Решение № 284 от 08.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 16674/2024
- Вид
- Решение № 284
- Подписан
- 08.01.2026
- Състав
- ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 284 гр. София, 08.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20241110116674 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на “Е М” с ЕИК *****, чрез адв. Н. Н., срещу В. Г. К. с ЕГН **********, както и срещу Ю. С. Т. с ЕГН **********.
Ищецът твърди, че притежава качеството кредитор по отношение на ответника В. Г. К., като извежда процесуалната си легитимация от договор за цесия от 15.12.2021г., по силата на който “О” АД, му прехвърлила процесните вземания срещу ответника, възникнали на основание сключен договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 23.06.2014г. На 02.12.2019г., първият ответник В. Г. К., прехвърлил с дарение на втория ответник Ю. С. Т., притежаваната си 1/24 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор *****, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. С”, с площ от 14998 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, предишен идентификатор:няма, номер по предходен план 99129022047, при съседи: имоти с идентификатори
****,
*****,*****,*****,*****,****,*****,******., като процесната сделка била обективирано в Нотариален акт № ****, том III, рег.№ ****г. на нотариус В Г, с район на действие СРС. Процесната сделка е увреждаща интереса на ищеца, тъй като намалявала имуществото на първия ответник, срещу когото за вземанията по процесния договор за кредит били образувано изпълнително производство №409/2023г., по описа на ЧСИ С П. Претендират се разноските по производството.
Ответникът Ю. Т. е подал отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявения иск. Излагат се съображения за недопустимост на исковите 1 претенции поради поради ненадлежна активна процесуална легитимация на ищеца - липса на качеството “кредитор” на същата по см. на чл.135 ЗЗД, че вземанията по процесния договор за кредит не са били ликвидни и изискуеми към датата на извършване на разпоредителната сделка. Оспорва, че е било налице намерение да бъде увреден кредитора, като сочи, че към датата на сделката у него е липсвало знание, че първият ответник, разпоредил се с идеалните си части от правото на собственост в негова полза, е длъжник по процесния договор за кредит, както и че последният от своя страна е бил редовно уведомен за извършената цесия на вземанията по договора за кредит, в полза на ищеца. С оглед на изложеното, моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
Предмет на производството са искови претенции, с правно основание чл.135 ЗЗД.
1. По допустимостта на производството.
Възраженията на ответната страна, свързани с допустимостта на настоящото производство, настоящия съдебен състав намира за изцяло неоснователни, поради което следва да разгледа и да се произнесе по съществото на предявените искови претенции.
2. По съществото на правния спор.
От събраните по делото писмени доказателства, се установява от фактическа страна следното:
Между “О” АД и В. Г. К., е бил налице сключен договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 23.06.2014г., за сумата в размер на 16 080,99 лв. Вземанията по процесния договор били прехвърлени на ищеца по настоящото дело с договор за цесия от 15.12.2021г. За вземанията по договора за кредит, в полза на ищеца по делото е издаден Изпълнителен лист №2030/20.01.2023г., по гр.д.№ 17563/2022г., по описа на СРС, 170 състав.
На 02.12.2019г., видно от приетия като писмено доказателство по делото Нотариален акт № ****, том III, рег.№ ****г. на нотариус В Г, с район на действие СРС, първият ответник В. Г. К., прехвърлил с дарение на втория ответник Ю. С. Т., притежаваната си 1/24 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор *****, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. С”, с площ от 14998 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, предишен идентификатор:няма, номер по предходен план 99129022047, при съседи: имоти с идентификатори
****,
*****,*****,*****,*****,****,*****,******.
На основание приетото за установено от фактическа страна, от правна 2 страна, съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства, по безспорен начин се установи твърдяното от ищеца спрямо първия ответник В. Г. К., парично вземане.
Същото е възникнало по силата на сключения договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 23.06.2014г. с предходния кредитор “О” АД. За основателността на исковата претенция по чл.135 ЗЗД, е необходимо да се установи по безспорен начин възникването и съществуването на действително вземане у ищеца, при това за основателността на исковата претенция не е необходимо същото вземане на бъде ликвидно и изискуемо, като достатъчно е същото да не е отречено със сила на пресъдено нещо. В настоящата хипотеза от приетия като писмено доказателство- договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 23.06.2014г., се установява правното основание, на което е възникнало вземането между ищеца и ответника В. Г. К., а именно валидно възникнало облигационно правоотношение /заемно/, като вземането на ищцата действително е възникнало на 23.06.2014г., като извършеното прехвърляне на вземанията по него чрез цесия, не променя действителния момент, от който се счита възникнало последното. Ищецът притежава активна процесуална легитимация по иска по чл.135 ЗЗД макар и извършената цесия да е била осъществена след разпоредителната сделка - в този см. ТР №2/2019г. от 26.03.2021г., по т.д.№ 2/2019г. на ОСГТК на ВКС. В тази насока, не могат да бъдат споделени като основателни съображенията на ответника Ю. Т., че вземането не е било възникнало преди извършване на разпоредителните действия с договора за дарение.
От събраните по делото писмени доказателства, по безспорен начин се доказа осъществяването на безвъзмездна разпоредителна сделка между двамата ответници. По отношение на обстоятелството дали извършеното разпоредително действие от ответника В. Г. К., съставлява увреждащо действие по см. на разпоредбата на чл.135 ЗЗД, то съдът намира, че същото безспорно се явява такова. Разпореждането с притежавано имущество/идеални части от същото, представлява намаляване на имуществото на длъжника, с което евентуалното принудително изпълнение на вземането на кредитора ищец, би било затруднено. Обстоятелството, че извършеното разпоредително действие е с безвъзмезден характер, т.к. налице е разпореждане с имуществен актив, без разпоредилия се да получи насрещна престация, е допълнителен аргумент в подкрепа на посоченото по-горе съображение. По делото не се събраха доказателства, оборващи установената законова презумпция за знание за увреждания характер на сделката, с оглед безвъзмездния й характер.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че предявената искова претенция с правно основание чл.135 ЗЗД се явява основателна, поради което следва да бъде уважена.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в 3 полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските за държавна такса и таксата за вписване на исковата молба, за които са представени доказателства, в общ размер на 30,68 евро, или 60 лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА на основание чл.135 ЗЗД, по отношение на “Е М” с ЕИК *****, осъществената от В. Г. К. с ЕГН **********, в полза на Ю. С. Т. с ЕГН **********, разпоредителна безвъзмездна сделка - дарение, обективирана в Нотариален акт № ****, том III, рег.№ ****г. на нотариус В Г, с район на действие СРС, по силата на която В. Г. К., прехвърлил чрез дарение на Ю. С. Т., притежаваната си 1/24 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор *****, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. С”, с площ от 14998 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, предишен идентификатор:няма, номер по предходен план 99129022047, при съседи: имоти с идентификатори ****, *****,*****,*****,*****,****,*****,******.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В. Г. К. с ЕГН **********, и Ю.
С. Т. с ЕГН **********, да заплатят на “Е М” с ЕИК *****, сумата в общ размер на 30,68 евро /от по 15,34 евро за всеки един от тях/, или 60 лева, за разноски, сторени в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4