Решение № 273 от 12.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. София, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. И.а Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска

Дачева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Мария Янк. И.а Вранеску Въззивно гражданско дело № 20241000500026 по описа за 2024 година С решение № 900353 от 07.07.202 3 г. постановено по т. д. № 20/20 20 г., ОС - Благоевград ОСЪЖДА Р. И. Я. ЕГН ********** и С. А. Я. ЕГН **********, в качеството на кредитополучтел първия от тях и в качеството на поръчител втората по договор за ипотечен кредит № 006 – 215 от 2007г., да заплатят солидарно на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД ЕИК000694749, следните суми – 6 176. 98 евро неприсъдена, непогасена главница по договора за ипотечен кредит, ведно със законната лихва считано от 04.07.19г- до окончателното заплащане на сумата, 1 752.45 евро договорна лихва за периода 14.07.2016г. до 06.03.2019г. и 846.90 евро наказателна лихва от 14.07.2016г. до 01.07.2019г. като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над присъдените суми от 6 176.98 евро до пълния предявен размер за главницата от 17 162.06 евро, както и изцяло претенцията за нотариални разноски от 256 лева за периода 19.06.2019 до 01.07.2019 г., като присъжда и съответните разноски за заповедно и исково производство.

Срещу решението, в 14 дневния срок за обжалване, са подадени три въззивни жалби :

1

ВЖ вх.№900317 от 07.09.2023г. предявена по ел.поща на ОС Благоевград от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД ЕИК 000694749 , ищец в първоинстанционното производство. По имейл изпратен до съда е посочено, че се изпраща жалбата на 05.09.23г., като поради липса на прикачен файл е указано от съда прилагането й към мейла. Жалбата е депозирана по е-мейл с ел.подпис на дата 07.09.23г., последния ден от законовия срок, доколкото 06.09.23г. е национален празник и неработен ден, поради което е допустима.

Със същата се оспорва решението в отхвърлителната му част над присъдената главница от 6 176.98 евро до претендирания размер от 17 162.06 евро.

Жалбоподателя намира, че не отговаря на обективната действителност и на представените по делото доказателства констатацията на ОС Благоевград, че ответниците нередовно са уведомени за предсрочната изискуемост на кредита.Проведена е процедура по чл.18,ал.5 от ЗЧСИ. Изпратена е покана – уведомление до длъжниците за настъпилата предсрочна изискуемост по кредита . Същата е връчена чрез ЧСИ Ш. Д., с район на действие ОС Благоевград, на постоянен, той и настоящ адрес на длъжниците . Извършени са четири посещения на адреса, съобразно законовите изисквания, като е констатирано по сведение на съседи и роднини, че те не живеят на същия, и като не са открити е залепено уведомление на 20.02.2019г. В 2 - седмичния законов срок никой не се е явил да получи книжата от кантората на ЧСИ, поради което след изтичането му, книжата следва да се считат връчени на 06.03.2019г. на осн.чл.47,ал.5 ГПК. ЧСИ за да изпълни задълженията си е установил постоянен и настоящ адрес на лицата в НБ Население. Същия е установил и факта, че липсва постоянна месторабота за този период и на двамата длъжници след справка в НОИ, поради което не е могъл да връчи поканата по местоработата им на осн.чл.47,ал.3 ГПК. Наред с това намира, че съдът неправилно не е съобразил, че искът е осъдителен и в този случай исковата молба играе ролята и на покана за плащане, а предсрочната изискуемост е задължително да е настъпила само при установителния иск по чл.422 от ГПК съгласно т.18 от ТР 4 от 2013г. от 18.06.14г. на ОСГТК на ВКС.

Моли решението в отхвърлителната му част да бъде отменено и им се присъди цялата дължима главница по договора за кредит или наред с присъденото , да им се присъди и разликата до пълния предявен размер от 17 162.06 евро. Претендира да им се присъдят изцяло разноските за 2 заповедно и първоинстанционни производства, както и за въззивното такова.

