Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 657 от 31.03.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1154/2022
Вид
Решение № 657
Подписан
31.03.2022
В сила
11.07.2022
Състав
Зорница Николова Тухчиева - Вангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал.1, т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 и 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 и 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 657 гр. Пловдив, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20225330201154 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4930345, издаден от ОД на МВРПловдив, с който на С. Г. А., на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

С въззивната жалба се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на електронен фиш, като се моли за неговата отмяна.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и основателността на жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като правилно и законосъобразно постановен.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че 1 видно от полученото от въззиваемата страна писмо вх.№ 20548 /15.03.2022 г. по описа на Районен съд Пловдив /л. 13/ и към датата на съдебното заседание същата не разполага с разписка за надлежно връчване на ЕФ.

Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на жалбата в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, считано от датата на надлежно връчване.

В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие, дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:

Електронният фиш е издаден за това, че на 31.05.2021 г., в 15:20 часа, в гр.

Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ № 92, посока изток, при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС – лек автомобил „СЕАТ ИБИЗА“ с рег. № *** се движело с установена наказуема скорост 76 км/ч. и наказуемо превишение 26 км/час.

Собственик на когото е регистриран автомобилът е С. Г. А..

Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство CORDONM2 MD 1196.

Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от:

- приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. В тази връзка само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че в случая нарушението е заснето с техническо средство CORDONM2 № MD 1196. Видно от удостоверението за одобрен тип тази камера работи с радар, с вградено и автоматично разпознаване на номера на МПС. От изложеното е видно, че за разлика от техническите средства тип TFR-1M, при 2 които все пак е налице човешки фактор при разпознаване на номера на МПС, при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са изключени всякакви съмнения относно достоверността на разпознаването. Освен това е налице и пълно съвпадение между посочения в ЕФ автомобил и този, който се забелязва на статичното изображение.

- приложената от по делото справка за регистрация на МПС, от която е видно, че именно жалбоподателят е регистриран собственик на процесното МПС.

Във връзка с пасивната легитимация на жалбоподателя следва изрично да се посочи, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач.

В този смисъл - Решение № 1986/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав по а.н.д. № 1750 по описа на съда за 2021 година, Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение № 1834 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1652 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, и др.

Собственикът може да снеме отговорността от себе си по реда на чл. 189, ал.5 ЗДвП като подаде декларация и посочи кое е действителното лице, което е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото лице. В обратния случай отговорността следва да се понесе от собственика, точно какъвто е и процесния случай.

Правилно е приложен и чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от - 3 км/час.

В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за последваща проверка, допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост до 100 км/час е +/- 3 км/час. Именно този толеранс е отбелязан като приложен.

Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 79 км/ час. След приспадане на толеранса от 3 км/час се получава 76 км/час, която е 3 и наказуемата скорост в ЕФ.

Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.

Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилниприкрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на участък от пътя.

В случая от приложеното писмо за удостоверение за одобрен тип е видно, че ЕФ е издаден при използване на втория вид мобилно АТСС /преносими, временно разположени на участък от пътя, по-известни като триножници/, което е стриктно в изпълнение на законовите норми.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /след изм. и доп. с ДВ.бр.6 от 16.01.2018 г./ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:

- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство CORDON-M2 MD 1196, представляващо преносима система за видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021г.;

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото писмо за Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер В-46, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

- техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021г.;

4

- приложена е снимка на техническото средство, от която е видно временното му разполагане на участък от пътя.

- надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., който съдържа всички необходими реквизити.

- в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и подпис на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство за спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16.01.2018г.), вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова информация, поради което същите не представляват изискване за законосъобразно използване на АТСС.

Отново за пълнота на изложението следва да се посочи, че действително в протокола по чл. 10 от Наредбата липсва отбелязване на първо и последно статично изображение.

Доколкото обаче в протокола надлежно са посочени вид и номер на използваното АТСС, дата на използване, контролиран участък, час и минута на начало на работа и час и минута на край на работа, съдът намира че пропуска да се посочат номера на първо и последно статично изображение не е съществен, доколкото връзката между конкретното използване на АТСС и съставения протокол по чл. 10 успешно и несъмнено се установява от останалите негови реквизити.

Все в тази връзка следва да се съобрази, че според протокола по чл. 10 от Наредбата АТСС е използвано във времевия диапазон от 10.00 часа до 20.00 часа на 31.05.2021 г., а процесното нарушение е установено на 31.05.2021 г. в 15,20 часа, тоест в рамките на посочения времеви отрязък на използване на АТСС и то на същото място посочено в Протокола, поради което по делото не възниква абсолютно никакво съмнение, че нарушението е установено именно по време на използването на АТСС, за което е съставен приложения по делото протокол.

Така изрично Решение № 1941 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1642 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1024 5 от 20.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 670 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, и др.

Отново за пълнота на изложението следва да се посочи, че действително на снимката, удостоверяваща разполагането на АТСС няма номер и дата.

Изготвянето на дигитална снимка на АТСС, обаче е изрично отбелязано в Протокола по чл. 10, удостоверяващ разполагането и използването на АТСС именно на процесната дата, на посочените в ЕФ време и място, поради което в достатъчна степен е доказана връзката между представения снимков материал и конкретното разполагане и използване на АТСС. В този смисъл Решение № 1913 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1650 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, като в цитираната практика изрично се сочи, че законодателят не е поставил изискване за дата и номер на снимковия материал, доказващ разполагането на АТСС, доколкото тези обстоятелства се установяват успешно от отбелязванията в Протокола по чл. 10 от Наредбата.

В тази връзка следва да се съобрази и че Протоколът по чл. 10 от Наредбата съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.

Не на последно място следва да се отчете, че дори по делото да не бе представена валидна снимка за разположението на АТСС, според трайната съдебна практика, действително би било налице нарушение на чл. 10, ал.3 от Наредбата, но то не би било съществено, доколкото, както вече се отбеляза мястото на контрол и използването на АТСС съгласно нормативните и техническите изисквания се установява от отбелязванията в Протокола по чл.