Решение № 1180 от 05.08.2020, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ I - 171 05.08.2020 г. град Бургас

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, в открито съдебно заседание на осми юли две хиляди и двадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:Мариана Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ: Пламена

Върбанова мл.с. Детелина

Димова при секретаря Ани Цветанова като разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело № 1051 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на А.З. Д., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. Ирина Камбурова. против Решение

№ 387/28.01.2020г. по гр.д. № 7350/2018г. по описа на РС Бургас, в частта относно квотите, при които е допусната делба между А.З. Д. и Г.Д.Г., по отношение на следния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с адрес на имота в гр.Бургас, ул. «Л.» № **, ет.*, ап.***, представляващ апартамент на едно ниво, с площ от 56,32 кв.м., състоящ се от спалня, дневна с кухненски бокс, баня-тоалетна, антре, склад и тераса, ведно с 7,74 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и съответния процент от правото на строеж, който имот е разположен в сграда №1 със смесено предназначение, многофункционална, построена в имот с идентификатор ***, при граници на самостоятелния обект: на същия етаж - ***, под обекта - ***, над обекта - ***, а именно: за А.З. Д. –

1/10 идеална част и за Г.Д.Г. – 9/10 идеални части.

С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва като неправилно и необосновано, като се излагат съображения за допуснати нарушения при анализа и оценката на събраните доказателства.

Въззивната страна намира за необосновани и недоказани твърденията на съделителя – ответник относно личния характер на средствата, с които е закупил процесния апаратамент, като изрично подчертава, че по делото не е спорно, че имотът е придобит по време на брака, в режим на съпружеска имуществена общност. Спорният по делото въпрос бил свързан с източника на средствата, с които е заплатена покупната цена на имота като сочи, че от доказателства се установява, че банковите сметки на съпрузите по време на продължилия 18- години брак са общи, открити на името на двамата съпрузи.

Заявява, че именно от общата им банкова сметка, по която са постъпвали трудовите доходи и на двамата, е изплатена и цената на имота.

Оспорва твърденията на ответника относно личния характер на средствата, с които закупил имота, като доходи, които същия реализирал от негови авторски права като композитор. Намира за неправилен изводът, формиран от първата инстанция, че средствата били изплатени от банков влог на ответника, а именно от открита на негово име банкова сметка в Първа инвестиционна банка АД, за която нямало данни да представлява личен паричен банков влог. Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови ново, с което да се определят равни квоти - по ½ за всеки от двамата съделители, при които да бъде допусната делбата на съсобствения имот. В проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание въззивницата се представлява от упълномощен представител – адв. Камбурова – Тунтева, която заявява, че поддържа въззивната жалба, заявява, че няма доказателствени искания и моли за отмяна на решението по изложените съображения. Възразява срещу претенцията за присъждане на разноски на въззиваемия – съделител, като сочи, че в производството по делба разноските се присъждали при окончателното решаване на спора.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от Г.Г. чрез адв. Емилия Кавалджиева, с който решението на РС Бургас се намира за правилно и обосновано в обжалваната част. Не се спори, че страните са бивши съпрузи и по време на брака, в режим на СИО са придобили процесния недвижим имот. Имотът бил придобит на името на ответника, тъй като сумата за закупуването била предоставена от него и била формирана от негови лични средства от композиторска дейност и авторски права. В този смисъл с отговора на исковата молба било предявено възражение за трансформация на лично имущество и въпреки, че ищцата не доказала своя принос в закупуването на имота, Г. се съгласил да уреди спора по доброволен начин при постановените квоти – 9/10 за него и 1/10 за въззивницата. Поддържа, че от събраните писмени доказателства не може да се направи извод, че съпругата му е имала принос за придобиване на имота като твърди, че същият е закупен със средства от неговата творческата дейност, от която е реализирал личен доход. Относно паричните влогове счита, че средствата по тях стават собственост на съпруга, на чието име са придобити и не се прилагали правилата на чл. 21, ал. 2 и чл. 29, ал. 3 СК. Счита за несъществен момента сочен във въззивната жалба кой е титуляр на сметката, а това на кой от двамата съпрузи е приносът за придобиването на финансови средства по тези сметки и от каква дейност. Моли да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски, като представя договор за правна защита и съдействие, пълномощно и списък на разноските. Не се правят искания за събиране на доказателства пред въззивна инстанция.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, поради което съдът я намира за допустима.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание чл. 12 ГПК по вътрешно убеждение намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С искова молба, подадена от А.З. Д. против Г.Д.Г., е предявен иск за делба на недвижим имот /апартамент в град Б., ул. Л. № **, ет. *, ап. *** заснет по кадастралната карта и регистри на град Бургас като самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, с подробно описани площ, граници и предназначение в исковата молба/, при квоти по ½ /една втора/ за всеки един от двамата съделители – бивши съпрузи. Имотът е придобит по силата на договор за покупко – продажба от 07.12.2016 г., обективиран в Нотариален акт № ***, том **, рег. № 1****, дело № 6**/2**9 г. на Нотариус Виктория Дралчева, купувач по който е ответника – съделител Г.Г.. Към датата на придобиване на правото на собственост върху делбения имот, страните са били в брак, който същите са сключили на 20.09.1994 г. в град Д., Г. /видно от удостоверение за сключен граждански брак на лист 7 от делото/. С решение № 1259/11.06.2018 г. по гр.д. № 1472/2018 г. бракът между съделителите е прекратен поради развод, като същото е влязло в законна сила, считано от 30.06.2018г. В хода на производството ищцовата страна представя писмени доказателства – извлечение от банкови сметки, договор за откриване на банкова сметка, разпечатки от електронна справка за удържани данъци върху работната заплата на ищцата за 2013, 2014, 2015 и 2016г.

