Решение № 524 от 09.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 524 гр. София, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20241100901700 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените А. С. Д., ЕГН ********** против “Уайърлес Електрик“ АД, ЕИК 202659282, обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за прогласяване нищожността и при условията на евентуалност с правно основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ, за отмЯ. на решения на извънредното Общо събрание на акционерите на ответното дружество, обективирани в протокол от 12.08.2024г., а именно:

1. за одобряване създаването на два класа акции в капитала на дружеството;

2. за увеличение на капитала на дружеството от 50 000 лв. на 500 000 лв. чрез издаването на 450 000 нови клас А привилегировани поименни налични акции с право на глас, с привилегия за обратно изкупуване и с номинална стойност от 1 лв. при определени условия;

3. за одобряване на изменения в устава на дружеството, поради това, че същите решения вече са били взети от общото събрание на акционерите на събрание проведено на 31.05.2024г., при което с процесните решения се „препотвърждават“ вече взети такива, поради това, че е налице висящ пред съда спор с предмет законосъобразността на идентични, взети преди процесните, решения на общото събрание на акционерите, поради нарушение на чл.192, ал.5 ТЗ и липсата на изцяло внесен уставен капитал на дружеството, преди вземането на решение за увеличение на капитала, както и поради това, че за участвалите в общото събрание акционери не са възникнали членствени правоотношения с дружеството, включително и право на глас съобразно разпоредбата на чл.228, ал.1 ТЗ, тъй като не са изплатили дължимите вноски в капитала на дружеството до пълният му размер от 50 000 лв.

1

Ищцата основава претенциите си с твърденията, че макар в качеството й на съпритежател с още две лица на 12 500 акции от ответното дружество, при което тя не може да упражнява самостоятелно правата на акционер предвидени в чл.181 ТЗ, има правен интерес да упражни правото си на иск във връзка с оспорването на взети решения от общото събрание на акционерите.

Сочи, че атакуваните с предявените искове решения са нищожни, като представляващи такива, които препотвърждават вече взети по-рано, но невписани в

Търговския регистър решения, евентуално като незаконосъобразни, защото вписването на предходните идентични решения е спряно с акт на съда по чл.536 ГПК, както и поради това, че те са взети в нарушение на чл.192, ал.5 ТЗ, т.е. увеличен е капиталът на акционерното дружество без преди това да е бил внесен изцяло уставният му такъв, и поради това, че участвалите в гласуването акционери не са имали правото на глас, защото не са внесли дължимите от тях вноски за записаните акции в капитала на дружеството.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба такъв постъпи от страна на ответното дружество. С него предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответното дружество обосновава тезата, че правото на иск в случая е продължение на материалното право, което се брани чрез него, а след като ищцата не може да упражни самостоятелно предвид разпоредбата на чл.177 ТЗ правата си на акционер, то тя не може самостоятелно да предявява и иск за оспорване на решенията на общото събрание на акционерите. Счита, че в случая ищцата осъществява злоупотреба с правото на иск, защото исковете са предявени въпреки, че за свикването и провеждането на общото събрание на 12.08.2024г. са били взети предвид всички изложени от нея възражения във връзка със свикването и провеждането на предходно общо събрание на 31.05.2024г., взетите решения на което също са атакувани от ищцата пред съда и е образувано т.д.1141/2024г. по описа на СГС, ТО, VI-22 състав, както и че единственият ефект от предявените в настоящото производство искове е затрудняване дейността на дружеството, предвид това, че ищцата е наясно, че не може да упражнява самостоятелно правата на акционер, и че в публикувания в Търговския регистър ГФО на дружеството за 2022г. е отразено довнасянето на уставния капитал.

Ответникът сочи, че процесните решения на общото събрание на акционерите не са нищожни, а цитираната в исковата молба практика на ВКС касае различни казуси и е неприложима. Твърди, че предвид това, че взетите на 31.05.2024г. решения от общото събрание на акционерите са атакувани от ищцата пред съда с възражения за осъществени процедурни нарушения при провеждането и документирането на събранието, не може да се отрече възможността за общото събрание на акционерите, ако при предходни взети решения са допуснати процедурни нарушения, те да бъдат санирани в последващо общо събрание, което да вземе тези решения, които са от неговата компетентност. В случая не е налице „препотвърждаване“ на предходно решение или „изчерпана компетентност“, доколкото увеличението на капитала, одобрено с решение на общото събрание на акционерите от 2

31.05.2024г. е с незавършен фактически състав и не се е осъществило. Не са записани акции и не са направени вноски срещу тях. Не съществува и опасност да бъде вписано увеличението на капитала два пъти, защото и двете заявления подадени от ответното дружество във връзка с които е постановено спиране на регистърното производство са форма Г1 и с тях е заявено обявяване на покана до акционерите за записване на акции, т.е. те не са заявление форма А5, с които да е поискано вписване на увеличението на капитала. Не е възможно и, ако бъде вписано едно увеличение на капитала имащо за резултат определен абсолютен размер на капитала, впоследствие да бъде вписано повторно увеличение на капитала със същия абсолютен размер и със същите по вид акции.

На следващо място, ответното дружество релевира възраженията си относно твърденията на ищцата, че атакуваните решения са взети в нарушение на чл.192, ал.2 и чл.228, ал.1 ТЗ. В тази връзка сочи, че след тълкуване на действителната воля на акционерите, изразена в чл.8, ал.2 от устава следва да се приеме, че в него имплицитно е предвидено, че правото на глас възниква с внасянето на 25 % от капитала, доколкото волята на учредителите не може да е била, те да се лишат от правото на глас в общото събрание на акционерите.

