Решение № 192 от 16.10.2025, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Първомай, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20255340100116 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

79, ал. 1, във вр. с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.

Ищецът

„КРЕДИТ

ИНКАСО

ИНВЕСТМЪНТС

БГ”

ЕАД,

ЕИК:

*********************, със седалище и адрес на управление: *********************, представлявано от З. Н. Д., А. Б. Б. и М. А. Г. и по процесуално пълномощие от юрисконсулт С. С. П., моли съда да осъди ответника Н. С. М., ЕГН: **********, с посочен и постоянен адрес: *********************, и настоящ адрес: *********************, да му заплати следните суми дължими по Договор за паричен заем № ********************* г., сключен между „Креди Йес” ООД, от една страна като „Заемодател”, и ответника, от друга страна като „Заемател“: 200, 00 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.07.2024 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в съда до изплащане на вземането; 10, 14 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 01.02.2023 г. до 26.04.2023 г., и 97, 86 лева – неустойка, за принудителното изпълнение на които е отказано издаването заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК и изпълнителен лист с влязло в сила Разпореждане № 4/03.01.2025 г. по ч. гр. дело № 716/2024 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на сключен Договор за паричен заем № ********************* г. „Креди Йес” ООД предоставило 1 паричен заем от 200, 00 лева на ответника, който усвоил заемната сума и следвало в периода от 01.02.2023 г. до 26.04.2023 г. да я възстанови на кредитодателя и да му заплати възнаградителна лихва от 10, 14 лева разсрочено чрез 12 вноски от по 24, 00 лева всяка, които до момента не били погасени.

Въз основа на Договор за цесия от 12.01.2024 г. кредитодателят прехвърлил процесните притезания на ищеца, който в качеството си на пълномощник на цедента съобщил на длъжника за прехвърлянето с уведомление по пощата и пристъпил към принудителното им удовлетворяване по реда на чл. 417 от ГПК, което било отказано с влязло в сила Разпореждане № 4/03.01.2025 г. по ч. гр. дело № 716/2024 г. по описа на Районен съд – Първомай, I състав.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, като с Молба вх. № 3711/03.09.2025 г., постъпила от процесуалния му пълномощник, пледира за уважаване на исковете, а ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи се установява, че по силата на Договор за паричен заем № ********************* г. (л. 7 – л. 8) и приложимите към него Общи условия (л. 9 – л. 12), в сила от 27.04.2022 г., „Креди Йес” ООД, ЕИК:

*********************, регистрирано под № ********************* в Регистъра на Българска народна банка за финансовите институции с основен предмет на дейност отпускане и управление на заеми, от една страна като „Заемодател”, се задължило да предостави на ответника кредит от 200, 00 лева. Последният, от друга страна, като „Заемател”, усвоил заемната сума в брой, съобразно собственото му изявление, поместено в чл. 4, ал. 1 от договора, и следвало да я възстанови на кредитора и да му заплати лихва при фиксиран месечен лихвен процент от 3, 340%, или да престира общо 210, 14 лева при годишен процент на разходите от 49, 140%, изчислен при допусканията, изброени в чл. 3.3, чрез дванадесет седмични вноски в периода от 08.02.2023 г. до 26.04.2023 г., първите единадесет от които от по 17, 51 лева, а финалната от 17, 53 лева, съгласно погасителен план (л. 8) към съглашението.

В чл. 8 от него било уговорено, че кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка от 77, 86 лева, платима разсрочено ведно с погасителните вноски чрез добавка на 6, 49 лева към всяка от първите единадесет и на 6, 47 лева към дванадесетата, в случай че не изпълни ангажимента си по чл. 6 от договора в 3-дневен срок от сключването му да осигури при параметрите на чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия обезпечение във вид на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка в размер на два пъти общата сума за плащане и с валидност за срока на договорното действие и до 6 месеца след края му, или поръчителство на две физически лица, всяко от които отговарящо 2 кумулативно на изискванията: да има нетен осигурителен доход над 1 000, 00 лева по справочните сведения на НОИ, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор за заем с „Креди Йес” ООД, да няма неплатени осигуровки за последните две години и кредити към банки и финансови институции с класификация, различна от „Редовен”, по активни и погасени задължения, съгласно справочна информация на ЦКР към БНБ.

