Решение № 552 от 16.07.2025, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 646/2025
- Вид
- Решение № 552
- Подписан
- 16.07.2025
- В сила
- 29.12.2025
- Състав
- МАРИЕТА ДИМИТРОВА БУШАНДРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 50, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал. 1 предложение трето · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118, ал. 8 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 552 гр. Бургас, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Административно наказателно дело № 20252120200646 по описа за 2025 година
Производството пред БРС е образувано по повод жалбата на «ОМНИКАР АУТО» ООД, ЕИК 115013855, със седалище и адрес на управление: обл. Пловдив, общ. Марица, с. Труд, ул. «Карловско шосе» № 42, представлявано от управителя - .... против наказателно постановление № 808031-F804658 / 21.01.2025 г.г., издадено от Началник на Отдел «Оперативни дейности» гр. Бургас в ГД «Фискален контрол», упълномощен със заповед № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г. на изпълнителен директор на НАП, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 59в, ал. 2 от Наредба Н18/13.12.2006 на МФ, на дружеството- жалбоподател е наложена имуществена санкция, в размер на 1000 лв, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС.
В съдебно заседание, за дружеството - жалбоподател, не се явява представител. Не изразяват становище. Не правят искане за разноски.
За ТД на НАП гр. Бургас редовно призовани, се явява представител.
Оспорват жалбата и молят НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Правят искане за разноски.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и като обсъди събраните доказателства, намира жалбата за допустима, като подадена от надлежен представител на легитимно да обжалва лице и депозирана в законно-определения 7-дневен преклузивен срок, по чл. 59 ал.2 ЗАНН пред материално и териториално компетентен съд.
Съдържа изискуемите от закона реквизити и производството пред РС-Бургас е 1 редовно образувано.
Съдът, с оглед на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
При извършена проверка на 28.11.2024 г. в 10:30. часа на съдове за съхранение на гориво, находящи се в гр. Бургас, бул. Владимир Вазов № 5-7, стопанисвани от „Омникар Ауто» ООД с ЕИК 115013855, при физически оглед се установило наличие на съд / ляв/ за съхраняване на гориво - газьол с обем 1000л. който не бил регистриран на проверяваното ЗЛ.
Бил наличен е 1бр. надземен подвижен съд за съхраняване на гориво стоящ на собствената си тежест с вместимост 1000 литра. Горивото в гореописаният резервоар служело за захранване на отоплителната инсталация в бояджийкото отделение на ТО.
Не се установило ЕСФП и НИС. Установило се, че ЗЛ е декларирало доставка по ЕДП №: 0021- 709517-07.11.2024г. -2018.00 литра газьол, като краен получател, но не разполагало с активни съдове/съоръжения за съхраняване на горива за собствени нужди.
Данни относно доставката АДД № 0000000009055181, място на получаване на горивото - гр. Бургас, ул. Владимир Вазов 5-7. Полученото гориво било разтоварено в установения на място съд за съхранение на гориво.
Към момента на проверката били налични около 1800 литра. Била извършена справка в ИС на НАП преди започване на проверката, от която е видно, че фирмата – жалбоподател няма подавани данни за съд за съхранение на гориво.
Като доказателство за резултатите от проверката бил съставен на основание чл. 110, ал.4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК протокол за извършена проверка обр. КД 184, сер. АА №0135836/28.11.2024 г.
За установеното нарушение, актосъставителят в присъствието на управителя на дружеството, съставил акт за установяване на административно нарушение. АУАН бил подписан без възражения. В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН, не били направени писмени възражения.
Въз основа на АУАН и като е взел предвид събраните в административното производство писмени доказателства и доказателствени средства, АНО издадал и атакуваното наказателно постановление. В него е описана същата фактическа обстановка и е направена правна квалификация по чл. 59в, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, като на дружествотожалбоподател е наложена имуществена санкция, в размер на 1000 лв, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС.
