Решение № 444 от 28.11.2025, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Гражданско дело 1150/2025
- Вид
- Решение № 444
- Подписан
- 28.11.2025
- В сила
- 24.12.2025
- Състав
- Асима Костова Вангелова-Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т.9-11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т.9-11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 18 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т.9-11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 444 гр. Карлово, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20255320101150 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.26 от ЗЗД във вр. с чл. 21, ал. 1, чл. 22, във вр. с чл. 11, ал.1, т.9-11 от ЗПК.
Ищецът - М. Т. К. твърди, че на 26.02.2024г. с ответното дружество сключила онлайн договор за потребителски кредит. Предмет на договора е отпускане на паричен заем в размер на 1400.00 лева за срок от 18 месеца. По договор са договорени да заплати 4 анюитетни вноски в размер на 58.33 лева и 14 анюитетни вноски в размер на 134.00 лева, при фиксиран годишен процент 50.00% и ГПР 62.96%. Общата сума за погасяване по договор беше 2109.32 лева. Предвидена е и неустойка в размер на 2696.68 лева, като общата сума за погасяване става 4806.00 лева или близо три пъти дадената в заем сума.
Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени редица разпоредби от Закона за потребителския кредит, като съображенията ни в тази насока са следните:
Твърди, че договор за потребителски кредит № 1024546 е недействителен поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.11, ал. 1, т. 11 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК. В чл. 18, ал. 1 от Договора за 1 кредит е предвидена неустойка. Тази клауза е неравноправна: „със сключването на настоящия договор кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 6 от настоящия договор обезпечение в двудневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в настоящия договор за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 2692.68 лв.“.
Съгласно чл. 6 от договора регламентира обезпечението му. Ноторно известен факт е, че обезпечение на кредит с физическо лице до 21 годишна възраст, да работи на безсрочен трудов договор, да има минимален стаж 6 месеца при настоящия си работодател, и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лева, представлява затруднение за кредитоискателя, тъй като такива лица, отговарящи на тези условия са рядкост и се прибягва до заплащане на неустойката предвидената в чл. 4, ал. 2 от договора в размер на 2696.68 лева, която е разсрочена към погасителните вноски. След прибавяне на неустойката общата дължима сума по кредита е 4806.00 лева. Тази неустойка в чл. 18, ал. 1 от договора не е включена при формирането на годишния процент на разходите, като посочения ГПР от 50.00% не отговаря на действителния такъв.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“, са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
2
При така дадените легални дефиниции в закона, при изчисляване на годишния процент на разходите, при процесния договор, е следвало да бъдат включени в ГПР неустойката в чл. 18, ал. 1 от договора, като невключването им води до нереален и недействителният ГПР, който заблуждава потребителя.
Така не само, че ГПР е посочен единствено като процентна стойност в цифри, а и не е посочена действителната стойност на ГПР, изчислен към момента на сключване на договора за кредит. Поради липсата на конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, се препятства възможността на потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при определените условия за връщане на заетата сума и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем за потребителя начин (чл. 10, ал. 1 от ЗПК). Нарушаване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е самостоятелно основание за недействителност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК, поради което и на това основание следва да бъде признат за недействителен.
Твърди, че договорът е недействителен и поради липса на посочване на условията за прилагане на договорения лихвен процент (чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК). В договора не са упоменати - условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора“ (възнаградителна лихва), като не е посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква - лихва. Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима сума и какви вземания се включват в нея. Тези пропуски сами по себе си водят до недействителност на договора за потребителски кредит. Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7-9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че Договор за паричен заем № 1024546/26.02.2024г. е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл.11, ал.1, т.9, т. 10 и т. 11, вр. с чл.
19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит. Претендира за направените по 3 делото разноски.
Ответното дружество – „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД оспорва исковата молба като неоснователна. Неоснователни са претенциите на ищеца за обявяване нищожност на процесния договор в цялост, поради противоречието на неустоечната клауза с добрите нрави, заобикалянето на изискванията на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, както и нарушаването на договорното равноправие между страните и чл. 11, т. 10 от ЗПК. На основание чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Настоящият случай бил именно такъв. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приеме са нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни.
Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри – главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК, както и с тези на ЗПФУР, по реда на който е сключен процесния договор. С оглед представените с отговора писмени документи твърди, че изцяло опровергава твърдението, че клаузите в договора са в противоречие с принципа за добросъвестност и справедливост, респективно добрите нрави. Видно от лог файла още преди подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му. Приема, че договорът е сключен при добросъвестно договаряне от страна на ответното дружество и при спазване на изискванията на ЗПК.
Клаузата, с която е определена приложимата лихва по кредита е индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. С нея страните са договорили фиксиран лихвен процент, което напълно изключва възможността потребителят да не е бил наясно с размера на задължението си за плащане на възнаградителна лихва. При договаряне на фиксирана лихва за целия период, в договора не се посочва референтен лихвен процент, тъй като същият е относим при уговорена променлива лихва. Същото се отнася за процедури, периоди и условия за промяна на лихвата. Предвид това изложените 4 аргументи за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК са напълно несъстоятелни, тъй като касаят наличие на уговорка за променлива лихва. Противно на твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на годишния процент на разходите (ГПР) са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК изисквания. При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 68.95% и ГПР определен в процесния договор в размер на 62.96%, като е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.
Разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. В настоящия случай неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема – такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си.
При така формулираните клаузи и от съдържанието на договора става ясно, че още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Това е постигнато с индивидуално уговорени параметри по договора, за които потребителят е бил наясно предварително, от които е имал възможността да се откаже без каквито и да било последици за него, както още при сключване на договора, така и след това.
Твърди, че оспорената неустойка е действителна. Оспорената от ищеца неустойка е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от обезпеченията банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Съгласно чл. 11, т. 18 от ЗПК, предоставянето на обезпечения при 5 потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки.
Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят е разполагал с цели 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 от ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело неустойка, както и без никакви други отрицателни последици – заплащане на обезщетения или такси. Именно чрез възможността за отказ от договора се гарантират в най-пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Друга възможност за кредитополучателя е било удължаването на срока за предоставяне на обезпечение чрез нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например. В случая ищецът не се е възползвал от нито една от договорно и законоустановените си права.
Разпечатката съдържа 26 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7db81f2e-cb52-472e-9a0c-f73b97946fd8