Определение № 132 от 29.03.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 132 гр. Бургас, 23.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Даниела Д. Михова

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20232000500044 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК и е образувано по искането на Г. О. К. от гр. П., чрез процесуалния му представител адв. Н. Н. – АК - С., жалбоподател по в. ч. гр. дело № 44/2023 г. на Бургаски апелативен съд, за изменение на определение № 66 от 10.02.2023 г. по в. ч. гр. дело № 44/2023 г. на БАС в частта на разноските и за постановяване тези разноски да не се заплащат от жалбоподателя, „поради неоснователност на искането за търсенето им“.

Изложени са твърдения, че жалбоподателят не е получил становището на ответницата по частната му жалба - А. О. Д., депозирана във връзка с частната жалба срещу разпореждането от 21.11.2022 г. по в. гр. дело № 1101/2022 г.по описа на Бургаския окръжен съд. В тази връзка се твърди, че е налице нарушаване на правото на защита на жалбоподателя - допуснато е нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с движението на делото и връчването на книжа, а също така е налице необоснованост на определението в частта му за разноските.

На второ място се твърди, че жалбоподателят не е бил запознат и с молбата за издаване на разпореждането от 21.11.2022 г., но счита, че е процесуално невъзможно да се иска издаване на разпореждане за издаване на изпълнителен лист за процесния период. Твърди се, че ответницата по частната жалба – съделителката А. О. Д. „е пропуснала възможностите да се реализира решението на РС - Поморие за искания за обезщетение, тъй като 1 става въпрос за периодични вземания,които могат да се претендират в тригодишен срок“.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ответницата по частната жалба А. О. Д., в който се твърди, че молбата е неоснователна, неясна и дори на места неразбираема.

Излагат се твърдения, че присъдените на Д. с Определение № 66 от 10.02.2023 г. по в. ч. гр. дело № 44/2023 г. по описа на БАС, съдебни разноски - 600 лв., представляват заплатено от Д. адвокатско възнаграждение за производството по в. ч. гр. дело № 44/2023 г. на БАС, присъдено й с оглед изхода на делото като на ответник по частната жалба; адвокатското възнаграждение е съобразено с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съотв. дори при възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Отделно се твърди, че такова възражение за прекомерност на претендираните от Д. разноски за адвокатско възнаграждение, не е направено от жалбоподателя.

Посочва се, че самият жалбоподател е претендирал разноски за адв. възнаграждение в значително по-висок размер – 830 лв. На последно място се твърди, че процесуалният представител на ответницата по жалбата Д., е представил по делото отговор на частната жалба.

Твърди се, че в молбата на жалбоподателя по чл. 248, ал. 1 от ГПК няма посочено основание за изменение или отмяна на присъдените на Д. разноски, а в производството по чл. 248 от ГПК е недопустимо да се разглежда правилността на Определение № 66 от 10.02.2023 г., тъй като законът е предвидил това да стане единствено с обжалването му пред погорна инстанция.

Претендира се оставяне на молбата без уважение и присъждане на ответницата Д. на разноски за производството по чл. 248 ГПК в размер на 400 лв., за което се представят доказателства – Договор за правна защита и съдействие и Списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Молбата за изменение на Определение № 66 от 10.02.2023 г. по в. ч. гр. дело № 44/2023 г. по описа на БАС в частта на разноските, е подадена в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, съдът намира молбата за неоснователна.

Производството по в. ч. гр. дело № 44/2023 г. на БАС е образувано п о частната жалба, подадена от Г. О. К., против разпореждане № 3941/21.11.2022 г. по в. гр. дело № 1101/2022 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист в полза на А. О. Д. срещу Г. О. К. за присъдените суми по решение № 184 от 2

18.09.2019 г. /датата е 17.09.2019 г./ по гр. дело № 150/2017 г. по описа на РС Поморие, представляващи уважена претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС в размер на 6247,50 лв.

С определение № 66 от 10.02.2023 г. по в. ч. гр. дело № 44/2023 г. на БАС, съдът е оставил без уважение подадената от Г. К. частна жалба и е осъдил жалбоподателя да заплати на ответницата по частната жалба А. Д. съдебни разноски в размер на 600 лв за заплатено адв.възнаграждение.

С оглед постановения по делото резултат – оставяне на частната жалба без уважение, и предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, съдът намира, че ответницата по частната жалба А. Д., има право на направените от нея разноски в настоящото производство.

Независимо от липсата в молбата по чл. 248 ГПК на конкретни, относими към производството по чл. 248 ГПК оплаквания и възражения, настоящият състав намира, че следва да посочи, че искането за присъждане на разноски за производството по в. ч. гр. дело № 44/2023 г. на БАС, е заявено своевременно от ответницата по частната жалба – с представения от нея отговор на частната жалба. Също с отговора на частната жалба, ответницата Д. е представила доказателства за направени в това производство разноски за заплатено адв. възнаграждение (Договор за правна защита и съдействие от 25.01.2023 г., в който е отразено, че уговореното адв.възнаграждение от 600 лв. е заплатено в брой от клиента). В молбата си по чл. 248 ГПК за изменение на определението в частта на разноските, жалбоподателят К. не е заявил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното и претендирано като разноски от Д. адвокатско възнаграждение. На последно място - изложените от жалбоподателя в молбата му по чл. 248 ГПК оплаквания за незаконосъобразност на определение № 66 от 10.02.2023 г. по в. ч. гр. дело № 44/2023 г. на БАС и за допуснати от съда в това производство процесуални нарушения, са неотносими към настоящото производство.

Ето защо съдът намира, че молбата за изменение на определение № 66 от 10.02.2023 г. по в. ч. гр. дело № 44/2023 г. на БАС в частта на разноските следва да бъде оставена без уважение.

Независимо от постановения с настоящото определение резултат, на ответницата по частната жалба Д. не се дължат разноски за производството по чл. 248 ГПК, тъй като производството по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер, а в него се разглежда единствено въпросът за дължимите от страните разноски, съотв. да се даде възможност и за това производство да се присъждат самостоятелно разноски, би означавало кумулиране на нови задължения, което не следва да се допуска. В този смисъл е налице произнасяне на ВКС (Определение № 683 от 21.12.2015 г. на ВКС по ч.гр.д.

3

№ 5089/2015 г., III г.о., ГК; Определение № 411 от 21.11.2019 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3222/2019 г., IV г.о., ГК; Определение № 447 от 17.11.2020 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2235/2020 г., III г.о., ГК и др.).

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. О. К. от гр. П., чрез процесуалния му представител адв. Н. Н. - АК - С., жалбоподател по в. ч. гр. дело № 44/2023 г. на Бургаски апелативен съд, за изменение на определение № 66 от 10.02.2023 г. по в. ч. гр. дело № 44/2023 г. на БАС в частта на разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4