Определение № 1014 от 26.10.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1014 гр. София, 26.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камен И.

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева като разгледа докладваното от Камен И. Въззивно частно наказателно дело № 20231000601251 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.243 ал.8 вр.ал.7 НПК,като е образувано по частен протест на прокурор при Софийска градска прокуратура,против Определение №2187/24.07.2023 година на Софийски градски съд,постановено по н.ч.д. №3845/2023 година по описа на съда.

С атакуваното определение е отменено като незаконосъобразно постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 02.06.2023 година на Софийска градска прокуратура по досъдебно производство №513-ЗМК 68/2022 година по описа на СДВР ,пр. пр.

№8467/2022 година по описа на СГП.

В частния протест са сторени оплаквания,че атакуваното определение на първия съд е незаконосъобразно и неправилно.Оплакванията са развити в следните насоки:

Сочи се,от една страна,че при изготвяне на постановлението за частично прекратяване на наказателното производство,водено против К. К. прокурорът изрично се е позовал на документи,постъпили в Прокуратурата по„..редовни официални канали за обмен на информация“.Сочи се,че прокурорът изрично е обосновал изводите си на основата на писмени доказателства-писмо рег.№А7069/30.05.2023 година на Д“МОС“-МВР и открита екстрена грама,изх.№Ко23-353-1/29.05.2023 година на Посолство на Република България,гр.Претория ,Република Южна Африка.

1

От друга страна се оспорва правилността на решаващия извод на първия съд,като се твърди несъобразяване с представени на вниманието на съда писмени доказателства към датата на постановяване на съдебния акт/24.07.2023 година/-Акт за смърт №0358/11.07.2023 година от Столична община,район Оборище.Приложени са писмени доказателства.

На тази основа е сторено искане за отмяна,като незаконосъобразно и неправилно,на определението на Софийски градски съд,с което е отменено прекратителното постановление на СГП и постановяване на съдебен акт,с който се потвърди като законосъобразно постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 02.06.2023 година на СГП по отношение на К. Н. К.,ЕГН ********** за престъпление по чл. 116 ал.1, т.

6,пр.2 и т. 9 вр.чл. 115 вр.чл.20 ал.3 вр.ал.1 НК.

Подадено е възражение срещу частния протест от обвиняемия Б. М. Т.,в което се твърди,че е „…неправилен и необоснован“.Излага съображения,че постановения съдебен акт е законосъобразен и иска частния протест да бъде оставен без уважение.

Като прецени оплакванията,изложени в частния протест до Софийски апелативен съд,като провери атакуваното определение и прекратителното постановление на СГП,и след анализ на материалите по делото,настоящият съд приема,че подадения частен протест е основателен в решаващото си искане,макар и не по изложените в протеста мотиви.

Съображенията са следните:За да постанови акта си,прокурора е приел,че в хода на воденото досъдебно производство,образувано по реда и при условията на чл.212 ал.2 НПК ,фактите ,свързани с гражданското състояние/положение/ на обвиняемия К. Н. К. и факта на неговата смърт са установени еднозначно от събрани по делото писмени доказателства. Позовал се е на събрани по делото писмо рег.№А-7069/30.05.2023 година на Д“МОС“МВР и открита екстрена грама,изх.№Ко-23-353-1/29.05.2023 година на Посолство на Република България,гр.Претория ,Република Южна Африка,удостоверяващи данни за настъпила смърт на българския гражданин К. Н. К.,с установена самоличност,като на това основание е постановил акта си.

Това постановление е атакувано пред съответен първоинстанционен съд от другите две обвиняеми лица,като с определение,приемайки процесуална 2 допустимост на подадените частни жалби,първият съд,излагайки мотиви по същество на сторените възражения и след анализ на събраните по делото доказателствени източници,касателно установяване смъртта на едно от обвиняемите лица е отменил като незаконосъобразно прекратителното постановление на прокурор от СГП.За да отмени атакуваното пред него постановление на прокурор от СГП ,първият съд е пристъпил към преценка обосноваността и законосъобразността на обжалвания прокурорски акт,като е декларирал изрично,че е сторил това,след като е приел и лаконично дефинирал предмета на съдебен контрол в производството по реда на чл.243 ал.5 НПК.

