Решение № 31 от 30.11.2021, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. П., 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Божана Цв. Манасиева при участието на секретаря Силвия Кирова като разгледа докладваното от Божана Цв. Манасиева Административно наказателно дело № 20211230200411 по описа за 2021 година Производството по делото е образувано въз основа на жалба,подадена от В. Р.

М., с ЕГН: **********, от П., ул.“О.П.“ № *, против Наказателно постановление № 21-0314-000441/27.04.2021г. на Началника РУ – П. при ОДМВР-Б..

С жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, поради допуснати процесуални нарушения.

Твърди се нарушение на чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН,тъй като липсва описание на обстоятелствата, при които е извършена проверката както и на констатираните нарушения.Изразява се становище за липса на извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло НП №210314-000441/27.04.2021 година на Началника РУ – П..

В съдебно заседание жалбоподателят,редовно призован не се явява, не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован, представител и не взема становище по същество на делото.

1 не изпраща

Районна прокуратура – Б., ТО-П. в качеството й на заинтересована страна, не ангажира представител по делото и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

На 11.04.2021г., А.П.П. на длъжност мл.автоконтрольор, в присъствието на свидетеля АНД. Б. Б. съставил на жалбоподателя В. Р. М. АУАН, за това, че на същата дата, около 05:45 часа, в П. по ул.“В.Б.“ в посока ул.“О.П.“ управлява собствения си лек автомобил “Форд Ц Макс“ с рег.№***, като при извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алктест 7510 с фабричен номер ARDM-0184 e отчетен положителен резултат от 0,88 промила и запаметен под номер на пробата 01427. При покана да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер Drug Test 5000, с фабричен номер ARKH-0042, водачът отказва да бъде изпробван. На същия е издаден талон за изследване № 0057461, но отказва да даде кръв за изследване за установяване употребата на наркотични вещества.Прието е,че това поведение на В.М. нарушава разпоредбите на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 и чл.174,ал.3, пр.2 от ЗДвП.

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя в РУ на МВР-П., предявен му е за запознаване и подписан лично от него без възражения.

След което е отведен в центъра за спешна медицинска помощ,където е удостоверено от дежурният лекар отново ,че лицето отказва да даде кръвна проба.Отказът е отразен върху протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

Въз основа на акта за нарушение, на 27.04.2021 година, Началникът на РУ П. към ОДМВР - Б. е издал атакуваното НП № 21-0314-000441, в което е възпроизведена идентична фактическа обстановка и са приети за осъществени същите нарушения,а именно:за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП – управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена Глоба в размер на 1000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, а за нарушение по чл.174, ал.3,пр.2 от ЗДвП-отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване 2 употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписание за химико-тоскилогично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, на същото основание - му е наложена Глоба в размер на 2000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. На основание Наредба №Iз2539 са отнети общо 22 контролни точки.

НП е връчено лично на жалбоподателя на 17.05.2021 година, видно от разписката към НП. Жалба е депозирана в РС-П. на 21.05.2021г.

Посочените в акта за нарушение фактически констатации се потвърждават с показанията на разпитаните по делото свидетели – А.П. и А.Б.. И двамата свидетели са категорични, че при изпробване на нарушителя с техническото средство Дрегер Алктест 7510 с фабричен номер ARDM-0184 e отчетен положителен резултат от 0,88 промила. Резултатът е запаметен под номер на пробата 01427,доказателства за което са изискани и приложени по делото/снимков материал на отчетения резултат на проба №01427 и справка от книга регистър,отразяваща номера на пробата,дата,часа,отчетения резултат,полицейският служител извършил проверката и номера на съставения акт по отношение на конкретната проверка/.Същевременно свидетелите са категорични,че след като е поканен да бъде тестван и за употреба на наркотични вещества е отказал да му бъде извършен такъв тест ,който отказ изрично е вписан и в издадения му талон за медицинско изследване.Двамата свидетели посочиха,че В.М. е признал пред тях ,че е пушил трева/марихуана/ преди да бъде спрян за проверка. Отказът на нарушителя да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества е бил мотивиран от негово предишно осъждане за управление на МПС след употреба на наркотични вещества,който факт жалбоподателят е споделил пред проверяващите полицейски служители.Този факт се потвърждава от изисканата от съда справка за съдимост,видно от която е,че В.М. е бил осъден със споразумение по НОХД № 935/2017г. на РС-П., влязло в сила на 08.11.2017г., с което му е било наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 7/седем/ месеца, отложено с изпитателен срок от три години за престъпление по чл.343б, ал.3 НК. Именно поради тази причина последният предпочел да откаже да бъде тестван за употреба на наркотични вещества.

