Решение № 10429 от 31.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10429 гр. София, 31.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110122508 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, срещу Д. А. И., П. А. И. и А. А. И..

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. София, общ. Овча купел, Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, катокупувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплатят дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. При тези твърдения моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разделно следните суми:

-Д. А. И. /при квота 1/3 ид.ч. от правото на собственост/ - сумата от 1771,03 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., сумата от 210,65 лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 19.03.2024г, както и сума за дялово разпределение за периода 01,05.2021г. до 30.04.2023г. в размер на:

1

17,42 лв. - главница и 3,61 лв. - лихва за периода от 16.07.2021г. до 19.03.2024г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането;

- П. А. И. /при квота 1/3 ид.ч. от правото на собственост/ сумата от 1771,03 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., сумата от 210,65 лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 19.03.2024г, както и сума за дялово разпределение за периода 01,05.2021г. до 30.04.2023г. в размер на:

17,42 лв. - главница и 3,61 лв. - лихва за периода от 16.07.2021г. до 19.03.2024г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и - А. А. И. /при квота 1/3 ид.ч. от правото на собственост/ сумата от 1771,03 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., сумата от 210,65 лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 19.03.2024г, както и сума за дялово разпределение за периода 01,05.2021г. до 30.04.2023г. в размер на:

17,42 лв. - главница и 3,61 лв. - лихва за периода от 16.07.2021г. до 19.03.2024г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Претендира разноски за производството

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Д. А. И., подава отговор на исковата молба, с който представя банков документ за доброволно плащане на сумата от 2190,57 лв., представляваща размера на исковата претенция предявена спрямо нея. Плащането е признато от страна на ищеца, с молба вх. № 291213/16.09.2024 г., с която сочи, че ответницата е погасила изцяло задължението си по предявените срещу нея искове.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответниците, П. А. И. и А. А. И., чрез назначения от съда особен представител, с който исковете се оспорват изцяло като неоснователни. Сочи се, че няма сключен договор с топлинен счетоводител, считано от 2002 г. и въвежда възражение за погА.ване по давност по отношение на задълженията претендирани за периода 01.05.2021 г. 23.04.2022 г.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа предявените искове.

Ответникът Д. А. И. се представлява от процесуален представител, който оспорва предявените искове, предвид извършеното плащане в хода на процеса, както и въвежда възражение за липса на доказана доставка на ТЕ в претендирания размер.

Ответниците П. А. И. и А. А. И. се представляват от назначения от съда особен представител, който оспорва исковете по възраженията в отговора на исковата молба.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за 2 осъждане на ответниците да платят на ищеца разделно следните суми:

- Д. А. И. /при квота 1/3 ид.ч. от правото на собственост/ - сумата от 1771,03 лв. - главница, представляваща цена за топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., сумата от 210,65 лв. - мораторна лихва начислена за периода 15.09.2022г. до 19.03.2024 г., както и цена за услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2021г. до 30.04.2023 г. в размер на:

17,42 лв. - главница и 3,61 лв. лихва за периода от 16.07.2021г. до 19.03.2024г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането;

- П. А. И. /при квота 1/3 ид.ч. от правото на собственост/- сумата от 1771,03 лв. - главница, представляваща цена за топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., сумата от 210,65 лв. мораторна лихва начислена за периода 15.09.2022г. до 19.03.2024 г., както и цена за услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2021г. до 30.04.2023 г. в размер на:

17,42 лв. - главница и 3,61 лв. - лихва за периода от 16.07.2021г. до 19.03.2024г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и - А. А. И. /при квота 1/3 ид.ч. от правото на собственост/ - сумата от 1771,03 лв. - главница, представляваща цена за топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., сумата от 210,65 лв. мораторна лихва начислена за периода 15.09.2022г. до 19.03.2024 г., както и цена за услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2021г. до 30.04.2023 г. в размер на:

17,42 лв. - главница и 3,61 лв. - лихва за периода от 16.07.2021г. до 19.03.2024г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. По иска за дялово разпределение следва да се докаже и валидно облигационно отношение на етажната собственост, в която е разположен процесния имот с ФДР по чл.139а ЗЕ, наличие на валидно облигационно отношение между ищеца и ФДР по чл.139а ЗЕ и заплащане от ищеца на ФДР на сумите за дялово разпределение за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погА.ване на дълга на падежа.

От представените по делото доказателствата се установява, че през исковия период, процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да 3 заплащат цена за топлинна енергия, като „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Видно от цитирания текст на закона, облигационната връзка по доставяне на топлинна енергия между ответното дружество и съответното физическо лице е предпоставена от наличие на право на собственост или учредено вещно право на ползване.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР. Не се представят доказателства, а и не се твърди ответникът да е възразил срещу Общите условия, поради което следва да се счита обвързан от облигационно правоотношение с "Топлофикация София" ЕАД при публично известни общи условия (Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС).

От приетите по делото писмени доказателства, а именно – договор за покупко-продажба на жилище, сключен на основание чл. 240 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, се установява, че процесният топлоснабден имот е придобит от наследодателя на ответниците – А. П. И. – починал на 23.04.2022 г. Видно от изисканото по делото Удостоверение за наследници с изх. № РОК24-УФ01-204/1/ от 09.05.2024 г., издадено от СО, район Овча купел, ответниците Д. А. И., П. А. И. и А. А. И. са наследници на починалия съсобственик на имота (след смъртта на неговата съпруга на 05.05.2024 г.).

Предвид горното, съдът намира, че е налице облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответниците Д. А. И., П. А. И. и А. Анеглова И., дължат заплащане на стойността на ползваната услуга. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, е от значение единствено за доказване размера на иска.

По делото е представен договор между етажната собственост и „Бруната“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение, както и протокол от общо събрание на етажната собственост за избор на дружеството за топлинен счетоводител. Ето защо неоснователно се явява възражението на ответниците за липса на валидно правоотношение с дружество за дялово разпределение.

От заключението на приетата в хода на производството по делото, съдебно-техническа експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено и кредитира изцяло, се установява, че в процесния имот е имало 3 бр. отоплителни тела, които са демонтиране в предходен отоплителен период, поради което и въпреки неосигурения достъп до имота (за което са съставени констативни протоколи от 17.05.2022 г., 28.05.2022 г. и 12.05.2023 г.), за процесния период няма начислени задължения за ТЕ от отоплителни тела, а единствено за подаващите щрангове, преминаващи през имота, съобразно Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на база пълната отопляема кубатура на имота - 228 куб.м., съгласно акт за разпределение на кубатурата.

4

В процесния имот е имало поставени 3 бр. водомери за топла вода, като за двата отчетни периода отоплителни сезони 21/22 г. и 22/23 г., т.е. целият исков период, не е осигурен достъп до имота, за което са съставени констативни протоколи от 17.05.2022 г., 28.05.2022 г., 12.05.2023 г. и 28.05.2023 г. Вещото лице е констатирало, че в отчетния формуляр от 21.05.2021 г. са отбелязани 6 бр. потребители, но въпреки това за процесния период, има служебно начисление за всеки от 3-те водомера поотделно, въз основа на данните за реално ползване от предходния период, през който е бил извършен реален отчет на 21.05.2021 г., т.е. начислението не е „на база“ за 6 броя потребители. Неоснователни са възраженията, че начисленията са извършени произволно или единствено въз основа на прогнозни стойности.