В отговор на заявената претенция за допускане на делба при равни квоти, ответника Г. възразява, че основният принос в придобиването на средствата, с които е закупен делбения имот е негов, като покупната цена от 67 000 евро е набрана изключително от изплатените му възнаграждения за притежавани от него авторски права като композитор. Заявява, че в периода 2011 – 2016 г. за авторски права му е изплатена сума в размер на 270 000 евро, като само през 2013 г. личния му доход като композитор бил в размер на 70 000евро. Допълнително получавал годишен доход от 30 000 евро за полаган от него труд като пианист, като с тези средства били задоволявани нужди на семейството. Годишният доход на ищцата бил в размер на 14 000 евро. При тези данни възразява за настъпила трансформация на лични средства при придобиването на 90 % от собствеността върху имота. Ангажира писмени доказателства – 12 броя извлечения от сметка, издадени от ГЕМА /Генерална дирекция Берлин/Мюнхен, Дирекция за управление на членовете и репертоара/, за суми, отчитани към членски номер 00900*** Г., Г.Д. за различни периоди от 2011, 2012, 2013, 2014, 2015 и 2016 г., както и 2 броя поръчки за определяне на печалба за финансовите години 2013г и 2016 г. на г-н Г., пианист и доказателство за доход на съпругата му за 2013 г..

Предявеният иск за делба е с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността, а приетото за съвместно разглеждане в производството възражение за трансформация на лично имущество е с правно основание чл. 23, ал. 2 от Семейния кодекс.

Доколкото гражданския брак на страните е сключен в Германия, а същите са български граждани, съдът намира, че приложимото право относно материалноправното възражение за трансформация на лично имущество, прието за разглеждане в делбеното производство, следва да бъде определено в съответствие с регламента на чл. 79 от Кодекса за международно частно право, уреждащ привръзките при разрешаване на въпроси, свързани с личните и имуществени отношения между страните. Уреденият в ал. 3 на посочената норма общ принцип е, че имуществените отношения между съпрузите се уреждат от правото приложимо към техните лични отношения, което по аргумент от ал. 1 е тяхното общо отечествено право. В случая и двамата съпрузи са български граждани, поради което като тяхно общо отечествено право следва да бъде определено българското право, и в частност нормите на действащия Семеен кодекс. Изхождайки от твърдението на ответника, че трансформацията на притежаваните от него лични средства е настъпила именно към момента на закупуване на недвижимия имот, то относимия момент, към който следва да се определи приложимото право е датата на сключване на окончателния договор, като в случая това е датата 07.12.2016 г., когато е бил изповядан договора за продажба в нотариална форма.

С доклада по делото, районният съд е обявил за безспорен факта на придобиване на делбения имот по време на брака на страните, като на ответника са дадени указания, че в негова тежест лежи установяването на пълна/частична трансформация на негови лични средства при придобиването на имота. Спорният по делото въпрос е свързан с характера на средствата с които е изплатена продажната цена на делбения имот, и представляват ли същите лично имущество на съделителя Г. по смисъла на чл. 22 от СК.

За да уважи предявеното от ответника възражение за частична трансформация на паричните средства, с които е закупен имота, съдът е приел, че сумата от 67 000 евро, представляващи покупната му цена, е изплатена изцяло от лична банкова сметка на ответника Г., както и че съгласно действащия СК, в сила от 01.09.2009 г. паричните влогове били изключени от съпружеската имуществена общност. При така изложените мотиви, районният съд е приел, че е ирелевантен за предмета на делото въпросът за произхода на средствата. По тази причина съдът не е обсъдил представените от страните писмени доказателства и не е разгледал възраженията на ищцата за наличие на съвместен принос при придобиване на средствата, с които е закупен имота. Същевременно макар съдът да е приел, че цялата цена на имота е изплатена от личната сметка на Г., открита в ПИБ АД, същия е уважил възражението за трансформация на личните средства само до размера от 9/10 от правата върху имота, като е приел, че именно до този размер е претендираното преобразуване по лично имущество.

Така формираните изводи на първоинстанционният съд по приложението на материалния закон са неправилни, а изводите относно личния характер на средствата, с които е закупен делбения имот – необосновани, поради следното.

В действителност, действащият Семейния кодекс в сила от 01.09.2009 г. предвижда, че в режим на общност са единствено придобитите по време на брака права върху вещи, но не и паричните влогове. Този текст обаче не изключва възможността средствата, натрупани в сметка на единия от съпрузите да са придобити в резултат на съвместен принос. Именно поради това, неправилен е изводът на районния съд, че въпросът относно произхода на средствата е ирелевантен при разглеждане на предявеното по делото възражение за трансформация. Обстоятелството, че единият съпруг е титуляр на банковата сметка, по която се намират паричните средства, може да бъде само индиция за техния произход, но не е безспорно доказателство за липса на принос на другия съпруг в тяхното придобиване.