Решение № 19 от 23.03.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Раднево, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20265520100009 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 23 ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „Изи финанс“ ООД, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Г., срещу А. Г. М., с която се предявява иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 23 ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 24.12.2021 г. сключил с ответника договор за кредит от разстояние № *****, с който му отпуснал кредит в размер на 1000 лв., която била преведена по банкова сметка на ответника в „Банка ДСК“ АД.

Твърди, че по повод развило се заповедно производство и последващо исково производство по чл. 422 ГПК, а именно гр.д. № ***** г. на РС-Раднево, съдът с влязло в законна сила решение № *** от***** г. признал договора за кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК и на основание чл. 23 ЗПК присъдил на ищеца част от чистата стойност на кредита, а именно сума от 50 лв. Твърди, че в следствие на прогласената недействителност на договора за кредит всички платени от ответника суми били прихванати от дадената му в заем сума от 1000 лв. Твърди, че въпреки това ответникът не върнал на ищеца дължимата чиста стойност на кредита, поради което последвали няколко заповедни производства за частични вземания от общата чиста стойност на кредита, а именно ч.гр.д. № ***/*** г. за сума от 50 лв., ч.гр.д. № ***/*** г. за сума от 50 лв., ч.гр.д. № ***/*** г. за сума от 50 лв., и други по описа на РС1 Раднево, по които ответникът направил доброволни плащания. Твърди, че по всички заповедни дела били платени сумите, с изключение на ч.г.д. № *** по описа на РС-Плевен за 2025 г., по което било подадено възражение от ответника, съответно дадени указания и предявен настоящия иск. Твърди, че е налице дължим остатък от 109,36 лв., която сума е предмет на заповедното производство и била дължима. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато вземането му от 109,36 лв. на основание чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 23 ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2025 г. на РС-Плевен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А. Г.

М., чрез адв. М. от АК-Пловдив, с който оспорва иска. Твърди, че не оспорва сключването на договора за кредит, но твърди, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК поради липса на посочен ГПР. Развива съображения за необходимото съдържание на ГПР. Иска отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 26.02.2026 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор за кредит от разстояние № ***** от 24.12.2021 г., с който на ответника му е отпуснат кредит в размер на 1000 лв., която сума била усвоена по банкова сметка на ответника в „Банка ДСК“ АД, както и че с влязло в законна сила съдебно решение № *** от***** г. съдът е признал договора за кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК и на основание чл. 23 ЗПК присъдил на ищеца част от чистата стойност на кредита, а именно сума от 50 лв.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест като е възложил по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 23 ЗПК на ищеца да докаже, че ответникът не е погасил изцяло дължимата чиста сума по кредита и е останала дължима такава, която е по-голяма или равна на претендираната такава.

2

Възраженията на ответника на недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е безпредметно да се разглеждат, тъй като няма спор между страните и е отделено като безспорно обстоятелството между страните, че договорът за кредит е обявен за недействителен съгласно чл. 22 ЗПК с влязло в законна сила съдебно решение № *** от***** г. по гр.д. № ***** г. на РС-Раднево /то е и служебно известно на съдията-докладчик, бидейки такъв и по въпросното гражданско дело/. То дори и да не е обявено за безспорно това обстоятелство, съдът е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в законна сила решение между страните на основание чл. 297 ГПК и не може тези въпроси да се пререшават между страните съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК. Поради това е безспорно, че ответникът дължи съгласно чл. 23 ЗПК само чистата стойност на кредита.

Поради това и спорът се свежда до въпроса каква част ответникът е погасил от чистата стойност на кредита в размер на 1000 лв. и каква част е останала непогасена, от който въпрос изцяло зависи основателността на иска.

За изследване на въпроса какви суми ответникът е погасил по делото са събрани писмени доказателства и е прието заключение на СИЕ, което съдът кредитира като безпристрастно и компетентно. От заключението на СИЕ е видно, че към момента от чистата сума по кредита в размер на 1000 лв. ответникът е погасил сума от 740,64 лв. и е налична останала дължима сума от 259,36 лв. /виж табличното посочване на погасените суми в т.2 на заключението/. От тук следва и извод, че ответникът почти 3 години от влизане в сила на съдебното решение по гр.д. № ***** г. на РС-Раднево не е погасил изцяло дължимата чиста сума към ищеца, който е видно, че е прибягвал многократно до претендиране на различна част от нея /виж констативната част на СИЕ/. Затова следва безспорно установения извод, че ответникът дължи на ищеца претендираната в настоящото производство сума в размер на 109,36 лв. с равностойност от 55,91 евро, поради което искът ще се уважи изцяло, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото, именно подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.

По разноските:

На ищеца се дължат разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената част от исковете. Сторени са от ищеца разноски в размер на 50 лв.

/25,56 евро/ платена държавна такса за цялото производство, включващо 3 исково и заповедно. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер на 200 лв. /102,25 евро/, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ с оглед материалния интерес и фактическата и правната сложност на делото за исковото и заповедното производство. Следва на ищеца да се присъдят и разноските за заплатено възнаграждение на вещото лице по СИЕ в размер на 153,39 евро. Общият размер на дължимите разноски са 281,20 евро, които ще се присъдят в цялост с оглед уважения изцяло иск.

За пълнота ще се отбележи, че съдът е наясно с утвърдената съдебна практика, че разноски не се дължат от потребители, в случаите на прогласяване на договор за кредит за недействителен. Но настоящия случай не е такъв, защото се претендира връщане на сума по чл. 23 ЗПК, по вече установен за недействителен договор, в който случай предявяването на иска се дължи изцяло на поведението на ответника, който при съответната дължима грижа би могъл да погаси задължението си към ищеца през последните 3 години от влизане на решението за обявяване недействителността на договора за кредит.

На ответника не се дължат разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул. *****, дължи на „Изи финанс” ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Балша” № 17, ап. 1, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 23 ЗПК сумата от 55,91 евро (петдесет и пет евро и 91 евроцента), равностойни на сумата от 109,36 лв., представляваща част от обща чиста сума по кредита в размер на 1000 лв., преведена по договор за кредит от разстояние № ***** от 24.12.2021 г., ведно със законната лихва от 09.09.2025 г. до окончателно погашение на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ***/19.09.2025 г. по ч.гр.д. № *** по описа за 2025 г. на РС-Плевен.

Сумата може да бъде преведена по банкова сметка на „Изи финанс” ЕООД в Централна Кооперативна Банка, IBAN: *****.

4

ОСЪЖДА А. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул. *****, да заплати на „Изи финанс” ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Балша” № 17, ап. 1, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 281,20 евро (двеста осемдесет и едно евро и 20 евроцента), представляваща разноски за заповедното и исковото производство.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчване то на препис.

Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________ 5