Решение № 283 от 07.11.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Кюстендил, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20241500500235 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№3639260174/22.03.2024 г. от К. Д. С., ЕГН**********, от с. Ж., м."С.", общ. К., М. В. В. ЕГН **********, с. Ж., м. „С.“, общ.К., В. Д. В. ЕГН **********, с. Ж., м. „С.“, общ. К., И. Д. З. ЕГН **********, кв.

Ж., м. „С.“, общ. К., с адрес за връчване гр. *****, чрез пълномощника им адв. А. П. от САК, насочена срещу Решение №260000/19.02.2024 г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д. № 677 по описа на същия съд за 2021 г.

С обжалвания първонистанционен съдебен акт са отхвърлени като неоснователни предявените от настоящите жалбоподатели искове, да бъде признато за установено по отношение на ответника, че 230 кв.м., находящи се в югоизточната част на имот с идентификатор 293386.26.94, които образуват фигура с трапец с размери:

19,60 линейни метра по границата между имоти с номера 293386.26.92 и 293386.26.94, дълбочина 12,50 линейни метра, считано от границата между двата имота навътре в имот с идентификатор 293386.26.94, при граници на процесиите 230 кв.м.: от три страни- север, запад и юг - имот с ПИ 293386.26.94 на ответницата, а от изток имот ПК 293386.26.92 с. Ж., м. С., общ. К., СА СОБСТВЕНОСТ на ищците и ответницата да бъде осъдена да им предаде владението на описаната част, както и да преустанови неоснователните си действия, с които им пречи да упражняват в пълен обем правото си на собственост по отношение на ПИ с идентификатор 293386.26.92, като премахне за нейна сметка масивната ограда и порта с керемиди, която не е поставена по действителните граници между двата имота. Ищците са осъдени да заплатят на ответника деловодни разноски в размер на 600 лева.

1

Решението се обжалва изцяло, като се релевират доводи за неговата неправилност, за незаконосъобразността и необосноваността му.

Не се споделя изводът на решаващия състав за липсата на изискуемите от закона предпоставки от фактическия състав на чл.108 ЗС.

Твърди се, че в процеса е безспорно доказано, че от 1970 г. ищците са собственици на процесния недвижим имот, както и че от 2019 г. ответницата е разрушила материализираната ограда между нейния и на ищците имот и е навлязла в завладяната част от техния имот. На нейно място била изградена ограда с порта с керемиди отгоре, която навлизала в имота на ищците и същевременно не отговаряла на изискванията на ЗУТ.

Пояснено е, че от 2019 г. ответницата направила и промяна в кадастралната карта на имота си, без да е известила по надлежния ред всички собственици на процесния имот с идентификатор 293386.26.92.

Необосновано, според въззивниците, районният съд не бил обсъдил изготвените и приети по делото две експертни заключения, при което формирал правни изводи и осъдителен диспозитив, несъответстващи на ангажираните по делото писмени доказателства, в частност двете експертизи.

Анализирайки свидетелските показания, въззивниците приемат за доказано навлизането от страна на ответницата в имота на ищците, като изразяват несъгласие с невъзприемането на този извод от решаващия съд.

Позовават се на съдебна практика, приемаща, че след като собственикът на терена е собственик и на пространството над него, то навлизането в това пространство на стрехата на съседа, само по себе си съставлява достатъчно основание да се приеме, че е налице неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС, пречещо на собственика.

Тези правни констатации останали необсъдени от районния съд при постановяване на обжалваното решение. Извършеният строеж несъответствал и на законоустановените изисквания по ЗУТ и Наредбата по чл.13, ал.1 от ЗУТ.

Обсъжда се и приетото по делото заключение на вещото лице С., установимо от което било, че имотът на ответницата е увеличен с промяната на кадастралната карта от 2019 г. с 277 кв.м. За тази промяна ищците не били уведомени, с изключение на ищеца К. С..

В заключение се аргументира обобщаващият извод, че съгласно трайната съдебна практика и приетото заключение на вещото лице, което не може да установи къде е била действителната граница между двата имота до 2019 год., поради обстоятелството, че се касае за околовръстен полигон за с. Ж., м. С., би следвало да се приеме, че масивната ограда и изградената към нея порта с керемиди съставлява строеж по смисъла на параграф 5, т.38 ДР на ЗУТ, но не е сграда и е възможно да бъде предадено владението върху терена под нея, което на практика означавало предаване на самата ограда.

Въз основа на изложените правни съображения се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендират се деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – В. М. Б., чрез процесуалния й представител адв. Д. З., с който сеи зестъпва тезата, че жалбата е неоснователна, заради което и атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Претендират се съдебно – деловодни разноски за 2 въззивната инстанция.

