Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1485 от 16.12.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 3273/2024
Вид
Решение № 1485
Подписан
16.12.2024
В сила
26.03.2025
Състав
Албена Славова

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52 ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.2 т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 134 ал.1 т. 1 · Закон за управление на отпадъците

РЕШЕНИЕ

№ 1485 гр. Варна, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20243110203273 по описа за 2024 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от „С.Б.“ООД с ЕИК: 202150171, представлявано от управителя М.Я.К., чрез адв. Т. М. при АК – София против НП № 100475/19.07.2024 г. на Зам.Кмета на Община-Варна, с което на основание чл. 10 т. 13 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на община Варна/Наредбата/ на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1400 /хиляда и четиристотин/ лева за нарушение на чл. 119 ал. 1 т. 1 от Наредбата.

В депозираната жалба се излагат твърдения, че процесното НП е неправилно и незаконосъобразно, а при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва се посочената в НП фактическа обстановка, като се сочи, че дружеството-жалбоподател не е осъществило вмененото му нарушение. Според доводите във въззивната жалба, юридическото лице може да извършва действия по изхвърляне на строителни отпадъци само посредством физически лица, като в АУАН и НП не са посочени кои са конкретните физически лица осъществили тази дейност, свързани ли са те с дружеството и по какъв начин. По посочения начин се счита, че е нарушена нормата на чл. 53 ал.1 от ЗАНН като не е установен по безспорен начин извършителя на нарушението и е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 52 ал.

4 от ЗАНН предвид неизяснените спорни факти. Навеждат се аргументи, че дружеството не е било уведомено за поставянето на процесния съд за отпадъци и че не следва да носи отговорност за ползването му по определен начин. Релевира се доводът, че с използваното съкращение в НП за идентифициране на конкретния съд, обозначено като предназначен за „ТБО“ остава неясно за наказаното лице какво съдържание стои зад съкращението. Според въззивника е допуснато нарушение на 1 закона и предвид липсата на извършена преценка от АНО дали са налице основанията за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН. Оспорва се компетентността на органа, издал обжалваното НП, както и на актосъставителя. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

В хода на съдебното производство, въззивникът, редовно призован, не се представлява. Постъпила е молба от адв. М. със становище по същество на делото, с което се поддържа жалбата и се адресира до съда искане НП да бъде отменено с оглед изложените в жалбата доводи и в полза на въззивника да се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък за разноски и договор за правна защита и съдействие.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юк К., който в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено, като приема, че от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства безспорно е установено извършеното от дружествотожалбоподател нарушение, а именно – изхвърляне на строителни отпадъци в съд, който е предназначен за битови такива. Пледира, че правилно е приложен материалния закон, с оглед на което жалбата следва да бъде отхвърлена.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя – С. И. и свидетелят по акта –А. Г.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и депозираните от адв. М. договор за правна защита и съдействие и списък с разноски.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 23.05.2024 г., служители на Община – Варна, Дирекция“ Екология и опазване на околната среда“ – свид. С. И. и свид. А. Г. извършвали проверка в кк „Златни пясъци“ , когато около 16.00 ч. установили, че поставения в близост до хотел „П.“, съд от системата NORD предназначен за битови отпадъци, е пълен със строителни такива, а именно – около 3 куб метра гипс картон, первази, найлони и др.

Впоследствие служителите на Община – Варна влезли в сградата на хотела и установили там група работници, които извършвали строително-ремонтни дейности.

Лицата заявили пред контролните органи, че са напълнили съда за битови отпадъци със строителни такива, докато изчаквали да бъде доставен съд, предназначен за целта.

В хода на проверката не било установено в полза на кое лице полагат труд строителните работници.

При проведен разговор със служител на юридическото лице, стопанисващо хотел „П. - „С.Б.“ООД, който се представил за „счетоводител“ на дружеството, свид.

И. и свид. Г. били уведомени, че служителят не е запознат с обстоятелствата около напълнения съд със строителни отпадъци.

При така установените факти свид. И. съставила на дружеството-жалбоподател АУАН № 991/28.05.2024 г. за нарушение на чл. 10 т. 13 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община – Варна /Наредбата/ за това, че на 23.05.2024 г., около 16.00 ч., в кк „Златни пясъци“ извършва нерегламентирано изхвърляне на строителни отпадъци от извършвана ремонтна дейност в хотел „П.“ в съда за битови отпадъци от системата NORD, разставен към общинската система за събиране на битови отпадъци, разположен на алеята, на подхода към хотела.

