Решение № 867 от 23.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 867 гр. Пловдив, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235300501100 по описа за 2023 година

Постъпила е въззивна жалба от адв.П.Д. в кач. му на пълномощник на В. Н. Б. с ЕГН:********** от гр.***** против решение №1169/17.03.2023 г. на Пловдивския РС-16 гр.с. по гр.д.№17238/ 2022 г., с което е отхвърлен иска му против Прокуратура на Република България да му заплати сумата 7000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на наказателно преследване срещу него по ДП №73/2022 г. на 4 РУ на МВР-***, за престъпление по чл.343б,ал.3 НК, което е впоследствие е било прекратено, ведно със законната лихва за забава, считано от 29.08.2022 г. до окончателното й изплащане. Моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което предявените искове бъдат уважени. Претендира за разноскиплатена ДТ.

Ответникът по жалбата Прокуратура на РБ , представлявана от прокурор Д. М. от Окръжна прокуратура -Пловдив – взема становище, че жалбата е неоснователна и се иска да се потвърди решението на ПРС.

Пловдивският окръжен съд, състав на гражданската колегия , като прецени данните по делото, намира следното :

1

Искове на осн. чл.2 ал.1 и 3 от ЗОДОВ, съгласно който държавата отговаря за вреди, причинени на гражданите от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето е оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или извършеното деяние не е престъпление.

РС е отхвърлил иска по мотиви, че не е налице елемент от ФС на чл.2,ал.1,т.3от ЗОДОВ, тъй като ищецът не е бил привлечен като обвиняем, дори не е бил свидетел и не е разпитван; липсвало постановление за привличането му като обвиняем, повдигане на обвинение, предявяване на обвинение, налагане на мярка за неотклонение и т.н.

Становището на Прокуратурата е, че иска е неоснователен, тъй като срещу ищеца не е имало повдигнато обвинение за извършено престъпление, не е бил привлечен като обвиняем.

В ИМ се твърди, че на 14.3.2022 г. в служители на 4 РУ на МВР-*** спряли управлявания от него л.а., бил тестван за употреба на алкохол и наркотици; уреда отчел положителен резултат за употреба на амфетамин, издали му талон за изследване на кръв и урина и го съпроводили до УМБАЛ св.“Георги“ за даване на проба; бил задържан за 24 часа, извършени били претърсвания на автомобила му и дома му, иззети били вещи от дома му, срещу него било образувано сл.д.№73/2022 г. за престъпление по чл.343б,ал.3 от НК, бил лишен от правоуправление на МСП за срок от 6 месеца. От изготвената в ДП химическа експертиза се установило, че не няма наличие на наркотични вещества; ДП било прекратено с постановление на РП-*** от 16.08.2022г., влязло в сила на 29.08.2022 г.поради това, че не е осъществено престъпление по чл.343б,ал.3 от НК.

Горното се установява от приетото постановление на РП-*** от 16.08.2022г. и приложеното по делото сл.д.

№73/2022 г.

Ищецът твърди, че по време на разследването изпитал силен страх и притеснение, тъй като за него било необяснимо защо при първоначалната проверка дрегера е отчел положителен резултат; нощуването в ареста го шокирало и изпитал негативни емоции, които се отразили на психическото му състояние, почувствувал се унизен и страх, че ще бъде обвинен в разпространение на наркотици, за което се предвижда много тежко 2 наказание;от м.03. до края на м.08.2022 г., когато било прекратено наказателното производство, изпаднал в *****, която се отразила негативно на личния му живот – не можел да спи, постоянно бил притеснен - изпитал притеснение за мнението на познати,съседи и приятели, притеснявал се за мнението и отношението на годеницата му, която била бременна, както и да не бъде лишен от свобода, когато детето му се роди.

При така събраните доказателства, съдът намира следното:

Съгл.чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ – държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление ако лицето бъде оправдано.