Отричат се твърденията във въззивната жалба, че първоинстанционният съдебен акт е постановен при некоректен анализ на събраните по делото писмени доказателства. Акцентира се на недоказаността на предпоставките за уважаване на иска по чл.108 ЗС, както и че прозирната ограда, изградена изцяло в имота на ответницата, пречи по смисъла на чл.109 ЗС. Пояснено е, че действително приетият като доказателство по делото Околовръстен полигон не регулира дворните места като отделни имоти с определени площи, граници, съседи и сигнатура. Не се отрича, че в титула за собственост на ответницата не са посочени границите и съседите на имота й, но се пояснява, че коментираният нотариален акт е издаден въз основа на други актове, от които тези данни са установими. Твърди се, че изменението на КККР през 2019 г. не е засегнало нито площта, нито границите на имота на ищците. Не се оспорва установеното несъответствие на площта на имотите на страните по титулите им за собственост и тази, определена при заснемането им. Аргументирано е изложена причината, довела до това несъответствие, като е акцентирано на обстоятелството, че по делото няма данни част от имота на ищците неправилно да е заснет като такъв на ответницата. Оспорва се определянето от експерта на съществуващата между имотите ограда като масивна. Иска по чл.109 ЗС се приема за изцяло неоснователен, като се твърди, че на мястото на съществуващата ограда, ответницата е изградила нова прозирна, при спазване на законовите изисквания. За несъстоятелни се възприемат инвокираните в жалбата твърдения, че по титула за собственост на ищците от 1970 г., а именно Нотариален акт №117, том втори, дело №745/1970 г. се установявало, че същите били собственици на имот с изградени в него четири сгради. На тази плоскост се твърди, че от ангажираните в производството доказателства, в това число и експертното заключение на вещото лице С.С., се установява, че праводателите на ответницата са били собственици на жилищна сграда, находяща се в североизточната част на имота до източната граница на имота им с имота на ищците и се е намирала именно в обема на претендираното от ищците процесно място от 230 кв.м. Този довод е аргументирано изложен в отговора, като в заключение е прието, че по делото не се установява ответницата да е завзела част от терена на ПИ с идентификатор *** по КККР на с. Ж., общ. К. в претендирания размер от 230 кв.м.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивната жалба се поддържа от подателите й и оспорва от насрещната страна.

Съдът, като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба от настоящите въззивници К. Д. С., М. В. В., В. Д. В. и И. Д. З., с която е била предявена претенция, (прецизирана пред КРС в съдебното заседание на 07.02.2023 г.), да бъде признато за установено по отношение на ответника, че 230 кв.м., находящи се в югоизточната част на имот с идентификатор 293386.26.94, които образуват фигура с трапец с размери: 19,60 линейни метра по границата между имоти с номера 293386.26.92 и 293386.26.94, дълбочина 12,50 линейни метра, считано от границата между двата имота навътре в имот с идентификатор 293386.26.94, при граници на процесиите 230 кв.м.: от три страни- север, запад и юг - имот с ПИ 293386.26.94 на ответницата, а от изток имот ПК 293386.26.92 с. Ж., м.С., общ.К., СА СОБСТВЕНОСТ на ищците и ответницата да бъде осъдена да им предаде владението на описаната част, както и да преустанови неоснователните си действия, с които им пречи да упражняват в пълен обем правото 3 си на собственост по отношение на ПИ с идентификатор 293386.26.92, като премахне за нейна сметка масивната ограда и порта с керемиди, която не е поставена по действителните граници между двата имота.

Били са наведени доводи, че страните са собственици на съседни имоти с идентификатори 293386.26.92 и 293386.26.94 – първият на ищците, а вторият на ответницата. От 2019 г. ответницата навлязла неправомерно в имота на ищците, като изместила оградата откъм жилищната постройка с идентификатор 293386.26.92.4.

Твърди се, че тази постройка била построена в началото на 20-ти век и винаги имотът бил с ограда на отстояние на 5 м. от нея до съседния имот. През 2019 г. ответницата извършила промяна в кадастъра, без съгласието на ищците, като навлязла с 5 м. към имота на ищците по цялото продължение на границата между двата имота. Преди този момент имотът бил заснет с Околовръстен полигон. Посочено е било още, че ищците притежават имота си от 1970 г., който бил с площ 1827 кв.м., като в него имало построени 4 сгради – идентификатори 293386.26.92.1, 293386.26.92.2, 293386.26.92.3 и 293386.26.92.4. Ответницата придобила имота си през 1985 г., без описани граници в документа й за собственост. Понастоящем завзела и изместила границата между имотите на страните, като навлизала с 230 кв. м. в имота на ищците. Сочи се също, че тези неоснователни действия пречат на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост по отношение на ПИ с идентификатор 293386.26.92, заради което ответницата следвало да премахне за нейна сметка масивната ограда и порта с керемиди, която не е поставена по действителните граници между двата имота.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който е застъпена тезата, че исковете са неоснователни. След придобиването на имота си построила и къща в него, въз основа на надлежни строителни книжа. Изразено е мнение, че липсва несъответствие по границата на двата съседни имота. Вярното местоположение на същата било установено със Заповед № 18-6791/28.06.2019 г. на Началника на СГКК. Отправено и искане за отхвърляне на предявените искове.

С атакуваното съдебно решение първостепенният съд е оставил без уважение предявените искове.

За да постанови атакувания съдебен акт първостепенният съд е приел фактите въз основа на събраните по делото доказателства, като установената фактическа обстановка се споделя и от настоящата съдебна инстанция.

Действително, с договор за покупко-продажба (л.221), материализиран в Нотариален акт № 77/1959 год. на Нотариуса при КНС, С.Х.И. придобил собствеността на дворно място от 900 кв.м., находящо се в м.“С.“ в м.“С.“ на с. Ж., при съседи: дол, Б.Я.Т. и път.

Видно от приложения Нотариален акт №117/1970 г. С.Х.И. продал на Д.В.В. дворно място в местността „С.“, махала „С.“, с площ от 900 кв.м.

Няма спор между страните, че купувачът по договора и праводателят на ищците са едно и също лице.