Решение № 40 от 21.03.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Ямбол, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Петранка Ст. Жекова

Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря И.ка П. Златева в присъствието на прокурора Е. Зл. Г. като разгледа докладваното от Пепа Ил. Чиликова Въззивно частно наказателно дело № 20242300600003 по описа за 2024 година Производството пред Окръжен съд -Ямбол е образувано по въззивна жалба от осъденото лице Д. С. Д. от гр. Ямбол, депозирана чрез служебно назначения му защитник – адвокат И. Л. от АК-Ямбол, против Определение № ***** г., постановено по ЧНД № *****г. на Ямболския районен съд.

С оспорваното определение на жалбоподателя-осъдено лице Д. е определено на осн. чл. 25, ал.1 ,вр. с чл.23, ал.1 от НК общо наказание от ОСЕМ месеца „лишаване от свобода“ по влезлите в сила съдебни актове, постановени по НОХД № ****г. , по НОХД № ******., по НОХД № *****. и по НОХД № ****., всички по описа на ЯРС , което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим като е приспаднато на осн. чл. 25, ал.2 от НК времето, през което Д. е търпял наказание „лишаване от свобода“ , по който и да е от включените в съвкупността четири съдебни акта , а на осн. чл. 59, ал.1 от НК е приспаднато времето , през което Д. е задържан под стража по НОХД № ******. по описа на ЯРС, считано от ****. Със същото атакувано определение е постановено наказанията на Д., наложени му по влезлите в сила съдебни актове , постановени по НОХД № ****г. и НОХД № *****г. , 1 двете по описа на ЯРС да се изтърпят поотделно от съвкупността.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Прави се искане за изменение на оспорвания съдебен акт с постановяване на въззивно решение, с което спрямо жалбоподателя-осъдено лице Д. С. Д. се извърши друго групиране на наказанията по влезлите в сила съдебни актове, което е значително поблагоприятно за осъденото лице като се излагат подробни аргументи в тази връзка. Предлага се на въззивната инстанция след като уважи искането за ново групиране да не прилага разпоредбата на чл.24 от НК, т. к. общото наказание от 14 месеца „лишаване от свобода“ се явява достатъчно тежко за да изпълни целите, визирани в нормата на чл. 36 от НК.

В съдебно заседание въззивникът- осъдено лице Д. Д., редовно и своевременно призован, се явява лично и процесуален представител – служебно назначения му защитник адвокат Л. от ЯАК. Лично и чрез защитата се поддържа изцяло въззивната жалба. Защитата аргументира искането си за различно групиране на наказанията на Д. по влезлите в сила съдебни актове , т. к. постановеното определение на ЯРС с извършеното групиране не е най- благоприятното за дееца.

В съдебно заседание представителят на ОП- Ямбол изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Настоява да се потвърди оспорваното определение на РС-Ямбол като обосновано, правилно и законосъобразно.

Ямболският окръжен съд, в пределите на своята компетентност, след като се запозна с въззивната жалба и доводите на страните, след служебна проверка на доказателствената съвкупност, намери следното:

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като депозирана от надлежно легитимирано лице с правен интерес и в 15-дневния срок по чл. 319, ал.1 от НПК, а разгледана по същество - ОСНОВАТЕЛНА.

Фактическите положения, приети за установени са правилни и се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства. На базата на анализ на събраните и приложени доказателства, в изпълнение на разпоредбата на чл. 144, ал.1 от НПК, решаващият съд е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи за наличието на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 25, ал.1 ,вр. с чл. 23, 2 ал.1 от НК по отношение на множеството осъждания на Д. С. Д..

Проверяващата инстанция споделя изцяло приетото за установено от фактическа страна в хода на първоинстанционното производство и след служебна проверка, обсъждайки доказателствените източници , се присъединява изцяло към изводите по фактите, изложени от Ямболския районен съд, поради което и намира, че не следва да се преповтаря изложената в контролирания съдебен акт фактическа обстановка.

При така установеното от фактическа страна, въззивната инстанция прави различни правни изводи от тези на контролирания първоинстанционен съд.

Неправилно в атакувания съдебен акт е извършено групиране на наказанията на осъденото лице Д. по влезлите в сила съдебни актове – незаконосъобразно са групирани само четири от осъжданията на Д. - тези по НОХД № *****г., по НОХД № *****., по НОХД № ******. и по НОХД № *****г., всички по описа на РС-Ямбол, а наказанията на Д. , наложени му по НОХД № ****г и по НОХД № *****г., двете по описа на ЯРС, е постановено да се изтърпят отделно от включените в съвкупността. Така предложеното в атакувания съдебен акт групиране на наказанията на осъденото лице е в нарушение на задължителните указания на ВКС, обективирани в ТР № 11/1987 на ОСНК, които възпроизвеждат указанията дадени в т.9 от ППВС № 4/1965г. на ВС на РБългария за най- благоприятно за дееца групиране на наказанията при усложнена престъпна деятелност, каквато несъмнено е налице в настоящия казус. Според извършеното от РСЯмбол в атакувания съдебен акт групиране, осъденият Д. следва да търпи общо наказание от 8 месеца „лишаване от свобода“ по групираните му четири съдебни акта и още две отделни наказания – съответно от 8 месеца „лишаване от свобода“ по НОХД № *****г. по описа на ЯРС както и 4 месеца „лишаване от свобода“ по НОХД № *****г. по описа на ЯРС, т. е. Д. следва да търпи наказание „лишаване от свобода“ в общ размер от 20 месеца.

Въззивната инстанция след внимателен анализ на събраните по делото доказателства намира, че спрямо осъденото лице Д. може да се извърши кумулация, която е по – благоприятна за дееца от предложената в контролирания съдебен акт.

