Решение № 349 от 12.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. София, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. К.

Михаела П. Михова при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова като разгледа докладваното от Емилия Ат. К. Въззивно наказателно дело от частен характер № 20261100601695 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба и допълнение към нея, допизирани от частния тъжител Л. П. К. чрез повереника адв. М. К. срещу Присъда рег. № 84/12.02.2026г., постановена от СРС, НО, 136 състав по НЧХД № 8079/2023г., с която подсъдимата С. А. Р. – П. е призната за невиновна и оправдана на основание чл. 304 НПК по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 170, ал. 4 НК.

В жалбата и допълнението към нея са наведени твърдения за незаконосъобразност на атакувания акт поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се и необоснованост на присъдата. Неправилно първата инстанция извеждала недоказаност на обвинението, позовавайки се на Решение на САС от 28.03.2025г., което следвало инкриминирания момент.

Твърди се, че към релевантния момент през 2023г., към който следвало да се преценява съставомерността на деянието, единствен собственик на ¾ ид.ч. от процесното жилище била тъжителката Л. К., легитимираща се с нотариален акт № 125 от 09.09.2021г., вписан в Агенция по вписванията, докато подсъдимата намала такъв титул. Наказателният съд нямал правомощия да 1 обявява вписан нотариален акт за „несъществуващ“ със задна дата и на това основание да оправдае подсъдимата. Твърди се в жалбата, че към момента на получаване на поканата за напускане на имота, подсъдимата знаела, че Л. К. е собственик на жилището и била длъжна да го напусне, докато приключат гражданските дела. Неправилно съдът обосновал собствеността на подсъдимата на процесния имот на база саморъчното завещание на М.И., което било нищожно. Неправилно СРС игнорирал правото на собственост върху ¼ ид.ч. от имота на третото лице С.Д., както и факта, че към 02.04.2025г. собственик на ¾ ид.ч. от имота бил П.Т., който имал заведен иск по чл. 108 ЗС.

Отделно, се прави оплакване за липса на подробен доказателствен анализ.

Направено е и възражение за липса на активност от страна на защитата с оглед събиране на доказателства, която функция била иззета от първостепенния съд.

Въз основа на изявления на защитника на подсъдимата и самата нея, че не е спорен факта на получаване на нотариалната покана от страна на С. Р., както и факта, че не е напуснала жилището повереникът извежда наличие на умисъл за извършване на вмененото престъпление. Навеждат се и твърдения за използване от страна на подсъдимата на неверни данъчни оценки от 2022 и 2024г.; за незаконна адресна регистрация; смяна на партидата в ТЕЦ; подаване на декларации по чл. 14 от ЗМДТ; снабдяване с нотариален акт при игнориране на всички вписвания, вкл. на искова молба на П.Т. П.. Мотивира се и предубеденост на първостепенния съд. Моли се атакуваната присъда да бъде отменена, като вместо нея бъде постановена нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение по чл. 170, ал. 4 НК.

Претендират се разноски.

С Определение в закрито заседание по чл. 327 и сл. НПК въззивният съд е приел, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно следствие.

По искане на повереника в открито заседание бяха приобщени към доказателствената съвкупност приложените към молба на повереника от дата 06.04.2026г. документи.

Във връзка с направените доказателствени искания от страна на повереника, съдебният състав се е произнесъл и в открито заседание, като повторно е оставил без уважение тези, обективирани във въззивната жалба, като е приел за неоснователни и новите искания за събиране на 2 доказателства, обективирани в допълнението към въззивната жалба и представената в съдебно заседание от повереника молба.

В съдебно заседание частната тъжителка Л. К. редовно пР.на, не се явява.

В хода по същество нейният повереник – адв. М. К. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея, като развива аналогични доводи на изнесените в тях.

Подсъдимата С. А. Р. – П. редовно пР.на чрез нейния защитник адв. Д. М. и уведомена на известния по делото телефон, не се явява.

