Решение № 111 от 28.04.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. С., 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Тр. Цветкова при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Гражданско дело № 20251870100589 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по искова молба вх. № 2706 от 02.06.2025 г. на Д. И. Б., ЕГН:**********, с.М., община С.,чрез пълномощника му адвЕ.Х., срещу „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н „С.“, ж.к.“М.“,бул.“Б.“ № 49, бл.53Е, вх.В, ет.7, с която са предявени за разглеждане обективно и кумулативно съединени искове - иск с правно основание чл. 26,ал.1,пр.1 от ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1,т.9, 10 и 11 ,вр.чл.19 ЗПК - за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ...., като противоречащ на закона и осъдителен иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 2 300 лева,представляваща недължимо платена сума от ищцата по нищожен договор за потребителски кредит № ...., ведно със законната лихва ,считано от 02.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.Претендира направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди ,че ищецът Д. И. Б. е сключил договор за потребителски кредит № .... с ответника „П.К.Б.“ ЕООД, по силата на който ,кредиторът е предоставил на потребителя паричен заем в размер на 2000 лева.Излага становище, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9,ал.3 от ЗПК и сключеният договор представлява такъв за потребителски кредит.

1

Ищецът твърди ,че договорът за потребителски кредит е нищожен на осн.чл.11,ал.1,т.10,вр.чл.22 от ЗПК,тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание – годишният процент на разходите по кредита /ГПР/.Твърди се ,че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР кредита – кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР противоречи на императивните изисквания на чл.19,ал.1 ,вр.чл.10,ал.2 и чл.10а,ал.2 и ал.4 от ЗПК.Сочи се, че в процесния договор за кредит не е правилно определен ГПР, поради което обосновава неговата нищожност.Излага подробни съображения за твърдяната нищожност на процесната клауза. Ищецът счита договора за нищожен на основание чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл.19 от ЗПК , изразяващо се в невключването в размера на ГПР на възнагражденията за допълнителни услуги,както и за нищожна клаузата за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги.Твърди извършени плащания от ищеца по договора за кредит.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „П.К.Б.“ ЕООД чрез пълномощника си юрисконсулт Мария Драгомирова е представил отговор ,в който е изразил становище за допустимост, но за неоснователност предявените искове и изложил подробни съображения за действителност на сключения договор за потребителски кредит.Счита ,че договорът не противоречи на императивни норми на закона и не съдържа нищожни клаузи.Ответникът не оспорва и признава ,че ищецът е заплатил над главницата сумата от 2 300 лева ,както се твърди в исковата молба.

С.ският районен съд ,като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното:

Предявените искове са допустими. Легитимацията на страните съответства на твърденията за правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит от небанкова финансова институция, с който ищцата е поела задължение за периодично заплащане на вноски за погасяване на усвоена главница, ведно с уговорени такси и лихви за ползване на заема.

Актуалната легитимация на ищеца кореспондира с изложеното с качество на кредитополучател по процесния договор. Интересът му от воденето на установителен иск за нищожност на сключения между страните договор за потребителски кредит е налице, доколкото ищцата се стреми да установи 2 нищожност на договора, от който произтича вземането на ответника.

По предявените исковете с правно основание чл.26,ал.2,пр.4 ЗЗД, вр.чл.26,ал.1,пр.2 ЗЗД ,вр.чл.22 ЗПК, вр. чл.19,ал.4 ЗПК и чл.26,ал.1, пр.3 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци.

По иска с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че е сключен с ответника договор за предоставяне на потребителски заем; че е заплатил твърдяната сума по договора, че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание,т. е. без да е бил налице годен юридически факт.

В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно: валиден договор за потребителски кредит.

По делото не се оспорва от ответника ,че между него и ищеца е сключен договор за потребителски кредит № ....,по който ищецът е заплатил над главницата сумата от 2 300 лева .

С исковата молба ищецът е поискал ответното дружество да бъде задължено да представи договора за потребителски кредит .№ .....С определение в открито съдебно заседание на 21.10.2025 год. съдът е задължил ответника „П.К.Б.“ ЕООД в срок до следващото с.з. да представи процесния договор.Ответникът не е представил договора за потребителски кредит в указания срок –на 19.12.2026 год.Ето защо и на основание чл.190,ал.2 ,вр.чл.161 ГПК, преценявайки процесуалното поведение на ответното дружество ,което не е изпълнило дадените му указания ,с оглед събраните по делото писмени доказателства,че такъв договор е бил сключен и признанието на ответника съдът намира,че следва да приеме за осъществени твърдените в исковата молба факти относно сключването на договора за потребителски кредит, по силата на който „П.К.Б.“ ЕООД ,в качеството на заемател е предоставил паричен заем в размер на 2000 лева ,включващ в съдържанието си клауза за възнаграждения за допълнителни услуги.

Процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл.9,ал.1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят 3 има качеството "потребител" по смисъла на параграф 13,т.1 от ДР на ЗЗП .Разпоредбата на чл.7,ал.3 от ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът.Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки.

Съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12,ал.1,т.7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

По силата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл.19,ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В договора за потребителски кредит липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира ГПР, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението за допълнителна услуга, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на параграф 1,т.1 от ДР на ЗПК.Относно това възнаграждение за допълнителна услуга следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.10а,ал.2 от ЗПК забранява заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на 4 кредита. Предвид посоченото съдът приема, че уговорката за заплащане на подобна „услуга“ е в нарушение на чл.10,ал.2 от ЗПК и се явява нищожна, като противоречаща на императивна правна норма.Длъжникът по договора за потребителски кредит /ищецът/ дължи възнаграждението за допълнителна услуга от момента на подписване на договора, като плащането е разсрочено и е включено като част от погасителната вноска по кредита. Следователно възнаграждението за описаната услуга произтича от сключения договор за потребителски кредит, същото е инкорпорирано в самия договор и месечната погасителната вноска включва освен главница и възнаградителна лихва, и възнаграждение по тази допълнителна услуга. Изключването му от ГПР и уреждането му в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК ,тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за подобен вид допълнителна услуга не представлява плащане за реално предоставени услуги, а прикрити разходи по кредита, с които се надхвърля максимално допустимия съгласно ЗПК размер на ГПР.Надвишаването на допустимия размер на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на целия договор.

Макар и чл.19,ал.5 от ЗПК да предвижда нищожност на отделната клауза, съгласно чл.26,ал.4 от ЗЗД нищожността на отделните части на договора не води до нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните норми на закона или когато може да се предположи,че сделката би могла да бъде сключена и без недействителните й части.В случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожната клауза от процесния договор относно определянето на ГПР не може да бъде заместена по право от повелителните норми на закона, нито договорът за потребителски кредит би бил сключен, ако в него не е включена тази клауза, като се изхожда от възмездния характер на договора и от изричното изискване на чл.11,ал.1,т.10 за включването на клауза за ГПР.Предвид посоченото в случая е неприложима разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочената клауза от процесния договор обуславя недействителност на целия договор.

В Решение на Съда от 21 март 2024г. по дело С-714/2022г. се сочи, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити трябва да се тълкува в смисъл, че: „разходите за допълнителни услуги, които 5 са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.“ Според същото решение, „когато в договора за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директивата разходи,посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“