3

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима:

Относно основателността на жалбата:

Същественото при производство от административно наказателен характер е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето посочено като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. Съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП, редовно съставените актове за нарушения по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното, т.е. удостовереното в тях се счита за истинно до оборването му. Това е в отличие с останалите случаи на административни нарушения, при които отразеното в актовете не се счита за безспорно установено, а подлежи на доказване пред съда от страна на административно–наказващия орган. В конкретният казус доказателствената тежест е разместена, т.е. именно жалбоподателят следва да представи доказателства, с които да обори отразеното в акта. В хода на съдебното следствие не бяха представени такива доказателства,не се сочат и в депозираната пред съда жалба,с която се оспорва наказателното постановление.

Правилно Началникът на РУ–П. към ОДМВР- Б. е приел, че жалбоподателят В. Р. М. от обективна и субективна страна не е съобразил поведението си с нормата на чл.5,ал.3,т.1 ЗДвП,с което е реализирал състава на чл.174, ал.1,т.2 от ЗДвП.

От обективна страна, на процесната дата и място- 11.04.2021 г. в 05.45ч М. е управлявл МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 промила, а именно 0.88 промила.Концентрацията на алкохол в кръвта на нарушителя е установена по надлежния ред-с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510" с фабричен номер ARDM-0184,видно от проба № 01427. В издадения талон за медицинско изследване В. Р. М. е отразил 4 собственоръчно, че приема показанията на техническото средство.

Поведението на водача осъществява състава на нарушението по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП от обективна и субективна страна, като той ясно е съзнавал забраната за управление на МПС след употреба на алкохол, но въпреки това е предприел управление на автомобила.След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на основание чл.174, ал. 1,т.2 от ЗДвП административнонаказващият орган е санкционирал нарушителя с административно наказание “Глоба” в размер на 1000.00 /хиляда/ / лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12/дванадесет/ месеца, и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

Съгласно посочения законов текст, Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство…. за срок от 12 месеца и глоба от 1000лв., който управлява моторно превозно средство…..с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух. Концентрацията на алкохол в кръвта на нарушителя е установена с техническо средства Дрегер Алкотест 7510,което е отчело резултат от 0.88 промила алкохол. Ето защо,В.М. ще следва да понесе административно-наказателната отговорност,предвидена от законодателя за такова нарушение в разпоредбата на чл.174,ал.1,т.2 ЗДвП.И двете предвидени от законодателя наказания са във фиксиран размер,поради което не може да бъде извършвана индивидуализация на наказанията на база смекчаващи и отегчаващи вината на нарушителя обстоятелства.

При приложението на Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки,условията и реда за отнемането и възстановяването им..., административно наказващият орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредбата, съгласно която за извършеното нарушение по чл.174,ал.1 ЗДвП се предвижда отнемане на 10 контролни точки.

Налице е безспорност и на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, тъй като нарушителят е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества.

И двамата свидетели сочат, че нарушителят е бил запознат с процедурата, тъй 5 като вече е бил осъждан за престъпление по чл.343б, ал.3 НК-тоест за управление след употреба на наркотични вещества и опасявайки се, че отново тестът би могъл да отчете такава употреба е отказал да бъде тестван. Този отказ изрично е отбелязан върху издадения му талон за изследване.Такъв отказ нарушителят е направил и пред дежурния лекар в центъра за спешна медицинска помощ,където върху протокола за медицинско изследване е написал собственоръчно “отказвам да дам кръвна проба“.Освен това жалбоподателят е признал пред полицейските служители,че непосредствено преди да бъде спрян за проверка е пушил трева/марихуана/,тоест последният е имал сигурността, че при тестване резултатът ще бъде положителен.Това е и мотивът В.М. да откаже да бъде тестван за употреба на наркотични вещества.

С оглед на горната аргументация е налице нарушение на чл.174, ал.3,пр.2 от ЗДвП. Съгласно посочения законов текст, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози…, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба от 2000 лв.С оглед на цитираната законова разпоредба наказанията,които са наложени на жалбоподателя са посочените от закона в техния фиксиран размер.На основание

Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки,условията и реда за отнемането и възстановяването им..., административнонаказващият орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредбата, съгласно която за извършеното нарушение по чл.174,ал.3 ЗДвП се предвижда отнемане на 12 контролни точки.

Съдът не констатира процесуални нарушения относно реда за съставяне на акта и издаване на наказателното постановление.Ето защо последното като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.