Решение № 1562 от 02.12.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1562 гр. Варна, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Елка Н. И.а като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20223100501811 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 19931/25.08.2022г. от М. Д. М., чрез адв. Б. Б., срещу Решение № 1540/19.05.2022 г., постановено по гр.д. № 7368/2021г. на 26-ти състав на ВРС, с което е отхвърлен предявения от М. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ***Б, ет. 4, ап. 52 срещу С. С. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ***, ет. 1, ап. 2 иск за изменение на определения с Решение № 227/14.01.2015 г. по гр.д. № 6827/2014 г. по описа на ВРС режим на лични контакти с детето Е. М.а М.а, ЕГН **********, на основание чл. 59, ал. 9 от СК; изменен е размера на месечната издръжка, определена с Решение № 227/14.01.2015 г. по гр.д. № 6827/2014 г. по описа на ВРС, която М. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Е.Г.“ № 20Б, ет. 4, ап. 52 следва да заплаща на непълнолетното си дете Е. М.а М.а, ЕГН **********, със съгласието на нейната майка и законен представител С. С. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ***, ет. 1, ап. 2 като увеличава същата от 180 лева на 250 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – 16.07.2021г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването й, на основание чл.150 от СК и е осъден да заплати на С.

С. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ***, ет. 1, ап. 2 разноски в размер на 800.00лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Въззивникът изразява становище за това, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон.

По иска по чл. 59, ал. 9 от СК излага, че е налице съществено изменение на обстоятелствата, при които първоначално е определен режима на лични контакти.

1

Родителското отчуждение на детето спрямо жалбоподателя пряко накърнява неговите права.

Не споделя извода на ВРС, че не са се установили данни за съзнателно отчуждаване на детето.

По иска по чл. 150 от СК, намира определената издръжка за прекомерна, несъобразена с възможностите му да я заплаща.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което искът му да бъде уважен. Претендира разноски за въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна С. С. М., чрез адв. Д. С., в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски.

В редовно проведеното о.с.з. въззивникът, редовно призован със задължението за лично явяване за изслушване на осн. чл. 59, ал. 6 от СК не се явява. С писмена молба, чрез процесуалния си представител адв. Бр.Б. поддържа въззивната си жалба и моли да бъде уважена. Въззиваемата лично и чрез адв. Д.С. се моли за отхвърляне на жалбата.Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Дирекция „Социално подпомагане“ Варна, редовно призована, не изпращат представител, не изразява становище по постъпилата жалба.

ВОС съобрази следното:

В исковата си молба М. Д. М. ЕГН ********** от гр. Варна, ***Б, ет. 4, ап. 52, чрез адв. Бр.Б. излага, че с ответницата С. С. М. ЕГН ********** от гр. Варна, ул.

„Д.“, № 6, ет. 1, ап. 2 съжителствали на съпружески начала и имат родено едно дете Е. М.а М.а, ЕГН **********. С решение № 227/14.01.2015г. по гр.д. № 6827/2014г. на ВРС съдът предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Е. на майката, определил местоживеенето на детето при майката, а на него му определил режим на лични отношения с детето, както следва: до навършване на три годишна възраст от детето Е., бащата ще може да вижда и взема същото от 10.00ч. до 16.00ч. на всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, без преспиване, а след навършване на три годишна възраст от детето Е., бащата следва да може да вижда и взема същото всяка втора и четвърта седмица от месеца от 09.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя с преспиване, на втория ден на коледните и великденските празници, както и 10 дни през зимата и 20 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.

От самото начало ответницата не спазвала определения му режим. Принудил се да заведе изпълнително дело, както и да подаде сигнал в РП-Варна. От постановяване на посоченото по-горе решение е изминал период от 6 години. Детето Е. вече е ученичка, има изградени хигиенни и хранителни навици, може да се обслужва само и разбира всичко в околния свят. Счита, че в интерес на детето е да прекарва повече време с него, особено щом майката се стреми да го отчужди.

2

Иска да му бъде определен следния режим на лични отношения: всяка първа и трета седмица от 17.00ч. в петък до 18.00ч. в неделя с преспиване, всяка втора и четвърта събота от месеца от 10-.00ч. до 17.00ч., всеки вторник и четвъртък от 16.30ч. до 19.30ч., един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, всяка четна година през Коледните празници и пролетната ваканция, с преспиване, всяка нечетна година през Новогодишните празници и Великденската ваканция, с преспиване, на рождения ден на бащата-09.07. и на рождения ден на детето-18.09.-от 13.00ч. до 18.00ч., като взема детето от дома на майката и го връща пак там.

В срока по чл.131 ГПК ответницата С. С. М., ЕГН ********** от гр. Варна, ул.

„Д.“, № 6, ет. 1, ап. 2, чрез адв. Д.С. е депозирала отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска, като оспорва изложеното в исковата молба твърдение, че с поведението си е отчуждавала детето от баща му, което е невярно. Излага ,че никога не се е противопоставяла на контактите между тях. Спазвала е и спазвала стриктно режима, като е подготвяла детето за срещите, но в по-голямата част от случаите бащата не се е обаждал и не е идвал да го вземе. Споделя и за случай през лятото на 2017г., когато детето било на гости с баща си на баба си по бащина линия-Р., където вечерта спало на дюшек на земята, а баща му-на дивана. През юли 2019г. при поредната среща с баща си, отишли в дома му в Аксаково, където има голямо куче. След разходка в гората, кучето одрало Е. в областта на гърдите. Инцидентът се случил към 19.30ч., но според бащата бил маловажен и върнал детето при нея чак към 22.00ч. По време на друга среща с бащата, детето паднало от дърво, на което се покатерила и си травмирало лакътя. Разплакало се и поискало да се прибере вкъщи. Баща й приел това нейно искане равнодушно и я върнал чак вечерта, когато лакътят бил вече подут. През пролетта на 2020г. при поредната среща бащата уговорил детето да отидат на басейн, но да не казва за това на майка си. Като я върнал в къщи детето било объркано и разстроено, понеже трябвало да крие и пази тайна от нея. След това срещите протичали трудно, без желание от страна на детето. Един път бащата обещал на дъщеря си разходка в Морската градина, но я отвел в Аксаково и разходката бола отново в гората. Като се върнали в дома му, той отказал да я обслужи в банята и я накарал сама да си измие краката, защото миришели. Не й дал чехли и детето стояло босо. След тази среща вече нямало желание да се среща с баща си.