3

Проверяващата инстанция споделя изцяло доводите, наведени във въззивната жалба касателно начина на групиране на наказанията на осъденото лице Д. – несъмнено са налице материално правните предпоставки за формиране на две отделни групи наказания като по всяка от двете групи на Д. следва да се определи общо наказание по правилата на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК.

Въззивната инстанция намира като най- благоприятно за дееца следното групиране: Първа група- определяне на общо наказание по влезлите в сила съдебни актове, постановени от ЯРС по НОХД № ****г. и по НОХД № *****г. - деянията са осъществени на 21.02.2022г. и на 17.09.2022г. като между двете деяния няма влязъл в сила съдебен акт аргумент от електронната справка за съдимост. Съдебните актове са влезли в законна сила съответно на 10.11.2022г. и на 07.04.2023г. По тези две осъждания на жалбоподателя Д. са отмерени наказания от по 8 месеца „лишаване от свобода“ , което е отложено за изпитателен срок от 3 години с приложение на нормата на чл.66, ал.1 от НК /по НОХД №*****г./ и отново от 8 месеца „лишаване от свобода“ с определен на осн. чл. 66, ал.1 от НК изпитателен срок от три години /по НОХД № ****г./. При това групиране на осъденото лице Д. следва да се определи общо наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“, което следва да се изтърпи при първоначален „общ“ режим на по смисъла на чл. 57,ал.1, т.3 от ЗИНЗС. И двете наказания от по 8 месеца „лишаване от свобода“ са отложени на осн. чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от по 3 години като в изпитателния срок на всяко от двете деяния осъденото лице е осъществило други престъпления, но общия сбор на наложените му наказания НЕ надвиша две години, поради което и не са налице законовите предпоставки за определяне на първоначален „строг“ режим по силата на чл.57, ал.1,т.2, б.“в“ от ЗИНЗС. В този смисъл и на осн. чл. 25, ал.4 от НК следва да се определи първоначален „общ“ режим за изтърпяване на това наказание от 8 месеца „лишаване от свобода“.

Втората група наказания, които следва да се групират са наказанията, наложени на жалбоподателя Д. по НОХД № ****г., по НОХД № *****г., по НОХД № ****г. и по НОХД № ****г., всички по описа на ЯРС-деянията, предмет на разглеждане по тези четири дела са извършени преди да е налице влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което е налице законова възможност те се групират. В тази връзка се споделят от 4 проверяващата инстанция аргументите, изложени от защитата на Д. във въззивната жалба - извършеното от ЯРС групиране на четири от наказанията на Д. е незаконосъобразно, т. к. престъпното деяние по НОХД № *****г. е осъществено на 17.09.22г., а това по НОХД № ****г. е осъществено на 05.02.23г.- несъмнено в периода между двете деяния /от 17.09.2022г. до 05.02.23г./ е налице влязъл в сила съдебен акт по НОХД № *****г.- присъдата на ЯРС е влязла в сила на 10.11.2022г., т. е. наказанията по тези посочени съдебни актове не могат да се групират - налице е законова забрана за такова групиране. Именно това обстоятелство дава аргументи на въззивната инстанция да приеме за законово допустимо, правилно и законосъобразно да извърши две отделни групирания като втората група наказания са тези по НОХД № ****г., по НОХД № *****г., по НОХД № ****г. и по НОХД № ****г., всички по описа на ЯРС. Безспорно и несъмнено е, че последното престъпно деяние от тази група е извършено на 09.03.2023г. /по НОХД № ****г./, а първият постановен съдебен акт е влязъл в сила на 14.06.2023г. /по НОХД № ****г./. Ето защо по тези четири изброени дела на жалбоподателя Д. следва да се определи общо наказание в размер на найтежкото такова, а именно в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален „ общ“ режим по смисъла на чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

Така определените общи наказания по двете групи осъждания на Д. Д. следва да се търпят поотделно. Очевидно е ,че при това групиране осъденото лице ще търпи наказание „лишаване от свобода“ в размер на 14 месеца „лишаване от свобода“, което е най- благоприятния за него вариант при наличната усложнена престъпна дейност.

В конкретиката на настоящия казус, обосновано и в съответствие с материалния закон, контролираният съд на осн. чл. 59, ал.1 от НК е зачел времето, през което осъденото лице Д. е било задържано по НОХД № ******. по описа на РС- Ямбол в периода от ****. до привеждане в изпълнение на който и да е от влезлите в сила съдебни актове, участващи в съвкупността. Законосъобразно е приложена и нормата на чл. 25, ал.2 от НК като е приспаднато времето, през което Д. търпи наказание „лишаване от свобода“ по която и да е от включените в съвкупността присъди/определения/. В тази му част атакуваното определение на

Ямболския районен съд следва да се потвърди като законосъобразно и 5 правилно.

Ето защо и на осн. чл. 341, ал.1, вр. с чл.337, ал.1, т.1, вр. с чл. 306, ал.1, т.3 от НПК, Ямболският окръжен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Определение № *****г., постановено по ЧНД № *****г. по описа на Ямболския районен съд както следва:

На осн. чл. 25, ал.1, вр. с чл. 23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на осъденото лице Д. С. Д., ЕГН ********** общо наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“ по влезлите в сила съдебни актове, постановени от ЯРС по НОХД № *****г. и НОХД № *****г., което на осн. чл. 25, ал.4 от НК да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.

На осн. чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на осъденото лице Д. С. Д. общо наказание в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“ по влезлите в сила съдебни актове, постановени от ЯРС по НОХД № ****г., НОХД № *****г., НОХД № ****г. и НОХД № ****г., което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.

ПОТВЪРЖДАВА Определението на Ямболския районен съд в ЧАСТТА му относно приложението на чл. 59, ал.1 и чл. 25, ал.2 от НК.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6