Освен това правото на глас по смисъла на чл.228, т.1 ТЗ възниква с извършването на вноската срещу записаните акции при учредяване на дружеството в предвидения в устава размер, но не по-малко от 25 % от номиналната стойност на акцията, а невнасянето на остатъка от дължимата вноска не влече загуба на правото на глас, освен в случай на изключване на акционера по надлежния ред. Отделно от изложеното, ответникът твърди, че през 2021г. е бил внесен остатъкът от уставния капитал, като това обстоятелство не подлежи на вписване в търговския регистър.

В представената от ищцата допълнителна искова молба се поддържат изложените в първоначалната аргументи обосноваващи процесуалноправната й легитимация да предяви иска. Освен това в нея се сочи, че с предявяването на процесните искове не се осъществява злоупотреба с право, защото предявяването на иск за отмЯ. на решение на общото събрание, което противоречи на закона и устава, от страна на лице, което е страна по членствено правоотношение с дружеството, е в интерес не само на оспорващия, но и на дружеството. Навежда аргумента, че не може да се приеме, че е недопустимо да бъде оспорено за втори път повторно взето решение, защото възможността при повторното общо събрание да бъдат допуснати същите нарушения като тези, които са били допуснати при предходното не е изключена. Освен това, за да се приеме, че е налице злоупотреба с правото на иск, ответникът следва да докаже, че единствената цел на ищцата при предявяването му е да навреди другиму.

Твърди, че атакуваните решения са напълно идентични с взетите такива от общото събрание на акционерите на 31.05.2024г., поради което се налага извода, че в случая е налице препотвърждаване на предходни решения, а това обосновава тяхната нищожност. Макар производството по делото да не касае оспорване на вписване на обстоятелство в търговския регистър, ищцата сочи, че вписването на последващо идентично заявление за вписване би 3 обезсмислило съдебния акт по чл.536, ал1, т.1 ГПК във вр. с чл.19, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ и законоустановената възможност за спиране на регистърното производство, а евентуално постановен акт на длъжностното лице по регистрацията за вписване на заявените обстоятелства при постановено от съда спиране би бил нищожен. На последно място заявява, че в чл.21, ал.4, т.5 от Наредба №1/2007г. е посочено, че при промЯ. на обстоятелствата по група „Капитал“ към заявлението се прилага, при парична вноска-документа за внесен капитал, а това свидетелствало за наличието на законоустановен начин за вписване на довнасянето на капитал, а именно, чрез заявление, към което се прилага платежно нареждане от банката. Такова вписване не е налично по партидата на дружеството, поради което ищецът не е бил наясно с твърдяното довнасяне на капитала през 2021г.

От стана на ответното дружество в срок беше представен и допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който се поддържат възраженията касаещи процесуалната недопустимост на предявените от ищцата искове. Поддържат се възраженията, че с предявяването на исковете ищцата осъществява злоупотреба с право, както и тези касаещи неоснователността на исковете, в частност за това, че атакуваните решения не са „препотвърждаващи“ предходни решения, както и за нарушения на разпоредбите на чл.192, ал.5 и чл.228, ал.1 ТЗ при вземане на решенията от 12.08.2024г. Сочи, че позоваването от ищцата на разпоредбата на чл.21, ал.4, т.5 от Наредба №1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на Ю.дическите лица с нестопанска цел е неотносимо, тъй като тя е второстепенна спрямо законовите правила и има за цел да предвиди документите, които се прилагат във връзка с вписването на обстоятелства, които по силата на закона подлежат на вписване в Търговския регистър, каквото доплащането на уставния капитал не е. Тази подзаконова норма има за цел да осигури предоставянето на документи, доказващи внасянето на съответната опредЕ. част от учредителния капитал или от увеличението на капитала при заявяването на подлежащо на вписване обстоятелство. Затова сама по себе си, тя не създава задължение за заявяване на промЯ., за която законът не предвижда вписване.

В съдебното заседание ищцата не се яви лично, тя беше представлявана от пълномощниците си адв.И. и адв.Д., които поддържат предявените искове, молят съда да ги уважи и да присъди в полза на доверителя им разноските по делото.

Ответното дружество беше представлявано в съдебното заседание от пълномощника му адв.И., която оспорва предявените искове, като сочи, че ищцата не разполага със самостоятелна процесуалноправна легитимация да предявява исковете, а по същество, че действието на ищцата по оспорването на процесните решения представлява злоупотреба с право, като наред с това не са налице твърдените в исковата молба основания за нищожност или незаконосъобразност на решенията на Общото събрание на акционерите.

Софийският градски съд, ТО, VI - 8 състав, след като взе предвид 4 доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК и чл.

12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото съдът обяви за безспорни в отношенията между страните и ненуждаещи се от доказване в процеса обстоятелствата, че ищцата е съпритежател на акции в ответното дружество придобити по наследство заедно с още две лица, че на 12.08.2024г. е проведено Общо събрание на акционерите на дружество, в протокола от който са обективирани процесните решения, както и че на 31.05.2024г. също е било проведено Общо събрание на акционерите, на което са били взети решения за увеличаване на капитала от 50 000 лв. на 500 000 лв. чрез издаването на 450 000 нови клас А привилегировани, поименни налични акции с право на глас, и че в Търговския регистър не е вписано довнасянето до пълният му размер на уставния капитал.