Определение № 1395 от 20.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1395 гр. София, 20.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Н.а

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Вероника Н.а Касационно търговско дело № 20228002902287 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. К. Нешкова -Александрова и касационна жалба на Н. Н. Н. срещу решение №383/07.06.2022г. по т.д.

№354/2022г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав. С него е потвърдено решение №266902/10.12.2021г. по гр.д.№14251/2019г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-27 състав, с което е признато за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Р. К. Нешкова – Александрова и Н. Н. Н. дължат на „Юробанк България“ АД сумата общо в размер на 44 571,18 лв. – задължения, произтичащи от запис на заповед от 14.08.2008г., по която същите са авалисти, като сумата е формирана от следните суми: 40 000 лв. – главница и 4571,18 лв. – лихва за периода от 05.04.2017г. до 22.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 27.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №20175/2018г. на Софийски районен съд.

Касаторката Р. К. Нешкова –Александрова твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е необосновано. Изразява несъгласие с решаващия извод на въззивния съд за основателност на претенцията на банката, като навежда довод за нищожност на записа на заповед поради липса на попълнена дата на издаване при съставяне на менителничния ефект.

Поддържа, че отговорността й се ограничава до размера на главницата по кредита и фиксираната годишна лихва от 11,85%, посочена в записа на 1 заповед, като не обхваща начислените банкови и нотариални такси. Навежда довод, че задължението на авалиста е единствено при условията, при които се е задължил по авала, като ирелевантна е промяната в каузалното правоотношение и по – конкретно промяната в годишния лихвен процент по кредита. Счита, че злоупотребата с право като поведение на кредитора е тълкувана от съда едностранно. Поддържа, че правото на банката да предяви пряк иск е погасено по давност, доколкото заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е подадено след изтичане на тригодишния давностен срок по чл.531, ал.1 от ТЗ.

Касаторката Н. Н. Н. твърди, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че записът на заповед е погасен по давност, тъй като не е предявен. Навежда довод за нередовно връчване на записа на заповед на „Юнион Лаб“ ООД.

Твърди, че изводът на въззивния съд относно размера на задължението е неверен, доколкото същото е погасено. Поддържа, че съдът не се е произнесъл относно нищожността на договора за банков кредит, както и неправилно е приел, че не следва да разглежда твърденията за наличие на неравноправни клаузи, тъй като авалистът не е потребител. Поддържа още, че съдът не се е произнесъл по релевираните възражения срещу формата и съдържанието на записа на заповед, действителността на менителничното задължение и пороците на волята при издаването на записа на заповед.

Твърди, че делото е останало неизяснено поради непълнота и неточност на доклада и дадените указания, както и поради липсата на съдействие от въззивния съд за изясняване на делото от фактическа страна. Твърди още липсата на основен реквизит на записа на заповед, а именно дата на издаване.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК и двете касационни жалбоподателки се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 от ГПК. Поставят като обуславящи изхода на спора идентични въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът да изследва въпроса относно наличието на няколко записа на заповед за обезпечаване на едно и също каузално правоотношение при наличие на такива безспорни данни по делото и да разпредели съответната доказателствена тежест, при условие че искът е предявен като частичен въз основа на единия запис на заповед?; 2/ Представлява ли злоупотреба с право от страна на банката – ищец наличието на подписани от длъжника – ответник авалист два записа на заповед с различна дата и един без дата на издаване, за обезпечаване на едно и също каузално правоотношение с банката – ищец?; 3/ При наведени твърдения от страна на длъжника – ответник за поставяне на дата на издаване върху записа на заповед, по – късно от датата на полагане на подписа върху него от издателя и авалиста, и липса на един от задължителните реквизити в ценната книга по чл.535, т.6 от ТЗ, следва ли съдът да приеме за основателно възражението за нищожност на ценната книга при липса на обективна възможност за доказване на относителната давност на химикалната паста в 2 частта на реквизита дата на издаване, положена върху записа на заповед чрез СТГЕ? Твърдят, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Твърдят още, че обжалваното решение е очевидно неправилно, тъй като въззивният съд е приел, че не е проведено пълно и главно доказване на твърдението, че записът на заповед не е подписан с това съдържание.

Ответникът по касация „Юробанк България“ АД оспорва касационните жалби. Твърди, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените от касационните жалбоподателки въпроси не са от значение за изхода на делото, а въззивното решение не е очевидно неправилно. Излага подробни съображения за неоснователност на жалбите по същество.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че по силата на договор за банков кредит продукт „Бизнес овърдрафт“ № BL21431/06.08.2008г. „Юробанк България“ АД е предоставила на „Юнион Лаб“ ООД, представлявано от управителя Н. Н. Н., овърдрафтен кредит в размер на 40 000 лв. за посрещане на краткосрочни оборотни нужди за срок от 120 месеца, като за обезпечаване на вземането е издаден запис на заповед от 14.08.2008г., с който „Юнион Лаб“ ООД, представлявано от управителя Н. Н. Н., се е задължило безусловно и без протест да заплати на Банката сумата от 40 000 лв., ведно с годишна лихва в размер на 11,85 %, при падеж – на предявяване и при срок на предявяване за плащане – до 14.09.2018г.; записът на заповед е авалиран от Р. К. Нешкова – Александрова и Н. Н. Н.. Съставът на САС е констатирал, че записът на заповед е написан върху бланка, в която основният текст е отпечатан, а датата на издаване, датата на предявяване, имената на авалистите и на управителя на издателя са попълнени саморъчно. Констатирал е още, че за предявяването на записа на заповед Банката е изпратила на „Юнион Лаб“ ООД нотариална покана с рег.

