Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 219 от 18.01.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 3686/2020
Вид
Определение № 219
Подписан
18.01.2021
Състав
Константин Димитров Иванов, Мая Недкова, Ивелина Митева Събева

Цитирани разпоредби

  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 200 · Кодекс на труда

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 219 гр. Варна , 15.01.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20203100503686 по описа за 2020 година и да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

С Решение № 1878/04.05.2020 год., постановено по гр. дело № 4853/2019 год. по описа на РС-Варна е уважен частично предявен от П. В. П. от гр. София против „Булем логистик" ООД, ЕИК 200350611, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.

„Генерал Киселов” № 12 иск с правно основание чл. 200 КТ и ответникът „Булем логистик" ООД, ЕИК 200350611, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Генерал Киселов” № 12 е осъден да заплати на П. В. П. от гр. София сумата от 6500 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на трудова злополука, настъпила на 19.01.2017 год., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането /19.01.2017 год. до окончателното й изплащане, като искът за разликата над 6500 лева до претендираните 20 000 лева е отхвърлен. Решението е постановено при участието на Ц. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин. ул. "Владикина" № 48 и на „Дженерали застраховане” АД, ЕИК 030269049 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 68, в качеството им на трети – лица помагачи на страната на ответника „Булем логистик" ООД, със седалище гр. Варна.

Срещу горното решение са постъпили две въззивни жалби, съответно:

І. Въззивна жалба от ответника „Булем логистик" ООД, със седалище гр. Варна срещу горното решение в частта му, с която е уважен за разликата над 2500 лева до присъдените от първоинстанционния съд 6500 лева (т. е., в частта за сумата от 4000 лева), предявения от ищеца срещу дружеството иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, станала на 19.01.2017 год.;

ІІ. Насрещна въззивна жалба от ищеца П. В. П. от гр. София срещу горното решение в частта му, с която предявеният от него иск по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 19.01.2017 год., е 1 отхвърлен за разликата над присъдените 6500 лева до размера на сумата от 10 000 лева.

В жалбата на ответника „Булем логистик" ООД, със седалище гр. Варна са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от него част е неправилно и незаконосъобразно.

Счита, че неправилно е определен размера на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като по делото не са ангажирани доказателства за претърпени от ищеца болки и страдания, които да обосноват размер на обезщетението за неимуществени вреди от 6500 лева.

Неправилен е и изводът на съда, че липсвали доказателства за наведеното от третото лице – помагач на страната на ответника – „Дженерали застраховане” АД, със седалище гр. София възражение за съпричиняване от страна на ищеца на ПТП, в резултат на което е причинено и увреждането. От изслушаното по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза е установено, че ищецът е възприел от достатъчно разстояние маневриращия снегорин, установено е също, че управляваният от ищеца товарен автомобил се е движил с превишена скорост, която скорост освен това е била и несъобразена с пътните условия непосредствено преди настъпване на пътно-транспортната злополука. При тези установени факти нормално и житейски оправдано е да се предположи, че при движение със скорост, съобразена с пътните условия или поне със законово ограничената скорост от 50 км/час, ищецът би понесъл значително по – несъществени увреждания, респ. би търпял по-слаби като сила и интензитет болки и страдания, а също и за по – кратък период от време.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от ответника част и за постановяване на друго, с което искът на ищеца по чл. 200 КТ да бъде отхвърлен за разликата над 2500 лева до присъдените 6500 лева и като последица от това да бъде коригиран и размера на дължимите от жалбоподателя съдебни разноски съобразно уважения размер на иска.

В писмен отговор, подадена в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна (ищец по предявения иск) П. В. П. от гр. София, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а решението в обжалваната от ответника част – правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част. Излага съображения. Претендира присъждане на сторените разноски.

В насрещната въззивна жалба на ищеца П. В. П. от гр. София са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от него част е неправилно. Твърди, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 52 ЗЗД и не е определил справедлива имуществена оценка на търпените от ищеца неимуществени вреди, като определеното обезщетение е ниско и не съответства на тежестта на резултата и на отражението му върху личността на пострадалия.

Не са отчетени характерът и тежестта на получените травми, продължителният възстановителен период, не е отчетено също, че липсата на адекватно отношение на работодателя към ищеца и към здравословното му състояния са причинили на ищеца обида и огорчение, които вреди също подлежат на обезщетяване на основание чл. 200 КТ, тъй като са в пряка причинна връзка с трудовата злополука.

Отправено е искане за отмяна на решението в атакуваната от ищеца част и за постановяване на друго, с което искът на ищеца по чл. 200 КТ да бъде уважен до размера на сумата от 10 000 лева.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на жалбата, третите лицапомагачи на страната на ответника също не са подали отговор на насрещната въззивна жалба.

В жалбите и в отговора не са направени искания за събиране на доказателства във въззивната инстанция.

Въззивните жалби са редовни и допустими и следва да бъдат приети за разглеждане в открито съдебно заседание.

2

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане, подадената от „Булем логистик" ООД, със седалище гр.

Варна, въззивна жалба срещу Решение № 1878/04.05.2020 год., постановено по гр. дело № 4853/2019 год. по описа на РС-Варна;

ПРИЕМА за разглеждане, подадената от П. В. П. от гр. София, насрещна въззивна жалба срещу Решение № 1878/04.05.2020 год., постановено по гр. дело № 4853/2019 год. по описа на РС-Варна;

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за дата 15.03.2021 год. от 14, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните, включително и третите лица – помагачи на страната на ответника, ведно с връчване на препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3