Решение № 260197 от 09.04.2021, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ град Русе,

09.04.2021 година.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено на петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...…………...……, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 2146 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И.Г.З., депозирана против наказателно постановление № 20-1085-003487/05.11.2020г., в частта му по т. 1 от същото, в която на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева, за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП. В частта му по т. 2 от наказателното постановление същото не е обжалвано и е влязло в сила.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление, в обжалваната част, е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната от него жалба. В хода и по реда на съдебните прения релевира доводи, че видно от представената циклограма на светофарната уредба, светлинния сигнал се е сменял на всеки 48 секунди и в посочения в АУАН и НП час, а именно 13,24 часа, сигналът е бил зелен. На следващо място се излагат съображения, че с оглед обстоятелството, че се касае за пешеходен светофар и към момента на твърдяното нарушение на този светофар не е имало пешеходци, а така също и предвид това, че жалбоподателят през последните 20 години е санкциониран само два пъти за неправилно паркиране, то може да се обоснове извод, за по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от него деяние.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по същество.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № 20-1085-003487/25.09.2020г.

(бл. № 841299) против жалбоподателя, за това, че на 25.09.2020г., около 13,24 часа, в град Русе, на бул. „Липник“ – срещу Районна Митница град Русе, посока ОЗК „Арена“ като водач на лек автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № СА 85 94 ХС не е съобразил поведението си със светлинните сигнали на светофарната уредба, работеща в режим нормален, като преминал на забранителен червен сигнал и не представил контролен талон към СУМПС.

Така приетите за осъществили се факти са субсумирани от актосъставителя като нарушения по чл. 6, т. 1 ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

АУАН е подписан от нарушителя, без да изложи в същия възражения.

Такива са били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Във връзка с депозираните възражения е извършена проверка от страна на административнонаказващия орган, същите са обсъдени и са приети за неоснователни.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание на деянията, идентични с описаните в АУАН, като на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева за нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева, за нарушението по чл.

100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Досежно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП наказателното постановление не е обжалвано и същото е влязло в сила.

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена и доказана, въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства, приобщени посредством показанията на разпитаните в процесуалното качество на свидетели П.К.А., И.Б.И. и В.Б.Т., както и писмените доказателства и писмените доказателствени средства - АУАН № 20-1085-003487/25.09.2020г., справка относно извършена проверка по възражение, докладни записки, възражение срещу АУАН, справка за нарушител/водач и циклограма за работния режим на светофарната уредба.

С оглед съдържащите се противоречия в гласните доказателства и на основание чл. 305, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, след извършена оценка на същите, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира следното:

Преки доказателства досежно главният факт, включен в предмета на доказване и подкрепящи административнонаказателното обвинение се съдържат в показанията на свидетелите П.К.А. и И.Б.И.. На тези показания противостоят показанията на свидетеля В.Б.Т..

Съдът кредитира показанията на свидетелите П.К.А. и И.Б.И., доколкото същите са депозирани от лица, пряко и непосредствено възприели фактите, за които свидетелстват. Всеки един от тези двама свидетели добросъвестно изнася пред съда, само и единствено неговите преки впечатления, без да са налице каквито и да е противоречия в изнесеното от всеки един от тях или вътрешна нестабилност на изложението. Показанията на свидетелите са последователни и логични. С оглед своето местоположение и обективни реалии, всеки един от тези двама свидетели е имал обективна възможност да възприеме фактите, за които свидетелства.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля В.Б.Т., в частта им, че автомобилът управляван от жалбоподателя е премил на зелен или жълт сигнал на светофарната уредба, но не и на червен, тъй като освен, че в тази им част показанията на този свидетел напълно се сугестират от показанията на свидетелите А. и И., всеки един от които свидетели, пряко и непосредствено е възприел преминаването на управлявания от жалбоподателя лек автомобил именно на червен забранителен сигнал на светофара, то показанията на този свидетел съдържат вътрешни противоречия и противоречат на правилата на формалната и житейска логика.

