Решение № 5399 от 06.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5399 гр. Пловдив, 06.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330107421 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Евро Финанс Колект България“ ЕООД, ЕИК 207473982, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Цар Шишман“ № 2, ет. 4, срещу И. М. Д., ЕГН **********, с адрес: ******, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. с чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми:

94,36 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за електронни съобщителни услуги от 08.11.2021 г. за мобилен телефонен номер ****** с абонаментен план „Unlimited 50“, в който план са включени мобилни и интернет услуги и 33,02 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата по издадените фактури, считано от датата на падежа на всяка фактура до 16.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 17.12.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № ****** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21868/2024 по описа на Районен съд1 Пловдив, I гр.с.

В исковата молба и уточняващата молба към нея се твърди, че на 08.11.2021 г. между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответницата бил сключен Договор за електронни съобщителни услуги за мобилен телефонен номер ****** с абонаментен план „Unlimited 50“, в който план са включени мобилни и интернет услуги. Срокът на договора бил 24 месеца.

За дължимите от ответницата суми за ползваните мобилни и интернет услуги били издадени следните фактури: Фактура № ******, издадена на 15.12.2021 г., за отчетен период от 15.11.2021 г. до 14.12.2021 г., на стойност 30,59 лв. с ДДС; Фактура № ******, издадена на 15.01.2022 г., за отчетен период от 15.12.2021 г. до 14.01.2022 г., на стойност 30,59 лв. с ДДС; Фактура № ******, издадена на 15.02.2022 г., за отчетен период от 15.01.2022 г. до 14.02.2022 г., на стойност 31,58 лв. с ДДС; Фактура № ******, издадена на 15.03.2022 г., за отчетен период от 15.02.2022 г. до 14.03.2022 г., на стойност 1,60 лв. с ДДС. Въпреки настъпване на падежа за плащане, такова не постъпило. С оглед изпадането в забава на длъжника, била начислена мораторна лихва в размер на 33,02 лв., формирана както следва: 10,96 лв. по фактура № ******/15.12.2021 г., начислена за периода от 05.01.2022 г. до 16.12.2024 г.; 10,73 лв. по фактура № ************ начислена за периода от 02.02.2022 г. до 16.12.2024 г.; 10,80 лв. по фактура № ******/******, начислена за периода от 05.03.2022 г. до 16.12.2024 г.; 0,53 лв. по фактура № ******/****** начислена за периода от 02.04.2022 г. до 16.12.2024 г.

До настоящия момент горепосочените суми не били заплатени от ответницата.

Твърди се, че на 31.05.2021 г. „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД сключило договор за прехвърляне на вземанията с „Иновативни финанси“ ООД, като последното дружество в качеството на цесионер придобило описаните вземания. Впоследствие, на 03.08.2023 г., „Иновативни финанси“ ООД прехвърлило всички свои вземания на ищеца.

Ответницата била уведомена за извършените цесии от „Иновативни Финанси“ ООД, в качеството си на пълномощник на „Българска телекомуникационна компания“ по първата цесия и в качеството си на цедент по втората цесия.

Поради неизпълнение на задължението за плащане на начислените суми, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. Било образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 21868/2024 г. по описа на ПРС, по което била издадена Заповед № ******* за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.12.2024 г., за осъждане на длъжника да заплати на заявителя процесните суми, срещу която длъжникът И. Д., подала възражение в срока по чл. 414 ГПК. Поради това за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на 2 искова молба от ответницата И. М. Д..

В съдебно заседание ищецът „Евро Финанс Колект България“ ЕООД, редовно призован, не изпраща законен или процесуален представител.

По делото е депозирана писмена молба от ищеца, чрез процесуалния му представител адв. И. Л., в която поддържа исковата молба и моли съда да постанови неприсъствено решение по делото.

Ответницата И. М. Д., редовно призована за насроченото първо по делото открито съдебно заседание, не се явява и не изпраща процесуален представител. Не взима становище по спора.

Съдът, като съобрази направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение и доказателствата по делото, намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. с чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът е възразил бланкетно в срок, а исковата молба е депозирана в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 о т ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК, са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Съгласно чл. 239, ал. 2 о т ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

В процесния случай ответницата И. М. Д. не е депозирала отговор на исковата молба, не изпраща процесуален представител в първото по делото заседание и не е направила искане делото да се разгледа в нейно отсъствие. С Разпореждане № 15489/29.05.2025 г. и Определение № 9871/31.07.2025 г., и двата съдебни акта, постановени по настоящото дело, надлежно връчени на ответницата, на същата са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването й в съдебно заседание. Ответницата не е оспорила твърденията на ищеца и представените от него писмени доказателства нито в срока за отговор на исковата молба, нито в съдебно заседание. Отделно от това от ангажираните по делото писмени доказателства и посочените в исковата молба обстоятелства може да се направи извод за вероятната основателност на исковата претенция.

По тези съображения съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, поради което предявените искове следва да се уважат по този ред.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски има ищецът.

Съгласно разясненията, дадени в т. 12 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода 3 на спора разпредели отговорността за разноски както в исковото, така и в заповедното производство.

Ищецът своевременно е претендирал присъждане на разноските в заповедното производство в размер на 25,00 лв. - за държавна такса и 400,00 лв. - за адвокатско възнаграждение, както и разноски в исковото производство в размер на 75,00 лв. - за държавна такса и 400,00 лв. - за адвокатско възнаграждение, за реалното извършване на които е представил доказателства.

За заплащането на адвокатското възнаграждение в брой ищецът е представил договор за правна защита и съдействие (л. 25), който в този случай има характер на разписка, удостоверяваща извършеното плащане. Н а основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответницата следва да се възложат сторените по делото разноски в общ размер на размер на 900,00 лв., от които: 425,00 лв. – разноски в заповедното производство и 475,00 лв. – разноски в исковото производство.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. с чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, в отношенията между страните, че ответницата И. М. Д., ЕГН **********, с адрес: ******, дължи на ищеца „Евро Финанс Колект България“ ЕООД, ЕИК 207473982, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Цар Шишман“ № 2, ет.

4, следните суми: 94,36 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за електронни съобщителни услуги от 08.11.2021 г. за мобилен телефонен номер ****** с абонаментен план „Unlimited 50“, в който план са включени мобилни и интернет услуги и 33,02 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата по издадените фактури, считано от датата на падежа на всяка фактура до 16.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 17.12.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № ****** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21868/2024 по описа на Районен съд-Пловдив, I гр.с.

ОСЪЖДА И. М. Д., ЕГН **********, с адрес: ******, да заплати на „Евро Финанс Колект България“ ЕООД, ЕИК 207473982 , със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Цар Шишман“ № 2, ет. 4, на основание 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 900,00 лв., от които: 425,00 4 лв. – разноски в заповедното производство и 475,00 лв. – разноски в исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Изисканото ч.гр.д. № 21868/2024 г. по описа на Районен съд-Пловдив да се върне, поради отпадане на необходимостта от същото, ведно с препис от настоящото решение.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5