Решение № 23 от 20.01.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Б.С., 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20241410100766 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени обективно съединени установителни искове с правно основание: главен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.

26, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 22, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и предл. 3 от ЗЗД, а в условията на евентуалност (ако съдът приеме Договор за потребителски паричен кредит № CARU17426517/04.11.2019г. за валиден) – установителен иск за нищожност на клаузите за такса ангажимент и застрахователна премия от процесния договор, с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, вкл. поради неравноправност; и съединен с главния иск отрицателен установителен иск за недължимост на претендирани от ищеца суми по процесния договор, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр с чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, от В. М. Й., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул.Георги Димитров №12, общ. Б.С., обл. В., със съдебен адрес: гр. С., ул.Георги С.Раковски №82, ет.1, ап.2, общ. С., обл. С. (столица), чрез В. В. М. от АКП., против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: **********, с които се иска съдът да прогласи нищожността на процесния договор, в условията на евентуалност – нищожността на чл.7 от процесния договор, както и да признае по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 50,00лв. – частично от общия размер от 1618,08лв. поради нищожност на процесния договор.

В исковата молба се твърди, че между В. М. Й., в качеството на кредитополучател, и „БНП Париба Пърсънъл Файнанс С.А. клон България“, ЕИК 204915054,/чийто правоприемник е „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749/ в качеството на кредитор, бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № CARU-17426517/04.11.2019г., по 1 силата на който на ищеца бил отпуснат кредит за потребителски цели в размер на 3 000 лв., при следните параметри: размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 405лв.; такса ангажимент в размер на 75лв., удържана от отпусната главница, 36 броя погасителни вноски, размер на месечната погасителна вноска 128,28лв., обща стойност на плащанията - 4618,08лв., годишен процент на разходите 24,54 %, лихвен процент - 20,54%. Съгласно погасителния план първата вноска е с падеж 15.12.2019г., а последната с падеж 15.11.2022г.

Сочи се, че процесният договор е нищожен поради противоречие със закона. Релевират се доводи за нарушение на нормативното изискване договорът да бъде написан в размер на шрифта не по-малък от 12. Релевират се доводи за нарушение разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, предвид факта, че не са посочени взетите допускания при изчисление на ГПР.

Твърди се, че към ГПР не са прибавени таксата ангажимент и застрахователната премия за покупка на застраховка „Защита на плащанията“, предвид което е налице противоречие със закона, обуславящо нищожност на договора. Инвокират се доводи за нищожност на уговорката за застрахователна премия. Предвид изложеното ищцът моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, в който оспорва иска като неоснователен. Излага подробни доводи във връзка с твърдението на ищеца за недействителност на договора и процесната клауза. Представя доказателства, претендира разноски.

В хода на производството са събрани писмени доказателства, допусната е ССчЕ.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, като е признато за доказано и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищеца и БНП Париба Пърсънъл Файнанс С.А. клон България“, ЕИК 204915054,/чийто правоприемник е „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749/ е възникнало облигационно правоотношение по силата на н Договор за потребителски паричен кредит № CARU-17426517/04.11.2019г., въз основа на който на ищеца бил отпуснат кредит за потребителски цели в размер на 3 000 лв., при следните параметри: размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 405лв.; такса ангажимент в размер на 75лв., удържана от отпусната главница, 36 броя погасителни вноски, размер на месечната погасителна вноска - 128,28лв., обща стойност на плащанията - 4618,08лв., годишен процент на разходите 24,54 %, лихвен процент - 20,54%.

Съгласно погасителния план първата вноска е с падеж 15.12.2019г., а последната с падеж 15.11.2022г.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Доколкото страна по процесния договор за потребителски кредит в качеството му на 2 кредитополучател е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност, и предвид предмета на сделката, в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП – арг. § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор за потребителски кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл.22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Процесният договор за потребителски кредит е сключен в писмена форма. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК към договора за потребителски кредит следва да бъде приложен погасителен план, като в конкретния случай това законово изискване е спазено – в процесния договор е инкорпориран в табличен вид погасителен план, който съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

В договора са уговорени следните условия: размер на кредита за потребителски цели:

3000 лв., размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ – 405,00 лв., такса ангажимент – 75 лв., брой погасителни вноски – 36, месечна погасителна вноска – 128,28 лв., обща стойност на плащанията 4618,08 лв.

Видно от приложения по делото договор лихвеният процент по кредита е 20,54%, а годишният процент на разходите /ГПР /– общите разходи за потребителя, настоящи и бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит възлиза на 24,54%%. Съгласно чл. 2 от сключения договор за потребителски паричен кредит размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде директно платен на застрахователя, посочен в застрахователния серификат. Като писмено доказателство по делото е приет Сертификат № CARU-17426517, издаден от застрахивателя „Cardif assurance vie SA”France чрез клона си “Кардиф животозастраховане, клон България“, ЕИК 175190059, и „Cardif assurance risques divers sa”France, чрез клона си „Кардиф общо застраховане, клон България, ЕИК 175190073. В същия раздел от СЕФ са посочени свързани с договора разходи – еднократна такса ангажимент в размер на 75 лв., която се удържа от размера на кредита.

Според чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена 3 форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съгласно легалните дефиниции в §1, т.1 и т.2 ДР от ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия (т. 1);

"Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя (т. 2). Следователно в ГПР е необходимо да бъдат включени всички разходи, тъй като той изразява общите други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения от всякакъв вид, които трябва да заплати длъжника, както и по какъв начин е формиран.

Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Според чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл.11, т.11 и т.12 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; информация за правото на потребителя при погасяване на 4 главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.