Съдът не споделя довода на прокуратурата и първостепенния съд, че след като срещу ищеца не е повдигнато обвинение, не е бил привлечен като обвиняем и не е била наложена мярка за неотклонение –не е налице хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ – в обратната насока е съд.практика – реш. №50009/08.02.2023 г. по гр.д.№932/2022 г. на ВКС, решение №187/13.03.2012 г. по гр.д.№1215/2011 г. на ВКС,3ГО според които лицето, срещу което е образувано наказателно производство търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение, както и решение №50084/30.05.2023 г. на ВКС, 3 ГО по гр.д.№1961/2022 г. - по реда на чл.290 ГПК, което се споделя и от настоящия съдебен състав, където е казано, че искът по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от неосноватално упражнена принуда при или по повод повдигнатото обвинение, а действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение /чл.215 и чл.219 НПК/; тези предварителни действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни причиняват вреди, от което следва, че за неоснователно упражнената принуда срещу уличеното лице, дори и когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено, ПРБ ще носи отговорност по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ; в решението е казано, че неоснователно упражнената принуда обхваща мерките срещу уличеното лице и наложените му принудителни административни мерки, които се налагат 3 при условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство доколкото административния орган и МВР не действат при условията на оперативна самостоятелност. Горното налага извода, че искът е основателен.

Досежно размера:

Пред РС са разпитани свидетелите М. В.-б.р. и В. Б. – майка на въззивника . От показанията на разпитания по делото свидетел В. се установява, че с ищеца били приятели – бил с него, когато след като го задържали за 24 часа, го видял да плачи; след случая В. се променил – спрял да излиза с приятелите си, спрял да им звъни, рядко се виждали; променил се емоционално – не се шегувал и не се веселял.

Св.Б. установи, че когато синът й бил задържан, много тежко преживял задържането , а след като излезнал от ареста казал, че е невинен, но ако нещо се случи с него да се грижим за жена му и детето му, която точно в този момент била бременна; шофьорската му книжка върнали след 6 месеца, през което време пътувал с такси, ходили всяка седмица на преглед в болницата с такси, защото жена му имала *****; преди В. бил много весел, жизнерадостен, енергичен, а след това станал мрачен, тревожен и депресиран, затворил се в себе си, отказвал да контактува с хората, почувствал се унизен от претърсването на дома му, както и от мнението на съседите;бил съкрушен, изживял голям стрес; избягвал срещи с познати.

Преценявайки свидетелските показания съдът намира за недоказани неимуществените вреди, претендирани в ИМ – че по време на разследването са били нарушени правото на въззивника налична свобода, засегнати са честта и достойнството му, лишен е бил от правото на управление на МПС за 6 месеца, затруднен е бил да се придвижва с л.а предвид необходимостта да ползува такси; изпитал е чувство на срам пред близки и приятели, страх от възможността да получи наказание и притеснения за периода от 14.03.2022 г. до 29.08.2022 г., които негативни изживявания са пряка и непоредствена последица от наложените му принудителни мерки.

Ето защо съдът намира, че по справедливост, съгл. чл.52 ЗЗД, на Б. следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., в който размер предявеният иск е основателен и следва да се уважи. С оглед уважаване на главния – основателен се явява и акцесорният му за 4 предявените лихви, считано от 29.08.2022 г. до окончателното плащане. Не до същите изводи е достигнал РС. Ето защо първоинстанционното решение следва да се отмени за сумата 5000 лв. и вместо него в тази част ще се постанови друго, с което ще се осъди ПРБ да му заплати сумата от 5000 лв., а за разликата над 5000 лв. до пълния предявен размер – решението на РС следва да се потвърди. С оглед изхода от спора въззиваемият следва да заплати на въззивника и направените по делото разноски в размер на 15 лв. – за ДТ.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №1169/17.03.2023 г. на Пловдивския РС-16 гр.с. по гр.д.№17238/ 2022 г., в частта, с което е отхвърлен иска на В. Н. Б. с ЕГН:********** против Прокуратура на Република България да му заплати сумата 5000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на наказателно преследване срещу него по ДП №73/2022 г. на 4 РУ на МВР-***, за престъпление по чл.343б,ал.3 НК, което е впоследствие е било прекратено, ведно със законната лихва за забава, считано от 29.08.2022 г. до окончателното й изплащане и вместо него в тази час ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, гр.***** за заплати на В. Н. Б. с ЕГН:********** от гр.***** сумата от 5000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на наказателно преследване срещу него по ДП №73/2022 г. на 4 РУ на МВР-***, за престъпление по чл.343б,ал.3 НК, което е впоследствие е било прекратено, ведно със законната лихва за забава, считано от 29.08.2022 г. до окончателното й изплащане, както и 15 лв.- разноски по делото.

ПОТВЪРЖДАВА решение №1169/17.03.2023 г. на Пловдивския РС-16 гр.с. по гр.д.№17238/ 2022 г., в частта, с което е отхвърлен иска на В. Н. Б. с ЕГН:********** против Прокуратура на Република България за заплащане на обезщетение по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за разликата над 5000 лв. до пълния предявен размер от 7000 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6