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от показанията на разпитания актосъставител и от писмените доказателство, прочетени и приобщени от административнонаказателната преписка.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя, като ги намира за 2 безпристрастни и логични. Същите се подкрепят от представените писмени доказателства и доказателствени средства.
От правна страна, съдът установи следното.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения във фазата на производството пред административно наказващия орган. АУАН и НП са формално издадени редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и от двата са връчени на нарушителя, като му е дадена възможност да организира адекватна защита.
Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН, относно описание на нарушението.
Безспорно установено е, че жалбоподателят е данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива и е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл. 59в, ал.2 от същата Наредба, «За всички съдове и съоръжения за съхранение и/или зареждане с течно гориво лицето по чл. 118, ал. 8 ЗДДС подава следните данни:
1. идентификационни данни за задълженото лице (пълно наименование/име, ЕИК от Търговския регистър/ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕГН/ЛНЧ);
2. поС.ен адрес/адрес на управление;
3. код и наименование на икономическата дейност по КИД-2008;
4. общо изразходвано количество гориво за предходната година;
5. местонахождение на съда/съоръжението;
6. вид на съда/съоръжението;
7. обем/вместимост на съда/съоръжението по т. 6;
8. вид на горивото и мерна единица;
9. предназначение на горивото;
10. регистрационен номер на стопанисваната мобилна цистерна за зареждане;
11. дата (година), от която се стопанисва съдът/съоръжението».
В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочена и законовата разпоредба, която е била нарушена – чл.59в, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 год. на МФ.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – наименование на търговеца, БУЛСТАТ, представляващо лице - трите имена , адреса, ЕГН и т.н.
От обективна страна е безспорно установено и не се оспорва от жалбоподателя, че на датата на проверката, търговецът е съхранявал в стационарния си търговски обект гориво, за което не е била подадена нужната 3 информация до НАП.
Нарушението е формално, не изисква настъпването на някакви последици от деянието, поради което, твърденията на дружеството – жалбоподател в тази насока, не са основание за отмяна на обжалваното НП.
Фактът на извършеното административно нарушение, се доказва с показанията на актосъставителя, които съдът кредитира, тъй като те кореспондират с установеното в протокола за извършена проверка.
Към процесното нарушение е неприложима хипотезата на чл.28 от ЗАНН, предвид обществените отношения, защитата на които се гарантира чрез Наредба Н-18. От данните по делото не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния вид. С оглед останалите обстоятелства във връзка с извършеното нарушение, правилно и в съответствие с чл. 27, ал.2 от ЗАНН и с оглед постигането на целите по чл. 12 от ЗАНН, наказващият орган е определил административното наказание в минимален размер, като е взел предвид всички обстоятелства във връзка с осъществяването на нарушението.
Предвид гореизложеното, правилно е ангажирана отговорността на търговеца на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, като е отчетено обстоятелството, че нарушението не води до неотразяване на приходи, поради което е наложена санкция в минималния предвиден от законодателя размер от 1000 лева.
По изложените по-горе съображения и с оглед липсата на доказателства, сочещи обратното, съдът счита обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед извода на съда за неоснователност на жалбата на основание чл.
63д, ал. 4 ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на АНО претендираните разноски за възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 1 предложение трето от ЗАНН, Районен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 808031-F804658 / 4
21.01.2025 г.г., издадено от Началник на Отдел «Оперативни дейности» гр.
Бургас в ГД «Фискален контрол», упълномощен със заповед № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г. на изпълнителен директор на НАП против «ОМНИКАР АУТО» ООД, ЕИК 115013855, със седалище и адрес на управление: обл. Пловдив, общ. Марица, с. Труд, ул. «Карловско шосе» № 42, представлявано от управителя - ..., с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.
59в, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, на дружеството- жалбоподател е наложена имуществена санкция, в размер на 1000 лв, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС.
ОСЪЖДА «ОМНИКАР АУТО» ООД, ЕИК 115013855да заплати на директора на Началник на Отдел «Оперативни дейности» гр. Бургас в ГД «Фискален контрол» сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд- Бургас в 14дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5