Решение № 190 от 19.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Пловдив, 18.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20215001000484 по описа за 2021 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 260145 от 12.04.2021 година, постановено по т. дело № 1277 по описа за 2020 година на Окръжен съд – С., е отхвърлен предявеният от Н. - гр. С., бул. „К.“ № 52 срещу „С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „***“ № 71, ет. 4, ап. 8 и ЕЛК. Н.

П. - синдик на „С.“ ЕООД, с адрес гр. С., ул. „***“ № 119, ет. 3, офис 6, установителен иск за установяване поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т.1 от ТЗ на приети в производството по несъстоятелност срещу „С.“ ЕООД публични вземания за републикански данъци, за задължителни осигурителни вноски, за глоби и за държавни такси в общ размер на 1 089 801,95 лв., включващ главници и лихви, като обезпечени с наложен от публичния изпълнител запор, вписан в Централния регистър на особените залози, като неоснователен и недоказан.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от Н., представлявана от В.П. – директор на дирекция „Държавни вземания“.

1

Оплакванията във въззивната жалба са за необоснованост и незаконосъобразност на решението. Поддържа се, че процесните публични вземания са обезпечени със запор, вписан в ЦРОЗ под № ***1, наложен с постановление от 19.08.2016 година.

Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че така вписаният запор не осигурява привилегия на кредитора при удовлетворяването на вземанията му, а само поражда относителна недействителност на извършените от длъжника разпореждания след налагането и вписването в ЦРОЗ. Изразено е несъгласие с мотивите и в частта, с която позовавайки се на разпоредбата на чл. 724 от ТЗ съдът е приел, че привилегия при удовлетворяването от цената на продадена вещ има само кредитор, обезпечен с особен залог или ипотека, но не и такъв със запор, наложен от публичния изпълнител в производството по индивидуално принудително изпълнение по реда на ДОПК, вписан в ЦРОЗ и че този запор не обосновава поредност на удовлетворяване на вземането по чл. 722 ал. 1 т.

1 от ТЗ в производството по несъстоятелност в хипотезата, при която имуществото е останало нереализирано от публичния изпълнител в посочения в ДОПК шестмесечен срок от откриване на производството по несъстоятелност.

Според жалбоподателя липсвали аргументи относно конкуренцията между правата на кредиторите при осребряване на имуществото в производството по несъстоятелност. Посочено е, че според разпоредбата на чл. 194 от ДОПК с право на предпочитание при удовлетворяването били онези кредитори, чиито обезпечения предхождали наложените от публичния изпълнител обезпечителни мерки.

В несъстоятелността като универсално принудително изпълнение при наличие на различни по вид и време обезпечения за отделните кредитори върху активите на несъстоятелния търговец, от значение за тяхното удовлетворяване бил посочения в чл. 722 ал. 1 от ТЗ ред. В жалбата се поддържа, че в чл. 722 ал. 1 т.1 не са въведени никакви допълнителни критерии освен вписването на наложения запор в Централния регистър на особените залози, без да се прави разлика в реда, по който е наложен запорът и в органа на изпълнение, издал постановлението за неговото налагане.

Публичните вземания на Н. попадали именно в хипотезата на чл. 722 ал. 1 т. 1 от

ТЗ. По тези съображения се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на ново решение по същество, с което да се приеме за установено, че публичните вземания на Н., приети в 2 производството по несъстоятелност на „С.“ ЕООД за републикански данъци, за местни данъци и такси, за задължителни осигурителни вноски, за глоби и за държавни такси в общ размер на 1 029 797,23 лева, включващ 598765,27 лева главница и 431 031,96 лева лихви, дължими към 08.06.2020 година, обезпечени с наложен от публичния изпълнител запор, вписан в ЦРОЗ, са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т. 1 от ТЗ. Претендират се разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от Е.П. – синдик в производството по несъстоятелност на „С.“ ЕООД, в който се изразява становище за нейната неоснователност.

Пред въззивната инстанция не са Н.равени нови доказателствени искания.

Апелативният съд намира, че въззивната жалба е процесуално допустима. Тя е подадена от лице, имащо право на въззивно обжалване, а именно от ищеца в първоинстанционното производство, който обжалва решението за отхвърляне на предявения установителен иск по чл. 694 ал. 2 т.

1 от ТЗ. При подаване на въззивната жалба е спазен предвидения в чл. 259 от ГПК двуседмичен срок.

При проверката съгласно чл. 269 от ГПК, изречение първо, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно, но недопустимо в едната си част.

С постановеното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по установителен иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за установяване поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т.1 от ТЗ на приети в производството по несъстоятелност срещу „С.“ ЕООД публични вземания за републикански данъци, за задължителни осигурителни вноски, за глоби и за държавни такси в общ размер на 1 089 801,95 лв., включващ главници и лихви, като обезпечени с наложен от публичния изпълнител запор, вписан в Централния регистър на особените залози.

Нормативната уредба и съдебната практика допускат предявяване на иск като настоящия, а именно иск за установяване поредност на удовлетворяване по чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ на приетите в производството по несъстоятелност публични държавни вземания. За да е допустим такъв иск обаче, е необходимо да са налице предпоставките на закона. Вземането 3 следва да е предявено с поредност на удовлетворяване по чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ, да е прието като вземане с по-заден ред на удовлетворяване/ в случая по чл. 722 ал. 1 т. 6, респ. т. 9 за лихвите след решението за откриване на производството по несъстоятелност/, да е подадено възражение по чл. 690 ал.

