Решение № 164 от 02.04.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Перник, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиан Д. Колев при участието на секретаря КАМЕЛИЯ В. КАЛЕЙНА като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно наказателно дело № 20251720201683 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 14-2500197 от 29.09.2025 г., издадено от директор на Дирекция "Инспекция по труда" (Д "ИТ)-Перник, с което на "СТЕФИ ЕКСПРЕС" ЕООД, ЕИК ******** е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ за нарушение на чл. 138, ал. 4, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

Дружеството-жалбоподател, по изложени в жалбата доводи, чрез пълномощника си адв. К. М. от ПАК, моли обжалваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебно заседание адв. М. твърди, че от събраните по делото доказателства не се установява извършването на вмененото нарушение, тъй като показанията на св. Е. Д. опровергават обвинителната теза.

Административнонаказващият орган (АНО) директор Д "ИТ"-Перник, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М., оспорва жалбата със становище, че процесното НП е правилно и законосъобразно, а също и доказано, като излага аргументи в тази насока. Моли за потвърждаване НП и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

1

По допустимостта:

Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в законоустановения срок и пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На 07.08.2025 г. е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в обект на контрол: Офис „Еконт", находящ се в гр. Перник, кв. „Проучване", ТИР паркинг „Светля", стопанисван от „Стефи експрес" ЕООД, ЕИК ********. Проверката е извършена от свидетелите М. Д. и Т. Т., и двете на длъжност главен инспектор в ДИТ – Перник.

При проверката се установило, че „Стефи Експрес" ЕООД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: обл. С., общ.

Костинброд, гр. Костинброд, ПК: 2230, ул. Никола Вапцаров N o 4 Б, представлявано от С.С.Т. - управител, в качеството му на работодател по смисъла на & 1, т.1 от Допълнителните Разпоредби на Кодекса на труда е допуснал/възложил на лицето Е. К. Д. на длъжност куриер, служба офис, да полага труд с продължителност на работното време повече от уговорената в сключения трудов договор.

Същото е установено въз основа на попълнена по време на проверката декларация от 07.08.2025 г., установяваща законност на трудовите правоотношения при предоставяне на работната сила. В тази декларация св. Е.

К. Д. декларира работно време от 9.00 ч. до 19.00 ч., от което се установява, че се надвишава договорената и установената по трудов договор продължителност на работното време. При устен разговор по време на проверката на обекта, горепосочетото лице заявило, че има сключен трудов договор на пълно работно време 8 часа. По време на проверката от представения трудов договор, сключен между „Стефи Експрес" ЕООД и Е. К.

Д. на длъжност куриер, служба офис, се установи, че в него е уговорено непълно работно време - 4 часа. Предвид гореизложеното се установило, че работодателят „Стефи Експрес" ЕООД е допуснал/възложил на лицето Е. К. Д. на длъжност куриер, служба офис, да полага труд с продължителност на работното време повече от уговорената в сключения договор.

Във връзка с установеното нарушение на чл. 138, ал.4 от КТ вр. чл. 1, ал.2 от КТ, извършено на 07.08.2025 г., впоследствие при проверка на събраните писмени доказателства в ДИТ – Перник е съставен процесният АУАН № 14-25000197 от 28.08.2025 г., в който са изложени гореописаните обстоятелства.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП № 14-25000197 от 29.09.2025 г., като в същото възпроизведени изцяло фактическитек оснтатации, обективирани в АУАН, като е възприета и правната квалификация на нарушението. С НП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ 2

Възприетата от съда фактическа обстановка се извежда по категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, проверени и приобщени по съответния ред.

От правна страна:

АУАН е съставен от гл. инспектор в Д "ИТ"-Перник и в случая проверката е в обект на контрол на територията на Д "ИТ"-Перник, поради което актът е съставен от териториално и материално компетентно лице. НП също е издадено от компетентен орган съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ.

Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователни се явяват възраженията в тази насока. При съставянето на АУАН нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено и доказателства, които го установяват. Съответна на фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна квалификация. Ето защо съдът приема, че на дружеството-жалбоподател точно и ясно е разяснено от фактическа и правна страна кога, къде и какво административно нарушение е извършено и не са допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Съдът намира, че вмененото на дружеството жалбоподател нарушение се доказва по категоричен начин от събрания доказателствен материал. Съдът кредитира като достоверно писменото доказателство – декларация, попълнена от лицето Е. Д. при извършената проверка от контролните органи на Инспекцията по труда. Същата представлява частен писмен документ, съставен в хода на осъществяване на контролна дейност от компетентни длъжностни лица, при която на проверяваното лице е била предоставена възможност лично и саморъчно да изложи обстоятелства относно полаганата от нея трудова дейност. От съдържанието на декларацията е видно, че Д. изрично е посочила работно време от 09:00 ч. до 19:00 ч., което съществено надвишава уговореното в представения трудов договор непълно работно време от 4 часа дневно.