За пълнота на изложението настоящият съд ще подчертае,че при преценка обосноваността на обжалвано постановление за прекратяване на наказателно производство,първият съд дължи отговор на няколко въпроса.

На първо място решаващият съд следва да се произнесе по въпроса надлежно ли е сезиран.

На сетне,дължи отговор на въпроси,свързани с това:

1. извършено ли е пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандартите на чл. 14 ал.1 НПК,т.е. съдържа ли се в делото потенциал за събиране на нови доказателства или всички възможни и необходими за конкретния случай вече са събрани и проверени,

2.от установените доказателства изведени ли са верните фактически изводи,т е. съответства ли приетата от органа на досъдебното производство фактическа обстановка на събрания и проверен по делото доказателствен материал или е допусната логическа грешка при анализа и оценката на същата /изопачаване, пренебрегване, превратно интерпретиране/, довела до грешка в извода за фактите на държавното обвинение, 3.допуснато ли е съществено процесуално нарушение при оценката на доказателствата- игнориране на част от тях,не констатиране,респективно необсъждане на съществуващи противоречия между определени доказателствени източници,позоваване на доказателствени материали,които не са налични в делото или не са установени по предвидения в НПК съответен ред.Контролиращият съд не може да установява нова,своя фактическа обстановка,чрез собствена интерпретация на събраните и проверени в хода на досъдебното производство доказателства /Р № 60/2003 3 година на I-во н. о. ВКС.Преценката за законосъобразност обхваща обстоятелството съответства ли акта на прокуратурата на нормите на материалния и процесуалния закон.В рамките на тази преценка съдът преценява дали е допуснато съществено процесуално нарушение ,което е отстранимо и което е довело по някакъв начин до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия,на неговия защитник или на пострадалото лице.Такива нарушения,водещи до нарушаване правата на страните в процеса са напр.неправилно приложена или неприложена норма на процесуалния закон,нарушение при събиране и проверка на доказателствения обем, нарушение при изготвяне на прокурорския акт,липса на фактически констатации,липса на мотиви.Няма спор по изключителното правомощие на прокурора да разреши въпроса дали да започне наказателно преследване,респективно да извърши привличане към наказателна отговорност,срещу кого и за какво престъпление-Р№ 1/14.01.1999 г. на КС,Р№ 249/2002 г. на ВКС ,Р № 348/2003 г. на първо н. о. ВКС,Р № 60/2003 година на първо н.о. ВКС,Р № 54/2012 година,второ н.о. на ВКС.

Процесуалното развитие и дейността по събиране и проверка на доказателствени източници пряко свързани с настоящият предмет на въззивна проверка сочи следното:

Първоначално наказателното производство е образувано на 25.03.2022 година при условията на чл.212 ал.2 НПК с първи акт по разследване-оглед на местопроизшествие и водено срещу неизвестен извършител,за това,че на 25.03.2022 година в гр.София,на ул.„Банат“ пред бл.34, умишлено е умъртвил Л. Н. И.,като го е прострелял с пистолет-престъпление по чл.115 НК.В хода на образуваното досъдебно производство в качеството на обвиняеми лица са привлечени:

-К. В. И. за престъпление по чл.116 ал.1, т.6, пр. 2 и т. 9 вр. чл. 115 вр. чл.

20 ал. 2 вр. ал.1 НК,

-Б. М. Т. за престъпление по чл.116 ал.1, т. 6, пр. 2 и т. 9 вр. чл.115 вр.чл.20 ал. 4 вр.ал.1 НК и

-К. Н. К. /при условията на чл. 269 ал.3,т.2 и т.4,б.„а“ НПК/ за престъпление по чл. 116 ал.1, т. 6, пр. 2 и т. 9, вр. чл. 115 вр.чл.20 ал.3 вр. ал.1 НК.

Спрямо К. К. е постановено задържане за срок до 72 часа,неизпълнено и е 4 издадена Европейска заповед за арест,като К. е обявен за общодържавно издирване с телеграма № 7855/23.03.2023 година на ГД“НП“ и бюлетин №83 от 25.03.2023 година на СДВР,като е обявен и за международно издирване в ШИС /Шенгенска информационна система/ с въведен сигнал по чл.26 на Регламент /ЕС/2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета. Издаден е червен бюлетин,видим в автоматизираната издирвателна система на МОКП Интерпол под №А-3119/4-2013.