1 от ТЗ, което да е оставено без уважение от съда по несъстоятелността.

Тези предпоставки за допустимост са налице по установителния иск на Н. до размера от 1029797,23 лева, включващ 598765,27 лева главница и 431031,96 лева изтекли лихви до 08.06.2020 година. В исковата молба, с която е сезиран първоинстанционният съд, е формулиран петитум на иска по чл. 694 ал. 2 т. 1 от ТЗ до този размер. С решението си съдът се е произнесъл над него, което е основание за недопустимост на решението в частта над размера от 1029797,23 лева до 1089801,95 лева.

Освен това подаденото възражение по чл. 690 ал. 1 от ТЗ се отнася до определения реда на удовлетворяване на публични вземания в размер от 1029797,23 лева, а не до всички предявени в производството по несъстоятелност публични вземания, което също обуславя допустимост на иска по чл. 694 от ТЗ само до този размер.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Производството по несъстоятелност на „С.“ ЕООД е открито с решение № 325 от 26.06.2019 година по т. дело № 106/2019 година по описа на Окръжен съд – С., с което след обявяване неплатежоспособността на дружеството, производството по несъстоятелност е спряно. Същото е възобновено с решение № 162 от 05.06.2020 година. След възобновяване на производството по несъстоятелност Н. е предявила с молба от 02.07.2020 година публични вземания в общ размер на 1089801,95 лева. Въз основа на тази молба са изготвени списъците на приетите и неприети вземания по чл.

685 ал. 1 от ТЗ / приложени на стр. 209-233 от първоинстанционното производство/. С тях общият размер на приетите вземания е 1089745,14 лева, включващ главници за неизплатени задължения за данъци, дължими съгласно декларации, главници по ЗМДТ съгласно актове и декларации, задължения за заплащане на осигурителни вноски съгласно декларация, неизплатени държавни такси по изпълнителни листове, издадени въз основа на решения по съдебни дела, неизплатени глоби, наложени с електронен фиш от МВР, както и лихви от падежа на посочените вземания до датата на решението за 4 откриване на производството по несъстоятелност и лихви след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Със списъка на приетите вземания е посочено, че публичните вземания за главниците и за лихвите, изтекли от техния падеж до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност са с поредност на удовлетворяване по чл.

722 ал. 1 т. 6 от ТЗ, а лихвите след решението за откриване на производството по несъстоятелност – по чл. 722 ал. 1 т. 9 от ТЗ.

Неприетите от синдика вземания са в общ размер на 56,80 лева и представляват разлика между предявения размер и действителния размер на дължимите лихви върху вземанията, включени в списъка на приетите вземания, начислени до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.

Изрично в списъка, изготвен от синдика е посочено, че не приема претендираната поредност по чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ поради наличие на обезпечения за част от вземанията на Н., които са предмет на предявения по настоящото дело иск, тъй като вписването на запора, наложен от публичния изпълнител, в ЦРОЗ не осигурява привилегия. Отделно от това е посочено, че от представените документи не може да се установи дали вземанията, които се предявяват като обезпечени, съставляват част от вземанията, които са обезпечени с обезпечителните мерки, наложени от публичния изпълнител с представените постановления.

Подаденото от Н. възражение по чл. 690 от ТЗ / стр. 234-235/ не касае целия размер на предявените в производството по несъстоятелност публичните вземания. То се отнася до удовлетворяването на вземанията в общ размер от 1029797,23 лева / 598765,27 лева главница и 431031,96 лева лихви до 08.06.2010 година/ с поредност по чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ, а не с приетата от синдика такава по т. 6, респ. по т. 9, както и до включването в списъка на неприети вземания на вземането за лихви в общ размер на 56,80 лева с искане да бъде включено в списъка на приетите вземания с поредност по чл. 722 ал. 1 т. 6 от ТЗ.

Така подаденото възражение е оставено без уважение от съда по несъстоятелността с определение № 260222/21.10.2020 година по т. дело № 106/2019 година на ОС – С., с което са одобрени обсъдените по-горе списъци на приетите и неприети вземания, обявени в ТРРЮЛНЦ под № 5

20200824131702.

Анализът на тези доказателства и формулираният с исковата молба петитум налагат извода за недопустимост на първоинстанционното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по иск по чл. 694, ал. 1, т. 2 от ТЗ над размера от 1029797,23 лева до общия заявен размер от 1089801,95 лева, като го е отхвърлил. В тази част първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено като произнесено извън искането, с което е сезиран съда .

Решението в останалата му част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съображения на съда са следните:

Видно от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства, в общия размер на исковата претенция от 1029797,23 лева се включват публични вземания, за които се претендира че са идентични с тези, обезпечени със запор, наложен с постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С160024-022-0019479/19.08.2016 година на публичния изпълнител при ТД на Н. – П., офис С., по изпълнително дело *** година, който запор е вписан служебно на основание чл. 4 от ЗОЗ в ЦРОЗ под № ***.

По делото липсват доказателства за предмета на цитираното изпълнително дело, по което е наложен запора, вписан в ЦРОЗ. В постановлението на публичния съдебен изпълнител е посочено само, че запорът се налага за изискуемо публично вземане по изпълнителното дело в размер на 799553,03 лева, в това число лихва 200042,79 лева и главница 599510,26 лева. Както от представеното от ищеца постановление за налагане на запора, така и от потвърждението в ЦРОЗ за неговото вписване се установява само вида на наложената обезпечителна мярка, а именно запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в изброените банки.