвоен на 03.08.2007г.; в деня на усвояване на кредита страните са подписали приложение № 1, в което посочват приложимия към същата дата курс „купува" за швейцарски франк на „Българска пощенска банка" АД, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове; към договора за кредит са подписани 11 допълнителни споразумения /и един анекс/, с които споразумения неплатените задължения се прибавят към главницата или се капитализират лихви; кредитополучателите са заплащали до 23.10.2015г., като липсват вноски през месеците: август 2010г., февруари 2011 г., април 2011г., септември 2011г., февруари 2021г., август 2012г., май 2015г.; първоинстанционният съд е приел, че договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем /което не се спори в отговора на ответниците/, въпреки, че не е посочил в решението си на коя дата; дължимата от кредитополучателите главница по кредита, изчислена в експертизата при изключване извършената с допълнителните споразумения капитализация, е в размер на 40 744,61 шв. франка- 47 980,85 левова равностойност, присъдена от първоинстанционният съд, като в тази част решението като необжалвано е влязло в сила.