Решение № 2283 от 15.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2283 гр. София, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.ЕВА като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА

Административно наказателно дело № 20241110200992 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от *** ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление **** представлявано от управителя Г. В., чрез адв. С. Б. от САК, против наказателно постановление № 23-2300505/18.12.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. София за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ. На основание чл. 416, ал. 5 вр. чл.

415, ал. 1 КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лв.

В жалбата се съдържат оплаквания в насока, че атакуваното наказателно постановление е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се съставянето на АУАН извън срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, а като процесуални пороци на наказателното постановление - липса на описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, неяснота по отношение на описаните обстоятелства, затрудняваща правото на защита, и липса на посочена дата на извършване на нарушението. По изложените съображения е направено искане наказателното постановление да бъде отменено и в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски.

За проведеното на 22.04.2024 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. „***“ ЕООД се представлява от адв. Б., а наказващият орган - от юрк. С..

В дадения ход по същество адв. Б. моли атакуваното наказателно постановление да бъде уважено по изложените в жалбата съображения, и в полза на доверителя й да бъдат 1 присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Юрк. С. пледира наказателното постановление да бъде потвърдено. Намира нарушението за доказано. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановени я срок, о т надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

В периода от 23.12.2022 г. до 24.02.2023 г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на „***“ ЕООД, гр. София от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. София. Проверката приключила с издаването на протокол изх. № ПР2242827/24.02.2023 г., съгласно който на дружеството били дадени за изпълнение задължителни предписания. Предписание № 1 било в насока работодателят да държи на разположение на контролните органи в стопанисвания от него обект, където се полага наемен труд, поименни графици за работа на персонала, както и документи, свързани с разпределението на работното време, съгласно чл. 403а, ал. 1 КТ. Срок за изпълнението бил определен до 27.02.2023 г. Предписанието не било обжалвано и влязло в сила.

Впоследствие, за времето от 13.10.2023 г. до 10.11.2023 г., свидетелите Ц. Д. и Е. С., инспектори при Д „ИТ“ гр. София, извършили последваща проверка по спазване на трудовото законодателство на „***“ ЕООД. Посетили проверявания обект на 13.10.2023 г. и на място установили свидетелката М. Я., служител на дружеството, на длъжност продавачконсултант, която представила изпратен й от работодателя график по „Вайбър“.

Същевременно инспекторите констатирали, че задължителното предписание, дадено с протокол изх. № ПР2242827/24.02.2023 г., не е изпълнено, тъй като работодателят не бил осигурил в обекта на разположение на контролните органи от Инспекцията по труда поименни графици за работа на персонала за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, и документи, свързани с разпределение на работното време и организацията на работа. Съответната констатация била обективирана в протокол № ПР2337282/10.11.2023 г.

Предвид това на 10.11.2023 г., в присъствието на управителя на дружествотожалбоподател, свид. Д. съставил срещу *** ЕООД АУАН № 22-2300505/10.11.2023 г., в който описал подробно времето, мястото и обстоятелствата по извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ - неизпълнение на дадено с протокол за извършена проверка № ПР2242827/24.02.2023 г. предписание № 1: „Работодателят да държи на разположение на контролните органи в стопанисвания от него обект, където се полага наемен труд, поименни графици за работа на персонала, както и документи, свързани с разпределението на работното време, съгласно чл. 403а, ал. 1 КТ“. Посочени били датата и 2 мястото на извършване на нарушението - 13.10.2023 г. в предприятието на работодателя.

АУАН бил връчен на управителя, който вписал като възражение, че графиците били в обекта, но служителката не ги била показала, тъй като казала на инспекторите, че нейният график е изпратен по „Вайбър“.

Доказателства в подкрепа на твърденията, релевирани във вписаното в АУАН възражение, не били представени.

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на нарушението и давайки му аналогична правна квалификация съобразно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ, директорът на Д „ИТ” гр. София издал срещу *** ЕООД атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415, ал. 1 КТ му наложил имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите Ц. Д., Е. С. и М. Я., и писмени - протоколи за извършени проверки от 24.02.2023 г. и 10.11.2023 г.; призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК; констативен протокол от 13.10.2023 г.; заповед № З-0693/15.08.2022 г.; заповед № ЧР1744/20.12.2022 г.; длъжностна характеристика за длъжност „директор на Д „ИТ“ със седалище София“; заповед № ЧР-387/12.05.2023 г.; длъжностна характеристика за длъжността „инспектор“.