Депозиран е отговор от адв.Ю., в качеството й на процесуален представител на Р.Я.. Оспорва изцяло въззивната жалба, като намира, че предсрочната изискуемост не е настъпила, тъй като поканата не е връчена съобразно изискванията на чл.47 ГПК, не е установявана местоработата на длъжниците. Наред с това в конкретния случай исковата молба не може да играе ролята на покана. Длъжника следва да е изрично уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост. Не е без значение и факта, че част от задълженията са погасени по давност.

ВЖ вх.№ 900303 от 15.08.2023г. предявена от ответника по спора пред ОС Благоевград Р. И. Я. , чрез особения му процесуален представител, адв. Б. Ю. обжалва решението в осъдителната му част, в която доверителят й е осъден да заплати на банката съответните суми по главница, договорна и наказателна лихва. Намира решението на ОС – Благоевград за неправилно, необосновано, незаконосъобразно. Намира, че в решението не са обсъдени всички доводи и възражения направени от името на нейния доверител. Не е обсъдено наведеното възражение по чл.92, ал.2 от ЗЗД за прекомерност на претендираната наказателна лихва , поради което крайния извод за нейната дължимост е незаконосъобразен. В погасителния план липсват посочени дати на които да се внасят погасителните вноски, поради което не може да се направи извод за настъпила изискуемост макар и на част от кредита.Намира, че приетата ССЕ по делото е невярна и неправилно съдът я е приел изцяло. Намира и че изводът на съда, че не е изтекла погасителната давност за вноски по кредита е незаконосъобразен. Намира, че от първата вноска по погасителния план към основния договор до 26.06.2010г. е изтекла погасителната давност за тези вноски. Намира, че давността тече за вземанията по всяка една отделна погасителна вноска, което вземане настъпва в различни моменти от крайния срок за погасяване на кредита. Позовава се на съдебна практика Решение № 50076 по т.д.1730 от 2019г. на ВКС , І т.о. Не са налице и основания за ангажиране на солидарна отговорност на ответниците по спора.

Отговор по тази въззивна жалба е депозиран от ЮРОБАНК

БЪЛГАРИЯ АД . Намира въззивната жалба изцяло за неоснователна, тъй като съдът в решението си е изложил съображения защо намира, че вземането не е 3 погасено по давност, както и че подробно е изложил съображения за дължимост на наказателната лихва.

ВЖ №900324 от 12.09.2023г. предявена от ответника в първоинстанционното производство С. А. Я. , чрез своя процесуален представител адв.Б.Б.. В жалбата се излагат съображения, че съдът е постановил решението си при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.236,ал.2 ГПК. Не е обсъдено възражението за прекомерност на наказателната лихва, поради което извода за нейната пълна дължимост е неправилен. Не може от доказателствата да се направи извод, че е настъпила изискуемостта и на част от кредита, липсва момента на изискуемост в погасителния план на всяка погасителна вноска.

Намира, че липсват основания за ангажиране солидарна отговорност на ответника С. Я.. Моли атакуваното решение да се отмени изцяло и се отхвърли предявения иск.

С отговора Юробанк България АД оспорва като неоснователна тази въззивна жалба.

Въззивните жалби са подадени в срок срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните, включително и пред въззивната инстанция, и събраните доказателствата по делото, намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 430 от ТЗ.

Първоначално ищецът е подал заявление от 04.07.2019г., по чл.417 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.769 от 2019г., с което са претендирани въз основа на предсрочна изискуемост на договора за кредит, вземанията, които са предмет в последствие на исковата молба, в едно и с 50.69 евро за имуществени застраховки. РС Сандански е оставил без уважение заявлението изцяло, като при обжалването от ОС Благоевград единствено е уважено искането и е издадена заповед за сумата от 50.69 евро имуществени застраховки и разноски. За останалите суми РС Сандански с разпореждане от 11.12.2019г. е указал предявяване на осъдителен иск.

