Решение № 242 от 17.10.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Ихтиман, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ОСМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА Н. ПЕТРОВА при участието на секретаря Ана Ил. Божилова като разгледа докладваното от ИВЕТА Н. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20251840101187 по описа за 2025 година

Делото е образувано по подадената от И. А. С. молба за защита отговаряща на изискванията на чл. 9 ЗЗДН. В молбата се навеждат твърдения за домашно насилие срещу молителката от нейния бивш съпруг И. И..

Молителката твърди, че на 10.08.2025г. И. И. й е отправил претенция относно общо тяхно имущество. Отправил заплахи, да не търси семейно имущество и я заплашил да не търси проблеми. Навежда твърдения за тормоз. За установяване на извършените актове на домашно насилие към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

По делото И. е депозирал становище, като твърди, че изложеното от молителката не отговаря на истината и го оспорва.

В съдебно заседание молителката поддържа молбата си, а ответникът оспорва иска.

Молбата е допустима като подадена в преклузивния тримесечен срок по чл. 10 от ЗЗДН, като касае за твърдения за акта на домашно насилие осъществен на 10.08.2025г. и е подадена пред родово и местно компетентен съд и срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на ЗЗДН , поради което е допустима.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

От представените доказателства по делото не се установи да е извършен акт на домашно насилие на дата 10.08.2025г. от И. И. срещу И. С., както сочи ищцата в молбата. С. твърди, че е подавала множество жалби срещу 1 ответника. По делото се доказва, че молителката наистина е подавала жалби и сигнали. По делото са изискани пр.пр. № */2025г. по описа на РП – Самоков, ТО- Ихтиман и пр.пр. № */2025г. по описа на РП – Самоков, ТО- Ихтиман.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства установи, че не са представени други жалби/сигнали подавани в преклузивния тримесечен срок по чл. 10 от ЗЗДН, с оглед на което не се установяват актове на домашно насилие, във връзка с които съдът може да издаде Заповед за защита на молителката.

В сигнала от 10.08.2025г., представен от РУ – Костенец и сведенията на молителката е описан имуществен спор между страните, който сам по себе си не представлява акт на домашно насилие. Претенцията на И. по отношение на автомобилите не съдържа обидни и цинични думи и изрази, поради което действията му според съдебния състав не да се приемат като акт на домашно насилие.

Видно от приложените по делото материали, изслушаните в съдебно заседание свидетели между страните има противоречия, но факта, че страните са бивши съпрузи сам по себе си не е предпоставка да се приеме, че се касае за домашно насилие. Несъмнено актовете на домашно насилие, не се извършват само с активни действия от страна на насилника, но от събраните по делото доказателства съдът намира, че не е налице акт на насилие под каквато и да било форма.

Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че молбата за защита е неоснователна и недоказана за извършено на домашно насилие на дата 10.08.2025г. или на друга дата по смисъла на чл. 10 от ЗЗДН.

Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатото лице. Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установен акт на домашно насилие, какъвто в случая не е налице.

Ето защо не са налице предпоставките за уважаване на молбата.

Издадената заповед за издадената Заповед за незабавна защита № 11/11.08.2025г. по гр.д. № 1187/2025г. по описа на РС – Ихтиман следва да бъде отменена, а разноските – държавна такса да бъдат възложени на молителката.

С оглед изхода на делото, на осн. чл. 11, ал. 3 ЗЗДН държавната такса и разноските по делото следва да бъдат възложени на молителя.

По делото ответникът е представил списък с разноски и доказателства за платено адвокатско възнаграждение. Въпреки възражението за прекомерност, съдът счита, че макар делото да не е с фактическа и правна сложност, с оглед броя на съдебните заседания и икономическата конюнктура в страната претендираното възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер.

С оглед гореизложеното, съдът

РЕШИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за защита по Закона за защита срещу домашно насилие, подадена от И. А. С., ЕГН ********** срещу И. Д.

И., ЕГН ********** за извършени И. Д. И. актове на домашно насилие срещу И. А. С. на 10.08.2025г.

ОТМЕНЯ издадената Заповед за незабавна защита 11/11.08.2025г. по гр.д. №1187/2025г. по описа на РС – Ихтиман.

ОСЪЖДА И. А. С., ЕГН ********** да заплати държавна такса в размер на 25 лева – в полза на държавата, по сметка на РС – Ихтиман.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, И. А. С., ЕГН ********** да заплати на И. И., ЕГН ********** сума в размер на

Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в 7дневен срок, считано от днес 17.10.2025г.

След влизане на решението в сила да се уведоми РУ гр. Костенец за отмяната на заповедта за незабавна защита.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 3