Решение № 211 от 22.05.2023, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- Административно наказателно дело 397/2023
- Вид
- Решение № 211
- Подписан
- 22.05.2023
- В сила
- 26.10.2023
- Състав
- Андрей Живков Дечев
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д ал. 1 и ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д ал. 1 и ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 335 · Закон за електронните съобщения
- чл. 336 · Закон за електронните съобщения
- § 7 · Закон за електронните съобщения
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 211 гр. В., 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно наказателно дело № 20231320200397 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „В.Б." ЕАД, ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** И, против Наказателно постановление №2/24.02.2023 г. издадено от Председателя на КРС - С., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания, във връзка чл. 335, във връзка с чл. 336 от ЗЕС, във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 от 13.03.2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС– „Имуществена санкция” в размер на 5000 /пет хиляди/ лв., за извършено административно нарушение по чл. 335, във връзка с чл. 336 от ЗЕС, във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 от 13.03.2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано.
Ответната страна чрез процесуалния си представител заема становище в с. з., да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
За периода от 06.04.2022 г. до 23.08.2022 г. „В.Б." ЕАД (В.) , ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление гр. С., *** И, не е осигурило на лицето 1
М.С.Г. - краен потребител на универсална услуга, предоставяна чрез телефонен пост с номер ***, 24 часа на денонощие, 7 дни в седмицата възможности за приемане и осъществяване на национални и международни повиквания от/към географски и негеографски номера, на адреса на ползване на услугата - обл. В., общ. Д., с. Я., ул. „П.",№ 11.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетеля Б. П. В. на длъжност старши инспектор в Главна дирекция „Мониторинг и контрол на съобщенията" на КРС и административнонаказателната преписка - акт № Вр-052/06.12.2022 г., съставен от Б. П. В., на длъжност старши инспектор в Главна дирекция „Мониторинг и контрол на съобщенията" на КРС, включително изброените по-долу доказателства: констативни протоколи № Вр-БВ024/23.08.2022 г., № Вр-БВ-026/08.09.2022 г., ведно с приложенията към тях.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Безспорно доказано е от обективна страна описаното в процесното наказателно постановление административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 335 от ЗЕС – Чл.
335. За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго наказание, се налага глоба в размер от 500 до 5000 лв. Според разпоредбата на чл. 336 от ЗЕС - Чл. 336. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2009 г., доп., бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., изм., бр. 21 от 2018 г., в сила от 9.03.2018 г., бр. 20 от 2021 г.) За нарушенията по чл. 324, ал. 1 - 7, чл. 325, чл. 327, ал. 1, чл. 328, 330, чл. 331, ал. 1 - 4, чл.
334а, 335, 340 и 343, извършени от юридически лица или от еднолични търговци, се налагат имуществени санкции в размерите на предвидените глоби.
На основание § 7 от ПЗР на Закона за електронните съобщения, във връзка с т. 2.5. от Решение № 1317 от 2006 г. на КРС, В. е задължено да продължи да изпълнява предвидените в Закона за далекосъобщенията (отм.) и в Индивидуална лицензия № 100-0001/28.01.2005 г., ведно с нейните изменения, задължения, свързани с предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 от 13.03.2008 г. за универсалната услуга по Закона за електронните съобщения (ЗЕС), В. е длъжно да осигурява на крайните потребители 24 часа на денонощие, 7 дни в седмицата възможности за приемане и осъществяване на национални и международни повиквания от/към географски и негеографски номера. Като не е осигурило на своя абонат М.С.Г., 24 часа на денонощие, 7 дни в седмицата възможности за приемане и осъществяване на национални и международни повиквания от/към географски и негеографски номера, В. е нарушило чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 от 13.03.2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС.
2
Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на дружеството – жалбоподател е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. На първо место от гласните и писмени доказателства безспорно се установява, че М.П. е титуляр на телефонен пост № 093402385 от 1994 г., като универсалната услуга се предоставя при условията на безсрочен договор, с приложено към преписката последно споразумение за услугата. При направената проверка на място при абоната Петров свид. В. установил, че няма сигнал и проверил от техен телефон, като изискали информация от В. за причината за недоставяне на универсалната услуга, и от дружеството отговорили, че е увредено трасето от с. А. и не възнамеряват да го възстановяват, но издавали фактури на абонатите, като дружеството няма и възможност да предостави и алтернативна услуга по безжичен начин.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, като АУАН също е съставен от компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.
Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.
Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.
Спазено е от страна на административнонаказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Съставът на съда намира за неоснователно направеното в жалбата възражение. В АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на нарушителя нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.
Фактите описани в акта и НП напълно съответстват на юридическото обвинение. По изложените доводи не е налице нарушено правото на защита, нито неяснота по отношение на вмененото нарушение.
Наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на деянието, по вид и размер е правилно определено в рамките на предвиденото по закон.
3
Допуснатото нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
В този смисъл Съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и ще следва да бъде потвърдено, а жалбата е неоснователна и ще следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, в полза на административно наказващия орган следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 100 лева, определен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, В.ският районен съд РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №2/24.02.2023 г. издадено от
Председателя на КРС - С., с което на жалбоподателя „В.Б." ЕАД, ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** И, е наложено административно наказание на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания, във връзка чл. 335, във връзка с чл. 336 от ЗЕС, във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 от 13.03.2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС– „Имуществена санкция” в размер на 5000 /пет хиляди/ лв., за извършено административно нарушение по чл. 335, във връзка с чл. 336 от ЗЕС, във връзка с чл. 4, ал.
1, т. 1 от Наредба № 6 от 13.03.2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС.
ОСЪЖДА жалбоподателя „В.Б." ЕАД, ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** И, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл.
63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, да заплати на Комисията за регулиране на съобщенията, сумата от 180 /сто и осемдесет/ лева, представляваща направени разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, определен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4