В чл. 5 от договора и чл. 8, ал. 2 от Общите условия било регламентирано правото на потребителя да изиска информация за извършените и предстоящите платежи.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.01.2024 г. (л. 15 – л. 24) заемодателят, на когото според чл. 6, ал. 3 от Общите условия било позволено по всяко време да цедира на трето лице вземанията си, прехвърлил възмездно на ищеца, своите такива, произтичащи от договори с трети лица по ЗЗД, ЗПК, ЗКИ, ЗЗП и ТЗ и подробно индивидуализирани в неразделно към цесионния контракт Приложение № 1 от 12.01.2024 г.

(л. 25 – л. 27), ведно с принадлежностите им и съпътстващите ги права. В портфолиото фигурирали и тези по Договор № ********************* г., описани подробно по пера към датата на прехвърляне: „остатък главница” – 200, 00 лева, „остатък договорна лихва” – 10, 14 лева, „остатък такси/неустойки/застраховки/суми по допълнителни услуги/разходи за забава” – 97, 86 лева, и „остатък на дължима сума” – 308, 00 лева.

В качеството на пълномощник на цедента, овластен от него да уведомява писмено всички длъжници за цесията с Пълномощно (л. 28), нотариално удостоверено за подпис и съдържание с рег. № № 290 и 291/12.01.2024 г. по описа на Нотариус Капка Войнска с район на действие Районен съд – Хасково и с рег. № 352 по регистъра на Нотариалната камара, приобретателят адресирал до ответницата Уведомление (л. 13) за така извършената покупка на задълженията й по Договор за заем № ********************* г., което, видно от Известие за доставяне PS 4040 O143Х0 I на „МиБМ Експрес” ООД (л. 14), й било връчено на 23.02.2024 г. по пощата.

На 03.07.2024 г. цесионерът подал в Районен съд – Асеновград Заявление вх. № 9559/03.07.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение на процесните вземания по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист (л. 2 – л. 5 от ч. гр. дело № 1504/2024 г. по описа на Районен съд – Асеновград), изпратено за разглеждане по подсъдност на настоящия съд, който го отхвърлил изцяло с влязло в сила Разпореждане № 4/03.01.2025 г. по ч. гр. дело № 716/2024 г. (л. 42 – л. 43 от ч. гр. дело № 716/2024 г. по описа на Районен съд – Първомай), а след като на 14.01.2025 г. бил известен по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК за правната възможност да предяви осъдителен иск, на 13.02.2025 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК депозирал по куриер разглежданата Искова молба вх. № 727/14.02.2025 г. (л. 2 – л. 5).

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Исковете, отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират спора върху 3 съществуването на подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Спорните права произтичат от Договор за паричен заем № ********************* г.

(л. 7 – л. 8), който, бидейки сключен от „Креди Йес” ООД, ЕИК: *********************, в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка и се подчинява на съответната уредба на ТЗ. С чл. 287 от него приложимостта й се разпростира и спрямо страната нетърговец, а при празноти чл. 288 от ТЗ препраща към гражданското законодателство.

С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите договорът се регулира от специалния ЗПК, който въвежда в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО.

Чл. 9, ал. 1 от ЗПК гласи, че въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът, в когото дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо или юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска дейност, предоставя или се задължава да предостави на потребителя, който по разбирането на чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на професионалното или търговското си занятие физическо лице, кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез периодични вноски.

Особеният режим на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид въведената с чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.

Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.

Регламентацията откроява като елементи на фактическия състав на заемната връзка, за които чл. 154, ал. 1 от ГПК очаква от ищеца да проведе доказване, постигнато съгласие за заемане на съответната движимост и фактическото й даване от заемодателя на заемателя.

4

Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити според чл. 11, ал. 1 от ЗПК: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, който в §1, т. 3 от ДР на ЗПК е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата предоставяна сума, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.