В указания срок е предявена исковата молба, с която е претендирано пред ОС Благоевград присъждане на неиздължената неприсъдена главница 4 по договора за кредит – 17 162.06 евро, в едно със законната лихва от предявяване на иска- 4.09.19г. до окончателното заплащане на сумата, неприсъдена договорна лихва в размер на 1 752.45 евро за периода 14.07.16 г. до 06.03.19г. , неприсъдена наказателна лихва от 846.90 евро за периода 14.07.2016г. до 1.07.2019г., 256 лв. неприсъдени нотариални разноски, съответно държавна такса от 390.05 лв. ДТ за въззивната инстанция и 1 793.19 лв. неприсъдени съдебно-деловодни разноски.

Ответниците не са открити на постоянния и настоящ адрес / същите съвпадат/ и са оспорили, чрез назначените им особените представители исковете изцяло, като недължими, поради неизискуемост на вземанията.

Оспорен е като нищожен анекс 1 на договора, с който е извършено капитализиране на редовна главница и наказателна лихва, в последствие олихвявани също с договорна и наказателни лихви. Прави се възражение за изтекла погасителна давност на отделните погасителни вноски и от там на претендираните вземания. Оспорва се като прекомерна наказателната лихва.

ОС – Благоевград е уважил с обжалваното решение исковите претенции частично. Първоинстанционния съд, като е съобразил проведените две заповедни производства, писмените доказателства и приетата ССЕ е приел , че вземанията на правоприемника на кредитодателя са частично основателни. Приел е, че кредита не е станал предсрочно изискуем, тъй като е приел, че процедурата за връчване уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост по чл.47 ГПК чрез ЧСИ е проведена при нарушения на процесуалните изисквания. Няма данни при връчването съдебния изпълнител да е извършил връчването съобразно чл.47, ал.2 и ал.3 от ГПК. Съответно е приел, че Юробанк България АД не е упражнил редовно потестативното си право да обяви вземанията си по кредита за предсрочно изискуеми. Независимо с това стъпвайки на приетото с ТР 8 от 2019г., по т.д.8 от 2017г. е приел, че иска за главница следва да се уважи за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, т.е. това е момента на даване ход на устните състезания. За определяне на дължимите суми съдът е стъпил на уговорките в основния договор от 2007г., тъй като въз основа на направеното възражение е обсъдил и приел, че чл.1 от Анекс 1 от 14.01.2010г. към договора е нищожен поради противоречие с чл.10,ал.3 от ЗЗД. Приел е, че уговорката за прибавяне на изтекли лихви договорни и наказателни към главницата и трансформирането им в редовна 5 главница, върху която се начисляват лихви е анатоцизъм, а той е недопустим спрямо физически лица. Уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само между търговци на осн.чл.294, ал.2 от ТЗ.

Решението на ОС Благоевград съдържа противоречиви мотиви относно задълженията за лихви, като на стр.14 първия абзац от горе на долу се приема, че претенцията за главницата не е погасена по давност, но за лихви – договорна и наказателна се явяват погасени. От друга страна съдът приема след изчисляване дължимия размер на падежиралите вноски, въз основа на заключението на ССЕ че към датата на исковата молба сумата е 8 510.12 евро, и след приспадане на сумата присъдена по заповедно производство по издадена Заповед по чл.417 ГПК № 2057 от 12.09.2014г. приема, че следва да се присъди дължима сума за главницата по кредита в размер на 6 176.98 евро в едно със законната лихва от 04.07.2019г./ датата на второто заявление за издаване заповед по чл.417 ГПК./ и иска се отхвърли за разликата по пълния предявен размер от 17 162 .06 евро. Прието е, че както претендираните договорни, така и наказателни лихви се дължат изцяло, както са поискани.

Макар и да е съобразено, че се касае за договор с потребители, не са изложени съображения, защо наказателните лихви се дължат в пълния претендиран размер от 846.90 евро. Прието е, че претендираната сума за нотариални такси от 256 лв.не се установява да е изрично предмет на договора и на какво основание се следва на банката и в тази част иска е отхвърлен. Последната сума не е предмет на въззивните жалби.