Решение № 427 от 23.10.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. Варна, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20243100900087 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. С.

А. от с.Бряг срещу Д. О. З. АД /DEVK Allgemeine

Versicherungs-Aktiengesellschaft /, със седалище и адрес на управление гр.Кьолн, ул.Рилер 190, Федерална Република Германия, с която е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден ответникът Д.

О. З. АД да заплати на Н. С. А. сумата от 200000лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на сина й E. M. Н., починал на 10.08.2023г., в резултат на настъпило ПТП на същата дата, причинено от Е. Р. М., при управление на МПС – мотоциклет БМВ модел ***** с рег.№*****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.23г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба твърди, че на 10.08.23г. на АМ Хемус след п.в.Невша в посока гр.Варна, настъпило ПТП между мотоциклет БМВ модел ***** с рег.№*****, управляван от Е. Р. М., и лек автомобил Ситроен С8 с рег.№******, управляван от П. Г.Г., при което била причинена смъртта на E.

M. Н. в качеството си на пътник. Излага, че вина за настъпване на ПТП имал водачът на мотоциклета, който нарушил чл.20,ал.1 и ал.2 и чл.23, ал.1 ЗДвП, като се движил с несъобразена скорост, не се съобразил с участниците в движението и дистанцията с движещия се пред него лек автомобил, при което удря в задната част правомерно движещия се лек автомобил. Сочи, че за ПТП е образувано ДП, по което нямало привлечено като обвиняем лице. Излага, че към датата на настъпилото ПТП, мотоциклет БМВ с рег.№***** е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното 1 дружество. Твърди се, че ищцата търпи изключително тежко загубата на сина си, с когото били много близки и на когото разчитала. Сочи, че преди инцидента ищцата била активен човек, водещ спокоен живот, срещала се с близки и приятели, а след инцидента се наблюдавало наличие на негативни психологически последици-избухливост, сприхавост, отказ да общува с други хора. Счита, че е налице особен, изключителен интензитет на търпените болки и страдания. Излага, че е предявил застрахователна претенция пред ответника за заплащане на причинените вреди на 30.10.23г., като застрахователят се произнесъл с писмо от 06.11.23г., което ищецът приравнявал на отказ. Счита, че от датата на претенцията застарохателят дължал законна лихва.

В срока за отговор ответникът Д. О. З.

АД, със седалище и адрес на управление гр.Кьолн, ул.Рилер 190, Федерална Република Германия, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва факта на валидно застр.правоотношение. Оспорва механизма на ПТП и вината на водача на мотоциклета, както и причинно-следствената връзка между ПТП и вредите.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата, изразяващо се в липсата на защитна екипировка, неизползване на обезопасителна каска, защитни наколенки и налакътници. Оспорва вида и тежестта на претърпените неимущ.вреди. Счита претендирания размер на обезщетение за прекомерно завишен. Оспорва иска за законна лихва, като твърди, че не е изпълнено задължението за представяне на банкова сметка.

Твърди, че след получаване на банкова сметка на ищцата е преведено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70000лв.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно приложения препис на констативен протокол за ПТП с пострадали лица се установява фактът на настъпило на 10.08.23г. ПТП на АМ Хемус в посока гр.Варна, между мотоциклет БМВ модел ***** с рег.№*****, управляван от Е. Р. М., и лек автомобил Ситроен С8 с рег.№******, управляван от П. Г.Г., който факт не се оспорва от страните по делото. От приложения протокол за ПТП е видно, че при така настъпилото ПТП е причинена смъртта на лицето E. M. Н., което обстоятелство също не се спори от отв.страна.

По делото няма спор, че към 10.08.23г. /датата на ПТП/ мотоциклет БМВ модел ***** с рег.№*****, управляван от Е. Р. М., е бил застрахован за риска „Гражданска отговорност” в Д. О.

З. АД.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.Е.Касим, които показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не 2 противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

Съгласно заключението по допуснатата СМЕ, кредитирано от съда, се установява, че при ПТП пострадалият Е.Н. е получил тежка съчетана травма, като причина за смъртта са несъвместимите с живота множество увреждания във всички области от тялото и по всички вътрешни органи.

Вещото лице сочи, че зацапванията от кръв по откритите на местопроизшествието каски, преценено ведно с уврежданията на главата на пострадалия, е показател за наличието на каска при някой от ударите в динамиката на инцидента. Сочи, че при огледа не е отразено наличие на други протективни елементи по тялото или крайниците, в подкрепа на което са множеството обширни външни наранявания. Вещото лице дава заключение, че причината за смъртта се свърза с тежките увреждания на почти всички вътрешни органи, които се дължат на голямата сила на механичните въздействия и общото сътресение на тялото, и не биха могли да се предотвратят от предпазни средства и екипировка.

От заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, кредитирано от съда, се установява механизмът на ПТП, при който мотоциклет БМВ модел ***** с рег.№*****, управляван от Е. Р. М., движейки се по АМ Хемус в посока гр.Варна, застига лек автомобил Ситроен С8 с рег.№******, управляван от П. Г.Г., и се удря в задната му лява част, като вследствие на удара мотоциклетът отскача наляво, телескопичната му вилка и резервоара се откъсват, водачът и пътникът зад него падат, а останалата част на мотоциклета се удря в мантинелата вляво, при което отскача и се плъзга по асфалта, напред и надясно, докато остава в покой. Като причина за настъпването на ПТП се сочи движението на мотоциклета с превишена скорост, която не е била съобразена със зоната му на видимост. Вещото лице сочи, че водачът на автомобила не е имал възможност да пропусне мотоциклета в същата пътна лента, тъй като автомобилът е отстоял на 0,43м вляво от аварийната лента, но същият е можел да забележи мотоциклета.

Заключава, че мотоциклетистът е имал техническа възможност да предотврати ПТП, като се движи със скорост, съобразена със зоната му на осветеност и реагира своевременно с аварийно спиране, така че да може да спре или да запази безопасна дистанция зад автомобила.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на договор за застраховка ”Гражданска отговорност”, застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети 3 лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

В настоящия случай съдът приема за безспорно установен факта на настъпило ПТП на АМ Хемус в посока гр.Варна, между мотоциклет БМВ модел ***** с рег.№*****, управляван от Е. Р. М., и лек автомобил Ситроен С8 с рег.№******, управляван от П. Г.Г., като към датата на инцидента 10.08.23г. по отношение на мотоциклет БМВ е имало валидно сключена застраховка ”Гражданска отговорност” с ответника Д. О.

З. АД.

От заключението по изслушаната САТЕ се установи, че мотоциклетът, движейки се по АМ Хемус в посока гр.Варна, е застигнал лекия автомобил и се е ударил в задната му лява част, като причината за настъпването на ПТП е движението на мотоциклета с превишена скорост, която не е била съобразена със зоната му на видимост. Вещото лице сочи, че мотоциклетистът е имал техническа възможност да предотврати ПТП, като се движи със скорост, съобразена със зоната му на осветеност и реагира своевременно с аварийно спиране, така че да може да спре или да запази безопасна дистанция зад автомобила. С оглед на тези фактически данни, както и задължението на водачите на МПС, регламентирано в разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, настоящият състав намира, че водачът на мотоциклета е допуснал нарушение на посочените по-горе разпоредби като е бил длъжен и е могъл да съобрази скоростта и движението си с атмосферните условия, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.

Предвид така установеното съдът намира, че в случая се установява и осъществяването на вс.елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД по отношение на лицето, ползващо се от клаузите на застраховка ”ГО” /деликвента/, а именно извършено от същото виновно противоправно деяние, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат – смъртта на пострадалия в резултат от настъпилото на 10.08.23г. пътнотранспортно произшествие. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. Така установената от закона презумпция не бе оборена от отв.страна. Следователно налице е основанието на чл.45 ЗЗД, за да се ангажира гражданската отговорност на деликвента за причинените от него вреди на ищеца, настъпили от нанесените травматични увреждания. Предвид така установеното съдът намира, че предявеният иск спрямо отв. Д.

4

О. З. АД се явява доказан по основание.

Ищцата Н. С. А. безспорно се явява родител на починалото при ПТП лице, поради което и тя попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди /в тази връзка е Постановление № 4/1961 г. на Пленума на ВС и ТР №1/21.06.18г. по т.д.

№1/16г. на ОСНГТК на ВКС/.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изходи от общия принцип за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, като съобрази както настъпилата вреда, така и влиянието, което същата е оказала върху емоционалното състояние на ищцата, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.

От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че през 2015г. родителите са се разделили като пострадалият, заедно със свидетелката –негова сестра, са останали да живеят при бащата.

Свидетелката сочи, че майка им заминала да работи в Холандия, като с пострадалия поддържали постоянен контакт по телефона и били в добри отношения, а когато се прибирала в страната го посещавала. Свидетелства още, че ищцата помагала и финансово на децата си. Според свидетелката след инцидента ищцата била в лошо състояние, като все още трудно преживявала смъртта на сина си, често се сещала и говорела за него. По делото са представени и амбулаторни листи от проведени медицински прегледи на 12.06.24г и 15.07.24г., от които се установява, че на ищцата е поставена диагноза- рецидивиращо депресивно разстройство, умерено тежък депресивен епизод, като й е предписана съответна терапия.