Актът е съставен в сградата на

Община – Варна в присъствието на

2 пълномощник на управителя на дружеството – С.Л.П., като препис от акта е връчен на същата. В акта пълномощникът вписал, че има възражения , без да сочи конкретни такива.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 100475/19.07.2024 г., с което на основание чл. 119 ал.1 т.1 от Наредбата е ангажирана административнонаказателната отговорност на „С.Б.“ООД за нарушение на чл. 10 т. 13 от цитирания подзаконов нормативен акт, като на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1400 /хиляда и четиристотин/ лева.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление НП № 100475/19.07.2024 г. е издадено от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 54 ал.2 от Наредбата и приложеното към АНП копие на Заповед № 174/13.03.2020 г. на Кмета на Община- Аксаково. От посоченото копие на заповед, пункт - І.26 се извежда и компетентността на актосъставителя.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Административнонаказателното производство се е развило в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН, наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са и нарушената материално-правна норма и правното основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.

Съдът оцени като неоснователни доводите на въззивника за опорочаване на административнонаказателното производство поради дерогиране нормата на чл. 52 ал.

4 от ЗАНН. Предписанието на посочената норма обезпечава обосноваността на НП, съотв. нарушаването й не води до ограничаване правото на защита на нарушителя и до опорочаване на проведеното производство.

Като разгледа жалбата по същество, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи от правна страна следното:

В хода на съдебното производство въпреки извършване на всички необходими и възможни процесуално-следствени действия не бе установено извършване на вмененото в тежест на въззивника нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 83 ал.1 от ЗАНН, в предвидените в съответния закон, указ, постановление на МС или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица или еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

3

Видно от гласните доказателства, събрани чрез разпита на служителите на Община – Варна, процесният съд е бил предназначен за масово ползване, до същият са имали достъп неограничен лица, с оглед на което отговорността на дружеството е възможно законосъобразно да се ангажира единствено за неправомерни действия на служители на същото, свързани с осъществяване на нерегламентираното ползване на посочения съд.

Същевременно от доказателствения материал по делото не се установява кои са лицата, които са поставили строителните отпадъци в процесния съд, като единствената връзка на същите с дружеството-жалбоподател касае извършваните строителноремонтни дейности на територията на хотела, стопанисван от „С.Б.“ООД. Неизяснени обаче остават обстоятелствата дали работниците са били служители на дружествотожалбоподател респ. на друго юридическо лице, с което „С.Б.“ООД е било в облигационни отношения с оглед извършване на дейности относими към договор за изработка съотв. разпоредено ли им е от определено длъжностно лице с ръководни функции извършване на нерегламентирано изхвърляне на строителни отпадъци в процесния съд и това длъжностно лице в правоотношение с въззивника ли е.

Посочените обстоятелства не са изяснени в хода на административнонаказателното производство, като АНО не е изпълнил предписанието на разпоредбата на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН преди да издаде обжалваното НП да изясни спорните обстоятелства. Посочената непълнота не е преодоляна и в хода на съдебното производство предвид отсъствието на данни досежно личността на въпросните работници, които да позволят индивидуализацията им и провеждане на разпит на същите.

При така установените факти, доколкото не е установена причинна връзка между противоправно действие или бездействие на служители на дружествотожалбоподател и настъпилия резултат – нерегламентирано изхвърляне на строителни отпадъци от извършвана ремонтна дейност в процесния съд, НП се явява необосновано такова.

Друг е въпросът, че в случая НП се явява и незаконосъобразно, доколкото отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана на основание чл. 119 ал.1 т.1 от Наредбата, която норма е обявена за нищожна с Решение № 10467 от 16.10.2024 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 1407/2024 г., с аргумента, че разпоредбите от чл. 111 до чл. 123 от Наредбата, преуреждат въпроси, регламентирани със ЗУТ, ЗУО, ЗАНН и др.

С оглед изложените доводи за необоснованст на издаденото НП е безпредметно обсъждането на въпроса дали съдът може да измени наказателното постановление по реда на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, с прилагане на санкционната нормата на чл. 134 ал.1 т. 1 от ЗУО в редакцията й действаща към момента на извършване на нарушението.

Поради изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде отменено като издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано такова.

С оглед изхода на делото в полза на въззивника следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, в размера от 600 /шестстотин/ лева, който хонорар, видно от приобщения по делото договор за правна помощ, е заплатен за осъщественото в полза на страната процесуално представителство.

4

Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № № 100475/19.07.2024 г. на Зам.Кмета на Община-Варна, с което на основание чл. 10 т. 13 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на община Варна/Наредбата/ на „С.Б.“ООД с ЕИК: 202150171 е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1400 /хиляда и четиристотин/ лева за нарушение на чл. 119 ал. 1 т. 1 от Наредбата.