Съдът счита, че декларацията е надлежно съставена, като няма данни по делото същата да е била изготвена при упражнен натиск, принуда или въвеждане в заблуждение от страна на контролните органи. В тази връзка следва да се отчете, че декларацията е подписана от пълнолетно, дееспособно лице, което е в състояние да разбира свойството и значението на извършваното от него действие, както и да ръководи постъпките си. Липсват каквито и да било доказателства, които да поставят под съмнение доброволния характер на направеното волеизявление.

Отделно от това, от приетата по делото справка от „Еконт Експрес“ АД 3 по отношение на полагането на труд от работниците на „Стефи Експрес“ ЕООД се установява, че лицето системно е полагало труд при продължителност от 8 или 12 часа дневно, което кореспондира с отразеното в декларацията и допълнително потвърждава извода за реално престиране на труд извън договореното непълно работно време.

Обстоятелството, че в съдебно заседание св. Е. Д. дава показания, противоречащи на съдържанието на декларацията, не опровергава автоматично нейната достоверност. Напротив, съдът намира, че тези показания следва да бъдат преценени с повишено внимание, доколкото са налице сериозни съмнения относно тяхната обективност, предвид противоречието им с обективни доказателствени находки.

Освен тези противоречия, на които предстои да бъде обърнато внимание, съдът намира за изключително значимо по отношение на достоверността на показанията на св. Д. обстоятелството, че същата се е отрекла от свое предходно писмено изявление, направено непосредствено при проверката, без да представи убедителни и подкрепени с доказателства обяснения за това противоречие. Твърденията, че съдържанието на декларацията е било „диктувано“, остават голословни и не се подкрепят от други доказателствени източници по делото, включително от разпита на контролните органи, като същевременно така изложеното от нея противоречи с приложената по делото справка за отработено време.

Допълнително съмнение в достоверността на дадените в съдебно заседание показания буди и обстоятелството, че свидетелката заявява получаване на месечно възнаграждение в размер на около 700–750 лева, докато от представения трудов договор е видно, че договореното възнаграждение възлиза на 539 лева. Това несъответствие сочи на вероятност за изплащане на суми извън договореното възнаграждение и косвено подкрепя извода за полагане на труд над уговореното работно време.

С оглед на изложеното дотук съдът приема, че първоначалното писмено изявление, направено при условията на непосредственост и в рамките на извършваната проверка, подкрепено и от останалия доказателствен материал по делото, представлява по-надежден и достоверен източник на информация относно действително полаганото работно време, отколкото последващите свидетелски показания, дадени в хода на съдебното производство.

4

Ето защо съдът кредитира декларацията на Е. Д. като достоверно доказателство за това, че същата е полагала труд при работно време, надвишаващо уговореното в трудовия договор, и не кредитира показанията в съдебно заседание в частта, в която противоречат на този извод.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява извършването на вмененото административно нарушение.

Съгласно чл. 138, ал. 4 от Кодекса на труда, при уговорено непълно работно време не се допуска полагане на труд извън установената продължителност, освен в изрично предвидените от закона случаи. В конкретния случай от представения трудов договор е безспорно установено, че между страните е уговорено непълно работно време – 4 часа дневно.

От събраните по делото доказателства – декларацията на работника, както и справката за отработеното време, се установява, че лицето фактически е полагало труд в значително по-голям обем – 8, респективно 12 часа дневно, което надхвърля договореното и представлява нарушение на цитираната разпоредба. Това обстоятелство се подкрепя и от данните относно реално получаваното възнаграждение, надвишаващо договореното, което допълнително сочи на престиране на труд извън уговореното.

Съдът приема, че това положение е било известно на работодателя и е резултат от негово поведение, изразяващо се в допускане на работника да полага труд извън уговореното работно време.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, основани на показанията на свидетелката Д., доколкото същите, по изложените вече съображения, не се кредитират от съда в частта им, в която свидетелката твърди, че й било диктувано какво да напише в декларацията.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е квалифицирал деянието като нарушение на чл. 138, ал. 4 от Кодекса на труда, като не се констатират съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление, които да водят до неговата отмяна.

Наложеното административно наказание е определено в рамките на предвидения от закона размер и съответства на тежестта на извършеното 5 нарушение. Предвидената от закона рамка е от 1500 до 15 000 лева. В настоящия случай е наложена санкция малко над минимума, за което от страна на АНО са изложени основателни аргументи – като отегчаващо вината обстоятелство е прието наличието на множество констатирани в протокола от процесната проверка наршения на КТ. В тази връзка съдът намира наказанието за законосъобразно и справедливо.

Случаят не може да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като установеното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от тази на нарушенията от същия вид.