От показанията на разпитаните служители на Д „ИТ“ гр. София и от протоколите за извършените проверки се установяват обстоятелствата по осъществените спрямо дружеството-жалбоподател първоначална и последваща проверки по спазване на трудовото законодателство и направените при тях констатации. Посредством цитираните доказателствени източници се изясняват даденото при първата проверка предписание № 1 и срокът за изпълнението му - до 27.02.2023 г., и констатираното при втората проверка, че работодателят не го е изпълнил, предвид липсата на ангажирани доказателства в обратната насока. Последният извод не се опровергава и от показанията на свидетелката Я., която потвърждава факта на извършената на 13.10.2023 г. проверка в обекта на контрол, както и че не представила на контролните органи изисканите от тях графици, респективно, че не знае такива да са били на разположение в търговския обект, в който полага труд.

С оглед на това съдебният състав намери за установени по категоричен начин факта на осъществяване на нарушението /неизпълнение на дадена административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, а именно даденото с протокола от 24.02.2023 г. предписание № 1/, и времето и мястото на извършването му - на 13.10.2023 г. в гр. София, в предприятието на работодателя, доколкото срокът на предписанието е изтекъл на 27.02.2023 г. и не е било обжалвано. Неизпълнението на предписанието е констатирано при последващата проверка, извършена от свидетелите Д. и С. на 13.10.2023 г.

3

Материалната и териториална компетентност на актосъставителя и административнонаказавнащия орган, с оглед заеманите длъжностни качества, следват по силата на закона - чл. 416, ал. 1 КТ, респективно чл. 416, ал. 5 КТ, Устройствения правилник на ИА „ГИТ“ и от представените от въззиваемата страна заповеди и длъжностна характеристики.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Процесните АУАН и наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Процесуални нарушения в процедурата по съставянето и връчването им не са допуснати. Възражението относно неспазване на срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за съставяне на АУАН е неоснователно, доколкото, предвид датата на извършване на нарушението и датата на съставяне на АУАН, е спазен както тримесечният срок от откриване на нарушителя, така и едногодишният от извършване на нарушението. И двата акта отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.

6 ЗАНН - съдържат описание на нарушението, времето и мястото на извършването му, и пълно и ясно описание на обстоятелствата, при които е осъществено. Налице е съответствие между фактическото му описание и правната квалификация. Предвид това релевираните в жалбата възражения в обратната насока са неоснователни и настоящият съдебен състав не ги споделя.

С оглед горното съдът прецени, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в това число досежно задължителните реквизити на АУАН и НП, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице и да представляват формални основания за отмяната на санкционния акт.

Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.

Фактическата обстановка е правилно изяснена. Въз основа кредитираната доказателствена съвкупност се установи безспорно, че с противоправното си бездействие, неизпълнявайки до изтичането на дадения от контролните органи срок /до 27.02.2023 г. включително/ принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство - предписанието да държи на разположение на контролните органи в стопанисвания обект, където се полага наемен труд, поименни графици за работа на персонала, както и документи, свързани с разпределението на работното време, съгласно чл. 403а, ал. 1 КТ, „***“ ЕООД е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл. 415, ал. 1 КТ. С оглед естеството на нарушението, същото е извършено на 13.10.2023 г., когато неизпълнението на предписанието е констатирано от свидетелите Д. и С., както правилно е посочено в АУАН и НП.

Предписанието е било задължително за работодателя, доколкото е дадено на основание чл.

404, ал. 1, т. 1 КТ и не е било оспорено в законоустановения срок. Следователно е влязло в сила и е произвело правни последици, в който смисъл за дружеството-жалбоподател е 4 възникнало задължението за изпълнението му. С оглед на това, доколкото включително в рамките на проведеното първоинстанционно съдебно производство не бяха ангажирани доказателства в насока изпълнението му, съдът прие факта на извършване на нарушението за доказан.

Във връзка с обективната съставомерност на нарушението следва да се отбележи, че задължителното предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ е принудителна административна мярка, подлежаща на обжалване по реда на АПК - чл. 405, изр. 1 КТ. По делото няма данни предписанието да е оспорено и/или отменено по административен и/или съдебен ред.

Последица от необжалването е влизането му в сила, с което се преклудира възможността да се релевира инцидентно неговата незаконосъобразност. Затова при съдебното оспорване на НП по реда на ЗАНН правно значим и подлежащ на изследване е единствено фактът на неизпълнение на влязло в законна сила предписание като основание по чл. 415, ал. 1 КТ.

Отрицателна предпоставка за ангажиране административнонаказателната отговорност би била отмяната на предписанието от съда или горестоящ административен орган, тъй като само тогава изпълнението му би било недължимо. В случая такава отмяна не се констатира.