Решение № 2045 от 26.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2045 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100514625 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20101384 от 25.08.2023 г., постановено по гр.д. № 1819/2020 г. по описа на СРС, 30. състав, е признато за установено по предявения от С. В. С. с ЕГН **********, С. Б. С. с ЕГН **********, Б. С. С. с ЕГН **********, Р. С. С. с ЕГН **********, И. В. Т. с ЕГН **********, Ю. В. Б. с ЕГН **********, Д. В. Н. с ЕГН **********, М. Т. М. с ЕГН ********** и С. В. С. с ЕГН ********** срещу Н. Б. Н. с ЕГН **********, Б. Н. Н. с ЕГН **********, Е. Н. Н. с ЕГН **********, К. Б. Н. с ЕГН ********** и Х. Д. Н. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 ЗС, че ищците С. В. С. с ЕГН **********, С.

Б. С. с ЕГН **********, Б. С. С. с ЕГН **********, Р. С. С. с ЕГН **********, И. В. Т. с ЕГН **********, Ю. В. Б. с ЕГН **********, Д. В. Н. с ЕГН **********, М. Т. М. с ЕГН ********** и С. В. С. с ЕГН ********** са собственици на НИВА, четвърта категория, находяща се в землището на с. Волуяк, местност „Гарата“, с площ от 0,263 дка, представляваща част от стар имот с пл. № 906, с площ от 644 кв.м, нанесена в к.л. № 14 по стар кадастрален план от 1959 г., нанесен в действащата кадастрална карта на гр. София, като част от поземлен имот с идентификатор ***, при граници на ПИ по кадастрална скица: ПИ с номера ***, ***, ***,

***, *** и ***, защрихован и означен със син контур по цифрите 1-2-3-4 на комбинираната скица, неразделна част от делото.

Със същото решение Н. Б. Н., Б. Н. Н., Е. Н. Н., К. Б. Н. и Х. Д. Н. са осъдени да предадат на С. В. С., С. Б. С., Б. С. С., Р. С. С., И. В. Т., Ю. В. Б., Д. В. Н., М. Т. М. и С. В. С. владението върху гореописания недвижим имот.

Със същото решение Решение № 20101384 от 25.08.2023 г., на основание чл. 124, ал.

1 ГПК, е признато за установено по отношение на С. В. С., С. Б. С., Б. С. С., Р. С. С., И. В.

1

Т., Ю. В. Б., Д. В. Н., М. Т. М. и С. В. С., че Н. Б. Н., Б. Н. Н., Е. Н. Н., К. Б. Н. и Х. Д. Н., не са собственици на гореописания недвижим имот.

Със същото решение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Б. Н., Б. Н. Н., Е. Н. Н., К. Б.

Н. и Х. Д. Н. са осъдени да заплатят поравно на С. В. С. сумата от 459,44 лв. – разноски по делото.

Със същото решение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Б. Н., Б. Н. Н., Е. Н. Н., К. Б.

Н. и Х. Д. Н. са осъдени да заплатят на всяко от следните лица: С. Б. С., Б. С. С., Р. С. С., И.

В. Т., Ю. В. Б., Д. В. Н. поравно сумата от 326,11 лв. – разноски по делото.

Със същото решение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Б. Н., Б. Н. Н., Е. Н. Н., К. Б.

Н. и Х. Д. Н. са осъдени да заплатят поравно на М. Т. М. сумата от 59,44 лв. – разноски по делото.

Със същото решение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Б. Н., Б. Н. Н., Е. Н. Н., К. Б.

Н. и Х. Д. Н. са осъдени да заплатят поравно на С. В. С. сумата от 459,44 лв. – разноски по делото.

С определение № 20113411 от 17.01.2024 г., постановено по гр. д. № 1819/2020 г. по описа на СРС, 30. състав, е оставена без уважение молбата на процесуалния представител на ответниците - адв. С. И., по чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 20101384 от 25.08.2023 г., постановено по гр. д. № 1819/2020 г. по описа на СРС, 30.ти състав, в частта за разноските.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от въззивниците ответници Н. Б. Н., Б. Н. Н., Е. Н. Н., К. Б. Н. и Х. Д. Н., чрез пълномощника им – адв. С. И., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Считат, че са собственици на процесния недвижим имот на основание изтекла придобивна давност, като са установили фактическа власт върху имота още през 1979 г., когато им е бил завещан от С.П.. Посочват, че исковете срещу Е. Н. Н., К. Б. Н. и Х. Д. Н. са неоснователни, тъй като имотът представлявал лична собственост на Н. и К. Н.и - бил придобит от тях по завещание. Сочат и че Решението на ОСЗ „Нови Искър“, с което е възстановена собствеността на ищците, е нищожно и не е породило предвидените в закона правни последици. Навеждат и доводи за материална незаконосъобразност на същото, като твърдят, че не е налице безспорно установена идентичност между процесния имот и този, върху който е възстановена собствеността на ищците. В тази връзка посочват, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал заключението на вещото лице, в което е посочено, че е налице вероятна идентичност между имотите. Молят обжалваното съдебно решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което така предявените искове да бъдат отвхърлени.

Претендират и разноски.

Подадена е и частна жалба от въззивниците-ответници Н. Б. Н., Б. Н. Н., Е. Н. Н., К.