Нейният защитник – адв. Е. Б. /преупълномощен от адв. М./ по същество излага доводи за обоснованост на атакуваната присъда и моли същата да бъде потвърдена. В тази насока навежда твърдения, че към релевантния момент тъжителката не е била собственик на имота. Излага доводи за липса на нито един от съставомерните елементи на повдигнатото обвинение. Моли атакуваната присъда да бъде потвърдена.

В реплика повереникът оспорва твърденията на защитата. Претедира разноски.

Преди да изложи доводи по съществото на делото, настоящият съдебен състав намира за необходимо да обсъди постъпилата молба вх. № 56073/24.04.2026г., депозирана от адв. М. К. – подвереник на частния тъжител след приключване на съдебното заседание. В молбата е направено искане за отмяна на хода по същество и връщане делото във фазата на съдебното следствие с оглед приобщаване на представените по делото документи.

Направено е искане за спиране на производството по делото до получаване на отговор от председателя на СГС относно редовността на случайното разпределение на делото.

Във връзка с така депозираната молба, съдът на първо място ще обърне внимание, че още в съдебно заседание, проведено на 06.04.2026г., съдебният състав се е произнесъл във връзка с възраженията на повереника за незаконност на съдебния състав, включително и произнасяйки се по искането за отвод, приемайки същите за неоснователни. Що се отнася до подадената от повереника жалба до Председателя на СГС за проверка случайното разпределение на делото, то от една страна - процесуалният закон в наказателното право не предвижда спиране на производството в подобна 3 хипотеза, а от друга – наличието на подобна жалба по никакъв начин не препятства въззивния съд да се произесе по същество с краен съдебен акт по делото с оглед правомощията и задълженията му, произтичащи от закона като въззивна инстанция, сезирана с жалба срещу присъда на СРС.

Що се отнася до искането за връщане на делото във фазата на съдебното следствие с оглед приобщаване на доказателства, СГС ще припомни, се е произнесъл по всички доказателствени искания в съдебно заседание на 06.04.2026г., приемайки като писмени доказателства приложените към молба от 06.04.2026г. документи и отхвърляйки останалите искания. Отделно, съдът по реда на чл. 283 НПК изрично е прочел и приел всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства както пред първата инстанция, така и пред въззивния съд, поради което и в тази част искането за отмяна на хода по същество се явява неоснователно.

След това уточение, СГС ще изложи доводите си по съществото на спора.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда по реда на чл. 314 НПК, намери за установено следното:

Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване.

Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства първата инстанция законосъобразно е приела фактическа обстановка, която като цяло се споделя и от настоящия съд. От своя страна с оглед правомощията си по чл. 316 НПК СГС допълни част от фактологията, като прие за установено следното:

Подсъдимата С. А. Р.-П. е родена на ********. в гр. Кюстендил, българка, българска гражданка, омъжена, с висше образование, учител, ЕГН:**********. Същата е неосъждана и с постоянен и настоящ адрес: гр.

София, ул.“********.

Към 1974г. И.П.И. и М.Й.И. били съпрузи. Двамата имали дъщеря С.И.Д..

И.И. и М.И. били собственици на недвижим имот – апартамент № 22, находящ се в гр. София, район „Слатина“, ж.к. „********. Двамата се легимирали като собственици въз основа на издаден на 25.09.1974г.

4 нотариален акт № 112, том 21, дело № 3530 /1974г. Блокът бил построен от ЖСК „Авторемонтен завод“.

И.И. починал на 06.06.2004г., като оставил за свои наследници съпругата си М.И. и дъщеря си С.Д.. След смъртта на И. неговата ½ ид.ч. от имота била наследена поравно от наследниците му по закон, като М.И. и С.Д. придобили по ¼ ид.ч. всяка от тях. По този начин М.И. станала собственик на ¾ ид.ч. от имота, а С.Д. на ¼ ид.ч.