След получени по делото писмо рег.№А-7069/30.05.2023 година на Д“МОС“-МВР и открита екстрена грама,изх.№Ко-23-353-1/29.05.2023 година на Посолство на Република България ,гр.Претория ,Република Южна Африка,удостоверяващи данни за настъпила смърт на българския гражданин К. Н. К.,с установена самоличност,прокурор от СГП е намерил да са налице основания по чл.199,чл.243,чл.24 ал.1,т.4 НПК и е постановил акта си.

По подадени от обвиняемия К. В. И. и обвиняемия Б. М. Т. до СГС частни жалби срещу постановление за частично прекратяване на Софийска градска прокуратура от 02.06.2023 година,постановено по досъдебно производство № 513 ЗМК68/2022 година на СДВР,пр.пр.№8467/2022 година на СГП,с което е прекратено частично наказателното производство срещу обвиняемия К. Н. К. за престъпление по чл.116 ал.1, т. 6, пр. 2 и т.9 вр. чл.115 вр. чл. 20 ал. 3 вр. ал. 1 НК на основание чл. 243 ал.1, т.1 вр. чл.24 ал.1,т. 4 НПК в СГС е било образувано н.ч.д.№3845/2023 година по описа на съда.

Първият съд е намерил,че жалбите са подадени в срок,съобразно разписаното в чл.243 ал.4 НПК,като е намерил,че „….те са допустими,тъй като са депозирани пред местно и родово компетентен съд,от Т. и И.,имащи процесуалното качество на обвиняеми в производството за твърдяно престъпление в съучастие помежду им и с обв.К. Н. К.,по отношение на когото е постановено частично прекратяване на наказателното производство“ Насетне,първият съд е подчертал изрично,че „…..жалбоподателите притежават активна процесуална легитимация да обжалват акта на прокурора,тъй като частичното прекратяване на наказателното производство при твърдяна форма на умишлена задружна престъпна дейност засяга процесуално положението и на останалите обвиняеми лица“.

Приемайки процесуална допустимост на подадените жалби от обвиняемите Т. и И. ,първият съд се е произнесъл по същество,приемайки,че 5

„…изводът на държавното обвинение за наличието на основанията на чл.243 ал.1,т.1 вр.чл.24 ал.1,т.4 НПК-деецът е починал,е необоснован,което води и до неправилно приложение на закона в хипотезата на приложената норма“,свързвайки извода си с разписаното в чл.2,ал.2 вр.чл.1 от Закон за гражданската регистрация и конкретно липсата на приложен по делото акт за смърт на К. Н. К..

При тези подробно описани факти съставът на Апелативен съд гр.София достигна до следните изводи.

Съдебният акт е незаконосъобразен и следва да се отмени,а подадените от обвиняемия К. В. И. и обвиняемия Б. М. Т. до СГС частни жалби срещу постановление за частично прекратяване на Софийска градска прокуратура от 02.06.2023 година ,постановено по досъдебно производство № 513 ЗМК68/2022 година на СДВР,пр.пр.№8467/2022 година на СГП,като процесуално недопустими следва да се оставят без разглеждане.

Безспорно е,че наказателното правоотношение се развива между индивидуален субект и Държавата,независимо дали деянието се твърди да е извършено самостоятелно или при някаква форма на задружна престъпна деятелност,напр.при форма на престъпна дейност,извършена в съучастие от няколко лица.

Безспорно е и това,че контролиращият съд не може да установява нова,своя фактическа обстановка,чрез собствена интерпретация на събраните и проверени в хода на досъдебното производство доказателства /Р№60/2003 година на I-во н. о. ВКС/.

Видно е,че след постановяване на постановлението за частично прекратяване на наказателното производство,водено срещу българския гражданин К. Н. К. са изпратени уведомления до назначения служебен защитник на К.-адв.В.Х. от САК,до двамата обвиняеми Т. и И.,до наследниците на пострадалия Л.И.-Е. К. и Г.И.,както и на съответни органи,натоварени с определени служебни функции във връзка с воденото ДП.