Б. Н. и Х. Д. Н., чрез пълномощника им – адв. С. И., срещу определение № 20113411 от 17.01.2024 г., постановено по гр. д. № 1819/2020 г. по описа на СРС, 30. състав, с което е оставена без уважение молбата на процесуалния представител на ответниците по чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 20101384 от 25.08.2023 г., постановено по гр. д. № 1819/2020 г. по описа на СРС, 30.ти състав, в частта за разноските. Поддържат, че списъкът по чл. 80 ГПК трябва да бъде представен най-късно до приключване на последното заседание по делото, докато в последното проведено открито съдебно заседание, процесуалният представител на въззиваемите-ищци не е отправил нито искане за присъждане на сторените в рамките на производството разноски, нито е представил списък 2 за извършени такива. Считат, че съдът неправилно е предоставил възможност на страната да представи списъка по чл. 80 ГПК с писмените защити по чл. 149, ал. 3 ГПК доколкото преклузивният срок, установен в чл. 80 ГПК, е изтекъл. Молят съда да отмени обжалваното определение, с което е уважено искането на ищците за присъждане на разноски, извършени в първоинстанционното производство.

Въззиваемите ищци- С. В. С., С. Б. С., Б. С. С., Р. С. С., И. В., Ю. В. Б., Д. В. Н., М. Т.

М. и С. В. С., чрез пълномощниците си – адв. А. Ж. и адв. Р. Ж.а, с надлежно учредена представителна власт по делото, са подали в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който оспорват същата, като поддържат, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, поради което е допустима.

По отношение допустимостта на решението в обжалваната му част, с която на основание чл. 124 ГПК е признато за установено по отношение на С. В. С., С. Б. С., Б. С. С., Р. С. С., И. В. Т., Ю. В. Б., Д. В. Н., М. Т. М. и С. В. С., че Н. Б. Н., Б. Н. Н., Е. Н. Н., К. Б. Н. и Х. Д. Н. не са собственици на недвижим имот, представляващ НИВА, четвърта категория, находяща се в землището на с. Волуяк, местност „Гарата“, с площ от 0,263 дка, представляваща част от поземлен имот с идентификатор ***, подробно описана по-горе, съдът намира, че в тази му част решението е НЕДОПУСТИМО поради следните съображения:

Ищците по делото обосновават правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу ответниците, с твърдението, че по този начин защитават притежаваното от тях право на собственост, придобито на основание земеделска реституция и наследствено правоприемство – имотът им е бил възстановен с Решение № 187-2 от 24.08.2017г. на ОСЗ „Нови Искър“, влязло в сила на 19.09.2017 г. Понастоящем възстановените 263 кв.м са част от поземлен имот, нанесен в действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18040 от 20.07.2011 г., с идентификатор ***.

Последният към момента се владеел от ответниците на основание Нотариален акт № 75, том I, рег. № 2228, дело № 65 от 02.12.2003г. по описа на нотариус А.Г. (рег. № 437 на НК), вписан в СлВп – гр. София под акт № 49, том LLLIII, дело № 35847 от 2003г., издаден въз основа на постановление на нотариуса по обстоятелствена проверка, извършена на основание чл. 483, ал. 2 ГПК (отм.) Поради това че фактическата власт върху процесния имот се упражнява от ответниците, ищците не могат да упражняват правомощията, включени в сложното право на собственост, от което извеждат и правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. В същата искова молба ищците са предявили и ревандикационен иск по отношение на гореописания недвижим имот, като отново се легитимират като собственици на основание земеделска реституция, с цитираното по-горе решение за възстановяване на собствеността, постановено от Общинска служба по земеделие „Нови Искър“.

Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение №8/2013 г. по тълк.д. №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му, като при липса на правен интерес производството се прекратява. Извод за възможността двата иска да бъдат предявени едновременно в тълкувателното решение не се съдържа 3

Съобразно приетото в горецитираното тълкувателно решение, ищците принципно имат право да изберат вида защита на накърненото от спора с ответника право (правото им на собственост по реституция) - както чрез предявяването на отрицателен установителен иск срещу ответника, отричайки неговото право на собственост, така и чрез ревандикационен иск, чрез уважаването на който, със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, ще бъде установено, че ищците са собственици на имота, а ответниците – осъдени да върнат владението върху недвижимия имот освен ако не докажат валидно вещно или облигационно основание за установената фактическа власт. НезавиС. че предметът на делото (спорното право) при двата вида искове е различен – при отрицателния иск това е отричаното от ищеца право на собственост на ответника, а при положителния установителен иск, респ. ревандикационния иск, е притежаваното от ищците право на собственост, предявяването им за съвместно разглеждане в общ исков процес, незавиС. от предпочитания от ищеца вид на съединяване е НЕДОПУСТИМО. Това е така, тъй като за ищците липсва правен интерес от търсената в един и същ исков процес и срещу същия ответник защита.

Съдът не е обвързан от сочения от ищците вид обективно съединяване на предявените искове (в случая субективно и обективно кумулативно съединени отрицателен установителен иск и ревандикационен иск), а е длъжен да се съобрази, както с правната квалификация на предявените искове, така и с правните последици, които настъпват при тяхното разглеждане. Тъй като предметът на предявения ревандикационен иск включва, както положителен установителен иск за собственост, така и предмета на отрицателния установителен иск по отношение на един и същ имот, и доколкото с евентуалното ме уважаване едновременно ще се установи, че ищците са собственици на твърдяното основание (реституция), отричайки правото на собственост на ответника, то естеството на търсената съдебна защита води до извод за недопустимост на отрицателния установителен иск.

При това положение и доколкото уважаването на ревандикационния иск предпоставя по-голяма по обем защита на ищците, при която с признаването им за собственици ще бъде установено, че ответниците не са собственици, то за тях липсва правен интерес от отрицателният установителен иск и обективно му съединяване с ревандикационния иск.