През 2013г. М.И. отишла в Агенция по вписвания и там се запознала със свид. М. Д., която работела там. И.а споделила, че има нужда някой да й напазарува и Д. се съгласила. Двете продължили да поддържат връзка по телефона, като И.а й казала, че, когато има нужда някой да полага повече грижи за нея, ще й каже. Тези действия на М.И. били мотивирано от факта, че нейната дъщеря С.Д. не полагала грижи за нея.

През 2015г. И.а отново се обърнала към М. Д. с молба последната да започне да полага грижи за нея, като за това може да й прехвърли притежаваните от нея ¾ ид.ч. от процесния имот. М. Д. се съгласила и на 29.04.2015г. с нотариален акт № 60, том II, рег. № 12182, дело № 239/2015г. бил сключен договор за прехвърляне на недвижим имот между М.И. и М. К.

Д., с който първата прехвърлила своите ¾ ид. ч. от имота на свидетелката Д. срещу задължение за издръжка и гледане. Нотариалният акт бил вписан в Агерниця по вписвания на 29.04.2015г.

Свидетелката Д. полагала в началото грижи за М.И., след което престанала. С оглед на това през 2017г. М.И. депозирала искова молба срещу М. Д. за разваляне на сключения договор за прехвърляне на ¾ ид.ч. от собствеността върху недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане. Исковата молба била вписана в Агенция по вписвания на 30.01.2018г.

Във възка с така предявения иск с Решение № 60144 от 30.07.2021г. на ВКС , ГК, Четвърто отделение, постановено по гр.д. № 3081/2020г., били отменени въззивно Решение № 877/22.04.2020г. по гр.д. № 3848/2019г. на САС, ГО, 7 въззивен състав, с което било потвърдено Решение № 2479/05.04.2019г. по гр.д. № 11551/2017г. по описа на СГС, I-13 състав, с което бил отхвърлен като неоснователен предявения иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Вместо това, ВКС постановил разваляне на договора за издръжка и гледане, сключен на 29.04.2015г. Това решение било вписано в Агенция по вписванията на 5

17.08.2021г.

Междувременно, на 15.11.2017г., със саморъчно написано завещание М.И. завещала на частната тъжителка Л. П. К. своите ¾ ид. ч. от процесния имот.

В същото време през 2017г. за М.И. започнала да полага грижи подсъдимата С. Р. – П.. В началото подсъдимата само й пазарувала от време на време, когато М.И. я помолела, а след това започнала да се се грижи изцяло за нея, във връзка с което И.а й била дала ключ от апартамента. Подсъдимата започнала да се грижи за И.а, тъй като я познавала като приятелка на своята майка.

Мотивирана от доброто отношения към нея и от полаганите грижи, на 01.03.2019г. М.И. чрез саморъчно завещание завещала гореописания недвижим имот на подсъдимата Р. - П.. Завещанието било депозирано от С. Р. за съхранение при свид. С.В. – нотариус с район на действие Районен съд - гр.

Ихтиман.

Няколко дни преди да почине М.И., подсъдимата и свид. С.Д. се запознали в болницата „София Мед“, тъй като М.И. трябвало да бъде настанена в хоспис. Поради това на 01.06.2020г. бил сключен договор за социални услуги между Хоспис „Надежда 8“ /изпълнител/ и М.И.

/бенефициент на услугата/, както и дъщерята на М.И. – С.Д. /възложител/.

На 03.06.2020г. М.И. починала. След смъртта на М.И. последната оставила за свой наследник дъщеря си С.И.Д., която продължила да води делото срещу М. Д. за разваляне на договора за прехвърляне на ¾ ид. от имота срещу издръжка и гледане /същото към този момент не било приключило/.

След смъртта на М.И. подсъдимата върнала ключа от апартамента на С.Д..

С л е д като разбрала за смъртта на М.И., частната тъжителка Л . К. предприела действия по обявяване на съставеното в нейна полза завещание.