Изрично в своите показания свидетелят посочва, че е възприел пред тях лек автомобил, който не е спрял на пешеходната пътека, на която е светофара, на която пешеходна пътека в този момент е имало пресичащ пешеходец, на когото този автомобил не е дал път и непосредствено след като пешеходката е пресякла, са минали те с техния автомобил. Съобразно правилата на формалната и житейска логика, показанията на свидетеля в тази им част обосновават логичния извод, че в този момент светофарната уредба да е била на червен, забраняващ преминаването на автомобилите сигнал, щом е пресичал пешеходец. Това напълно от своя страна кореспондира с показанията на свидетелите А. и И.. На следващо място въпреки, че свидетелят заявява, че е абсолютно сигурен, че с управлявания от жалбоподателя автомобил са преминали на зелен или жълт сигнал на светофара, то същият не е възприел и не може да каже, какъв е бил сигналът на светофарната уредба, когато е преминал автомобилът, който не е дал предимство на пешеходеца, тъй като както посочва свидетелят „Аз си имам работа в кабината вътре“. Това поставя въпросът, щом те са преминали непосредствено след този автомобил и свидетелят не е наблюдавал светофара, защото си има работа в кабината, как е възприел какъв е бил сигналът на светофара, когато те са преминавали. Отново в своите показания свидетелят посочва, че не е гледал какъв сигнал е светел, защото е гледал наляво, към мястото, където е пресичала пешеходката. Отделно от това следва да се има предвид, че полицейските служители са наблюдавали светофарната уредба от разстояние и са имали обективна възможност да възприемат сигнала на светофарната уредба, в момента, в който е преминал управлявания от жалбоподателя автомобил, а самият свидетел Т., с оглед обстоятелството, че се е намирал вътре в превозното средство, въпреки твърденията му, че е сигурен за сигнала на светофара, не е имал обективна възможност да възприеме точния сигнал на светофарната уредба, в момента на преминаването на превозното средство, в което е бил, а е имал възможност да наблюдава същият малко преди преминаването, тъй като светофарната уредба е над пътното платно и ако е вярно, че е възприел жълта светлина на светофарната уредба, която следва да бъде посочено, че също представлява забраняващ преминаването сигнал на светофара, то е житейски логично автомобилът управляван от жалбоподателя да е преминал именно на червен сигнал, както посочват полицейските служители. Констатираните вътрешни противоречия, съпоставени с обстоятелството, че свидетелят Т. се намира в близки отношения с жалбоподателя, тъй като са колеги, както и че показанията на този свидетел напълно се сугестират от показанията на полицейските служители, не дават възможност според настоящия съдебен състав да бъдат кредитирани показанията на този свидетел и да бъде прието, че същите отразяват вярно факти от обективната действителност, а не са депозирани само и единствено в подкрепа на защитната теза на жалбоподателя.

По изложените мотиви, съдът не кредитира показанията на този свидетел.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на доказателствените източници, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението. Както в акта, така и в наказателното постановление са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под които същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

По изложените мотиви, съдът намира за неоснователни релевираните от страна на жалбоподателя доводи, че при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато съществено процесуално нарушение.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството доказателства и извършената им оценка, следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.

От обективна страна от доказателствата по делото, безспорно се установява и доказва, че жалбоподателят на 25.09.2020г., около 13,24 часа, в град Русе, на бул. „Липник“ – срещу Районна Митница град Русе, посока ОЗК „Арена“ като водач на лек автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № СА 85 94 ХС не е съобразил поведението си със светлинните сигнали на светофарната уредба, работеща в режим нормален, като е преминал на забранителен червен сигнал Преки доказателства във връзка с това нарушение се съдържат в показанията на разпитаните в процесуалното качество на свидетели актосъставител и свидетел по акта - П.К.А. и И.Б.И., всеки един от които пряко и непосредствено е възприел извършеното нарушение.