№447/23.01.2018г. на нотариус с рег. №621 на НК, като за същата е удостоверено връчване по реда на чл.50, ал.2 от ГПК на 31.01.2018г., както и че аналогични нотариални покани са изпратени и до авалистите – нотариална покана с рег. № 621/23.01.2018г. е връчена на 12.02.2018г. лично на Р. К.

Нешкова – Александрова, а нотариална покана с рег. № 195/26.01.2018г. е връчена на 31.01.2018г. лично на Н. Н. Н..

По отношение на твърдението на ответниците, че датата на издаване е липсвала към момента на подписване на процесния запис на заповед, въззивният съд е изложил съображения, че в тежест на оспорващия е да 3 докаже, че документът не е подписан с това съдържание, тъй като по същество представлява оборване на презумпцията по чл.180 от ГПК. С оглед на това е приел, че ответниците не са провели пълно и главно доказване, че самият ръкописен текст за дата на издаване е изписан по – късно от момента на полагане на подписа на издателя. Изтъкнал е посоченото в заключението на СГЕ, че не е възможно да се отговори дали ръкописните цифри в датата на издаване и в срока за предявяване са изписани по – рано или по – късно от останалите ръкописни текстове /вкл. подписа/, поради липсата на приложима методика за изследване на относителната давност на химикалните пасти. Въз основа на това е заключил, че презумпцията на чл.180 от ГПК по отношение на датата на издаване не е оборена и съответно е неоснователен доводът за нищожност на записа на заповед поради липса на задължителен реквизит по чл.535, т.6 от ТЗ – попълнена дата на издаване. В допълнение е отбелязал, че неотносимо към валидността на записа е обстоятелството дали срокът за предявяване е бил попълнен, доколкото същият не е реквизит по чл.535 от ТЗ.

Въззивният съд е намерил за неоснователно и възражението за погасяване по давност на менителничното вземане. Изтъкнал е, че редовността на предявяването на записа на заповед на издателя „Юнион Лаб“ ООД на 31.01.2018г. не е оспорена от ответниците. Поради това и взимайки предвид обстоятелството, че предявяването е извършено преди изтичането на срока за предявяване – 14.09.2018г., апелативният съд е приел, че давността по чл.531, ал.1 от ТЗ е започнала да тече от предявяването /31.01.2018г./.

Отбелязал е, че давността не е изтекла, тъй като на 27.03.2018г. с подаване на заявлението по чл.417 от ГПК тя е била прекъсната и спряна на основание чл.115, ал.1 б. „ж“ и чл.116, б. „б“ от ЗЗД.

Съдът е счел за неотносими към дължимостта на менителничните вземания възраженията, че ответниците не са сключили договор за поръчителство и че не е спазен преклузивният срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД.

Изложил е съображения, че за учредяването на авал не е необходимо сключването на договор за поръчителство спрямо каузалното вземане, по повод на което е издаден записът на заповед, поради което срокът по чл.147 от ЗЗД е приложим само за договорното поръчителство по смисъла на чл.138 от ЗЗД, а не и за менителничното поръчителство. В допълнение е изтъкнал, че правната уредба на менителничното поръчителство е изчерпателна и не препраща към тази по ЗЗД.

Въззивният съд е приел за неоснователно възражението, че е налице злоупотреба с право на ищеца, предвид издадените три записа на заповед за обезпечаване на едно и също каузално задължение. Посочил е, че злоупотреба с право би имало, ако кредиторът претендира плащания по всички издадени записи на заповед, което в случая не е налице.

Тълкувайки понятието „добросъвестност на поемателя“ по смисъла на чл.465 от ТЗ, съдът е изразил становище, че недобросъвестен е приносител, който знае какво е каузалното правоотношение, поради което длъжникът по 4 прекия иск се е задължил с менителнична сделка, но знае и за настъпването на фактите, които пораждат лично възражение срещу кредитора по каузалното правоотношение. По тези съображения отчитайки, че ищецът има качеството на поемател по записа на заповед и страна по каузалното правоотношение, по повод на което е издаден записът, съдът е счел за допустимо да изследва въведените от авалистите релативни възражения.

За неоснователно е прието възражението за липсата на съществуващо каузално вземане, по повод на което е издаден записът на заповед, както и възражението, че договорът за кредит е нищожен поради наличието на множество неравноправни клаузи, а задълженията по него са погасени от кредитополучателя „Юнион Лаб“ ООД. Изложил е съображения, че процесният договор не е потребителски, тъй като страни по него са само юридически лица – търговци: банката и кредитополучателят „Юнион Лаб“ ООД, а ответниците не са страни по него. С оглед на това е достигнал до извода, че всички правила относно защитата на потребителите по ЗЗП или ЗПК, включително и защитата при неравноправни клаузи, са изцяло неприложими към клаузите на договора. В допълнение е отбелязал, че дори и ответниците да са били страни по договора, те отново не могат да се ползват от потребителската защита, тъй като към момента на сключване на договора са били лично свързани с дружеството – кредитополучател – били са негови единствени съдружници, а Н. Н. Н. е била и негов единствен управител.