Решение № 302 от 22.07.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Провадия, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря В.Н.С. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20263130100011 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявен иск от „АПС Бета България” ЕООД , ЕИК 203374133 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 81В срещу Т. Х. Ф., ЕГН ********** за приемане за установено в отношенията между страните съществуване на вземане на ищеца за сумите, както следва: 150,06евро /293,49лева/, представляваща платена от „Ай тръст“ ЕООД главница по договор за потребителски кредит № 2199278/01.03.2020г., сключен между длъжника и „Кредисимо” ЕАД, обезпечен чрез договор за предоставяне на поръчителство от 01.03.2020г. сключен между длъжника и „Ай тръст“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за покупкопродажба на вземания от 14.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 22.08.2025г. до окончателното изплащане на задължението; 84,94евро /166,13лева/, обезщетение за забава начислено за периода 01.10.2020г. до 11.08.2025г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 570/25.08.2025г. по ч.гр.д. № 740/2025г. по описа на РС- Котел, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 01.03.2020г. между „Кредисимо” ЕАД и ответника е сключен договор за кредит № 2199278 при спазване изискванията на ЗПК, ЗПФУР и чрез размяна на електронни волеизявления при спазване ЗЕДЕУУ. Ответникът е кандидатствал онлайн за отпускане на кредита, предоставяйки личните си данни и данни за кореспонденция. Чрез хиперлинкове е получил цялата преддоговорна информация, в т.ч. ОУ, СЕФ, договора, приложение № 1 към него и погасителен план. Тази информация е получил и на ел. поща, а след запознаване с нея е отправил към кредитора електронно изявление по чл. 2 ЗЕДЕУУ на сайта чрез натискане на бутон декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен е- мейл, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и договора. След това е получил договора, приложение № 1, ОУ и СЕФ. При кандидатстването си, ответникът е избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на Ай тръст, с което дружество договорът е бил 1 сключен отново чрез размяна на електронни изявления.

По силата на договора, кредитната институция е предоставила на ответника сумата от 300лева, срещу задължение на ответника за връщането й в срок до 30.09.2020г., платим на 7месечни вноски, всяка от по 48,76лева. Уговорен е ГЛП от 40% и ГПР от 48,23%.

При допусната забава в плащанията дължима била лихва за забава върху непогасената главница в размер на законната такава съгласно чл.2, раздел Х от ОУ.

На 01.03.2020г. между „Ай тръст“ ЕООД и ответника е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство. На същата дата между заемателя и „Ай тръст“ ЕООД е бил сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по процесния договор за кредит, за което последният му дължи възнаграждение.

В изпълнение задължението на поръчителя и поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя, на 23.02.2021г. поръчителят е извършил плащане към Кредисимо ЕАД на задълженията по договора за главница, договорна и лихва за забава, с което се и суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.

По силата на договор за цесия от 14.03.2022г., ищецът придобил вземането по договора спрямо ответника, с всичките му привилегии, обезпечения и принадлежности. На ответника е било изпратено уведомление за извършената цесия на ел. поща посочена в договора, за което ищецът твърди да е бил изрично упълномощен от цедента. Към исковата молба се представя уведомление за извършената цесия, за което ищецът сочи да е бил изрично упълномощен от цедента. За събиране на вземането си, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, с което обосновава и правния си интерес от търсената защита. Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения на ответника особен представител.

Оспорва да е сключвал сочения договор за кредит, като счита да е неуточнено чрез какви конкретно средства за комуникация е извършвана комуникацията с кредитора. Неясно било как е извършена проверката на самоличността му, още повече че дадената ел. поща ******* не кореспондира с имената на ответника. Затова оспорва да е получавал преддоговорна информация за кредита, ОУ, СЕФ, договор за кредит и приложение № 1 към него, както и да е отправял валидно обвързващо волеизявление по чл. 2 ЗЕДЕУУ.

Липсвали и доказателства за усвояване на сумата по кредита.

Оспорва действителността на договора за кредит поради противоречие със ЗПК поради нарушаване изискванията на чл.11, т.10 ЗПК, тъй като не били посочени допусканията и компонентите формиращи ГПР. Счита, че в случая е бил приложен различен лихвен процент от този вписан в договора, с което е бил въведен в заблуждение.

Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Сочи да няма доказателства за придобиване вземането от ищеца и уведомяване ответника за това.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.

В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено чрез процесуален представител с писмено становище поддържа исковата молба.

Ответникът редовно призован не се явява в с.з., представлява се от особен представител назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за 2 установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.

Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасено от ответника задължение по договор за кредит № 2199278/01.03.2020г., сключен между длъжника и „Кредисимо” ЕАД, задължението, по който е било изпълнено от „Ай тръст“ ЕООД, в изпълнение на сключен между него и ответника договор за предоставяне на поръчителство от 01.03.2020г., вземанията по който са прехвърлени от „Ай тръст“ ЕООД в полза на ищеца по силата на договор за покупко- продажба на вземания от 14.03.2022г. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 740/2025г. по описа на РС- Котел, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 740/2025г. по описа на РС- Котел, от което се установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите, предмет на настоящата искова претенция. Вземането по заповедта е съответно на това по иска по чл.

422 ГПК.

Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното право: валиден договор за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в търсения размер; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането; валидно сключен договор за кредит кредит № 2199278/01.03.2020г. между „Кредисимо” ЕАД и ответника, по който кредитодателят е предоставил сума пари и нейния размер, срещу задължение за връщане до определен срок; усвояване сумата от ответника; валидно сключен договор за предоставяне на поръчителство между „Ай тръст“ ЕООД и ответника, по който поръчителят се е съгласил да отговаря солидарно с ответника относно изпълнение на задълженията му по процесния договор за кредит № 2199278/01.03.2020г.; изпълнение на задълженията на кредитодателя, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредита, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора; договаряне размера на лихвата в съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна печалба; падеж на задължението и размер на обезщетението за забава; размер на претенциите; факти прекъсващи/спиране протичането на давностния срок.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:

С договор за продажба и прехвърляне на вземане от 14.03.2022г. сключен между „Кредисимо” ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, като цеденти и цесионера „АПС Бета България” ЕООД, са прехвърлени вземания към длъжници, описани в приложение № 1 към договора, включващо и това към длъжника Т. Ф., вписано под № 654. Вземането е индивидуализирано в достатъчна степен, като е посочен договорът с неговите номер, дата на сключване, размер на отпуснатия по него заем. За да премине вземането от стария към новия му носител, е достатъчно само да бъде постигнато съгласие между тях за прехвърляне на вземането, каквото в случая е налице. С постигането му цесионерът става носител на вземането.

Цесията е потвърдена от цедентите. С изрично пълномощно цедентите са упълномощили цесионера по повод уведомяване длъжниците за прехвърляне на вземането. Към исковата молба е приложено изрично уведомление до длъжника за така извършената цесия.

Съобразно константната съдебна практика уведомяването за цесията се счита за извършено и след като то е част от приложенията към исковата молба и съответно е получено от ответника при размяната на книжа по реда на чл. 131 ГПК, както е станало в случая. А и въпросът за уведомяването би бил релевантен в случай, че по делото имаше твърдения, респ. данни за извършвани от ответника плащания към кредитодателя, предхождащи 3 уведомяването му за извършената цесия, каквито изначално липсват в случая.

Предвид изложеното следва да се приеме валидност на сключения договор за цесия, който е произвел своето действие и съответно обуславя активната материално правна легитимация на ищеца. Новият кредитор- ищецът, е заместил цедента, с което е настъпило и частно правоприемство, като вземането е преминало върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Така, че възраженията на ответника за нищожност на цесията са неоснователни.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че:

На

01.03.2020г. ответникът е сключил договор за потребителски кредит с „Кредисимо“ АД, по който му е отпусната в заем сумата от 300лева при параметри- 7 на брой вноски, всяка в размер на 48,76лева, първата с падеж 31.03.2020г. и последната с падеж 30.09.2020г. С подписването му, ответникът е декларирал: че е получил и е запознат със съдържанието на предоставените му ОУ и ги приема; че му е предоставена необходимата преддоговорна и договорна информация за кредита; че е уведомен за последиците от забава на плащане на дължимите погасителни вноски, уредени в ОУ, вкл. следващите се такива по закон /чл.13/. В приложение № 1 към договора е уговорен 40% лихвен процент и 48,76% ГПР, като общо размерът на всички плащания е 341,32лева. В т. 10 от приложението е обективиран и изготвен погасителен план. Съгласно чл. 4 от договора, ако кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от посочения вид обезпечение- да предостави банкова гаранция в срок от 10дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо лице в срок до 48часа от подаване на заявлението. В този случай, срокът за одобрение на заявлението е 24часа от предоставянето му, като към отношенията между страните по договора се прилагат съответните разпоредби на ОУ относно обезпечението. Съгласно ал. 2 на чл. 4 непредставянето на съответното обезпечение в срока, ще се счита, че заявлението не е одобрено и договорът не поражда действие, а в ал. 3 е разписано, че при заявяване на кредит без обезпечение, срокът за одобрение е 14дни от подаване на заявлението. Съгласно чл. 5 усвояването на отпуснатия заем се извършва по посочения в заявлението начин.