Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 87 от 29.01.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 107/2026
Вид
Определение № 87
Подписан
29.01.2026
В сила
29.01.2026
Състав
Венелин Иванов, Маргаритка Шербанова, Георги Ушев

Цитирани разпоредби

  • чл.155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.156 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.249 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.68, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.70, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.70, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
  • чл.439а · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.439а, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 440, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 87 гр. София, 29.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600107 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал.2 от НПК, вр. глава 22- ра от НПК.

Образувано е по саморъчно написана бланкетна, жалба, именувана молба, от осъдения Б. И. П., срещу Определение № 504 от 16.12.2025 г. на Окръжен съд – Враца по ЧНД № 713/2025 г. с което е оставена без уважение молбата на П. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието, което търпи понастоящем.

В молбата не са изложени никакви доводи против атакуваното определение, а се прави единствено искане за отмяната му.

Съдът, като съобрази материалите по първоинстанционния съд определение, прие следното: делото с постановеното от

Жалбата е подадена в срок и e допустима за разглеждане. По същество е неоснователна.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е установил фактите - предмет на разглеждане и изводите му по приложение на материалния закон са верни. Данните по делото за необходимата промяна на осъдения, обосноваващи поправянето му не налагат убедително основанията за предсрочно освобождаване.

Лишеният от свобода Б. И. П., по реда на чл.68, ал.1 от НК изтърпява наказание от 2 години „лишаване от свобода“, при „строг“ режим по НОХД № 325/25г. на ОС - Враца за престъпление по чл.249 от НК.

Към датата на постановяване на определението, П. е изтърпял 1 година, 7 месеца и 29 дни, остатъка за изтърпяване е - 4 месеца и 1 ден.

Налице е първата формална предпоставка - чл.70, ал.1, т.1 от НК – изтърпяно фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание.

Оттам нататък, за да прецени дали е налице и втората предпоставка – поправяне на личността, първостепенният съд, достатъчно прецизно е обсъдил приложените по делото 1 доказателства за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

На първо място, няма как да бъдат игнорирани фактите, материализирани в официалните документи на затворническата администрация – началния и текущия доклади, изготвени от инспектор „СДВР“, че рискът от рецидив и вреди при осъдения, първоначално в границите на средните стойности от 51 точки. Очертани са три дефицитни зони:

- Отношение към правонарушението - отрича да е извършител на правонарушението за което е осъден. С утвърдени криминални нагласи, липсва актуална мотивация за позитивна промяна;

- Начин на живот и обкръжение - трайно вграден в среди с асоциална насоченост, податлив на отрицателно влияние, с манипулативен начин на живот;

- Умения за мислене - не разпознава проблемните ситуации в които попада, не полага усилия за разрешаване на възникнали трудности.

Макар рискът от вреди за служителите на затвора, останалите лишени от свобода и самия П. да е нисък, то рискът от вреди за обществото е със средни стойности след освобождаването, УПО или прекъсване. Този извод е обоснован от характера на реализираните правонарушения в миналото, които носят риск от вреди за членовете на обществото.

В изготвения първоначален план на присъдата на 15.08.2024 г., заложените цели са били:

- Да осъзнае причините довели до правонарушението;

- Формиране на ясни и реалистични цели в живота и способност за адекватно разрешаване на проблемите;

- Ограничаване на участието в субкултурни дейности;

- Спазване на установени правила в МЛС.

Като задачи за постигане на целите са предвидени:

- Включване в корекционна програма „Умения за мислене“, спазване на ЗИНЗС, възлагане на персонални задачи за изпълнение.

При извършената ревизия на оценката на риска от рецидив е отчетено повишение на числовото изражение от 51 точки на 57 точки – определящи среден към висок риск от рецидив. Регистрирано е повишаване на числовите стойности в зоните „Отношение към правонарушението“, „Взаимоотношения“, „Управление на финанси и доходи“ и „Междуличностни проблеми“.

Първият съд правилно е отчел и повишаване на стойностите на риска от вреди за служителите и останалите лишени от свобода, който се определя към средните стойности, аргументирано от констатирани за периода поведенчески прояви свързани с не изпълнение на издадено му разпореждане от служител и конфликтни взаимоотношения с други лишени от свобода. Тези обстоятелства сочат и на риск също в средните стойности от вреди за обществото след освобождаването на П.. Аргумент за посочените стойности е реализирана дисциплинарна проява, свързана с неизпълнение на издадено му от служител разпореждане, което е предпоставка за несъобразяване с установените правила. С множество регистрирани вербални конфронтации с останалите лишени от свобода.

Заявеното желание от осъденото лице за повишаване на образователното ниво, предвид на което от 26.09.2024 г. е включен в образователен процес - записан за ученик в СУ „Мито Орозов“ - Затвора гр. Враца, както и награждаването му, съгласно Заповед 222 от 2

11.02.2025 г. и Заповед 400/04.07.2025 г. на Директора на СУ „Мито Орозов“ - Затвора Враца, както и регистрираните му посещения в религиозен курс „Християнски ценности“, не могат да са доминиращ фактор над горепосочените отрицателни показатели, касаещи поведението на осъдения П., по време на престоя му в затвора, а именно отчетеното неизпълнение на планираните задачи в индивидуални план на присъдата. В едногодишен период са регистрирани 5 дисциплинарни нарушения, за които съответно са наложени дисциплинарни наказания, съгласно ЗИНЗС. Дисциплинарните прояви са свързани с установени нерегламентирани взаимоотношения, неизпълнение на издадено му разпореждане от служител, вербален конфликт с друг лишен от свобода.

Последно наложените дисциплинарни наказания са със заповед № 2861 от 09.09.2025 г. и заповед № 3362/23.10.2025 г.

Регистрирани са молби за участие в провеждани корекционни програми „Умения за мислене“, „Справяне с житейски проблеми чрез промяна мисленето“, „ Овладяване на гнева“, но поради несъответствие с установените критерии, П. не е включван в по-горе упоменатите програми.

Към момента лишения от свобода П. не е преминал през следващия етап от прогресивната система, изразяващ се в замяна на първоначално постановения "строг" режим в "общ" режим.

Не без значение, за преценка основателността или не, на депозираната молба за УПО е и становището на затворническата администрация, което е, че към датата на подаване на молбата, лишеният от свобода не отговаря на изискванията по чл.439а НПК. Обосновава се необходимостта от продължаване на корекционната работа с него в условията на затвора за трайна положителна промяна и постигане на целите по чл.36 от НК.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.439а, ал.1 НПК, обстоятелствата, сочещи за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието са доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.

Разпоредбата на ал.2 на чл.439а от НПК, изрично предвижда, че доказателствата за поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон.

С оглед изложеното, САС намира извода на Врачански окръжен съд, че по отношение на осъдения Б. И. П. не са налице едновременно и двете кумулативно предвидени предпоставки по чл.70, ал.1 от НК за условното му предсрочно освобождаване, за правилен, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 504 от 16.12.2025 г. на Окръжен съд - Враца, постановено по НЧД № 713 по описа за 2025 година, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода Б. И. П. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 325/2025 г. на Окръжен съд - Враца, за срок от 2 години, при „строг“ режим който е 4 месеца и 1 ден.

3

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4