Срещите с бащата не предразполагат детето да търси контакти с него. В дните определени за свиждане бащата или не идва да вземе детето или се обажда късно, а те чакат от 9.00ч. Тя никога не е възпрепятствала срещите им. Детето се дърпа, плаче и иска и тя да присъства на срещите им. Бащата се съгласява, когато детето не иска да излезе с него. Сякаш и той не знае иска ли или не да се види с детето. Когато детето се родило, бащата бил в чужбина. Върнал се, когато детето било на 3 месеца, живял с тях 8 дни и се разделили.

После често пребивавал в чужбина. От честите отсъствия на баща детето не могло да свикне с него. Първоначално тя предложила да излизат тримата, докато детето се адаптира, да се чувства сигурно и спокойно, но той не искал тя да присъства.

Напоследък все по-рядко се обаждал да разговаря с дъщеря си. Не идвал в 3 определените с решението дни и часове за контакт. Детето и то категорично започнало да отказва срещи.

От една страна смята, че не е настъпила трайна промяна в обстоятелствата при които е определен до момента режима на лични отношения на ищеца с детето Е.. Бащата не е предразположил детето да иска и търси срещи с баща си. От друга страна предложеният от бащата контакт би лишил нея, като родител, който упражнява родителски права от контакти, поради което следва да се приеме, че е неподходящ. Той е необосновано разширен и не е в интерес на детето.

Моли се исковата молба да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на сторените разноски.

В срока за писмен отговор С. С. М., ЕГН ********** от гр. Варна, ***, ет.

1, ап. 2, чрез адв. Д.С. е предявила насрещна искова молба срещу М. Д. М. ЕГН ********** от гр. Варна, ***Б, ет. 4, ап. 52, с искане да бъде изменена определената с решение № 227/14.10.2022г. по гр.д. № 6827/2014г. на ВРС, в частта, в която е определана дължимата от бащата издръжка за детето Е., р. 18.09.2013г., като бъде увеличена от 180.00лв. 250.00лв., на осн. чл. 150 от СК.

През учебната 2020/2021г. детето Е. е ученичка в първи клас. Наложили са се разходи за дрехи, обувки, спортен екип, помагала и консумативи за училище, още и с оглед извънредната епидемична обстановка заради епидемията от Ковид-19, за провеждането на онлайн обучение да бъде закупен нов компютър и принтер, заедно с консумативи. Освен обичайните за възрастта на детето разходи, са налице и допълнителни нужди, които е следвало да бъдат задоволени. Е. е често боледуващо от респираторни заболявания дете, за лечението на които се налага закупуване на лекарства, имуностимуланти и витамини на стойност 100.00лв. месечно. Нужни са средства за задоволяване на нуждите от социален характер.

Тя работи на постоянен трудов договор. След приключване на учебната година се наложило да запише детето в Частно училище „Аз съм българче“, за което е заплатила 380.00лв.

Бащата също работи на постоянен трудов договор. Няма алиментни задължения към други низходящи. Освен това бащата има и поддържа сайт за електронна търговия онлайн магазин „Минамар“ за доставка на хранителни стоики от което получава месечен доход от 5000.00лв.

В писмен отговор М. Д. М. ЕГН ********** от гр. Варна, ***Б, ет. 4, ап.

52, чрез адв. Бр.Б. оспорва насрещната искова претенция. Никога не е уведомяван, че Е. страда от респираторни заболявания. Представените касови бележки са за един и същ период. Оспорва твърдението, че Е. е била записана в Частно училище „Аз съм българче“, като майката е заплащала такса от 380.00лв. месечно. Училището е собственост на близки на майката, приложената фактура е фиктивна. . Той може да полага грижи за дъщеря си през лятото и посещението на частното училище не е било обсъдено с него. От 01.10.2017г. е 4 сключил граждански брак и живее със съпругата си и двете й деца. Действително има електронен сайт за търговия, но месечните му доходи са в размер не по-висок от минималната работна заплата.

Искът е неоснователен. Моли да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноски.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от решение № 227/14.01.2015г. по гр.д. № 6827/2014г. на ВРС, родителските права по отношение на детето Е., р. 18.09.2013г. са предоставени на майката С. С. М., местоживеенето на детето е определено при майката С. С. М.. На бащата М. Д. М. е определен режим на лични отношения с детето Е., р. 18.09.2013г., както следва: до навършване на три годишна възраст от детето Е., бащата ще може да вижда и взема същото от 10.00ч. до 16.00ч. на всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, без преспиване, а след навършване на три годишна възраст от детето Е., бащата следва да може да вижда и взема същото всяка втора и четвърта седмица от месеца от 09.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя с преспиване, на втория ден на коледните и великденските празници, както и 10 дни през зимата и 20 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. Бащата М. Д. М. е осъден да заплаща в полза на детето Е., р. 18.09.2013г. месечна издръжка от 180.00лв., считано от 27.05.2014г. с падеж до пето чесло на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката.