Протокол № 668 от 15.11.2023, Окръжен съд - Перник

ПРОТОКОЛ

№ 668 гр. Перник, 14.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500615 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:15 часа се явиха:

Р. П. се явява лично и с адв. Аделина Ас..

Вместо М. П. се явява адв. М. Е..

Явяват се свидетелите К. и Р. И.и.

Съдът отстрани от залата свидетелите.

Адв. Ас.: Да се даде ход на делото.

Адв. Е.: Да се даде ход на делото.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Адв. Ас.: Поддържам изцяло жалбата, както наведените в нея доводи и основания, включително направените доказателствени искания.

Адв. Е.: Оспорвам въззивната жалба във всичките й конкретизации, поддържам писмените отговори. По отношение на доклада на съда нямам възражение. По отношение на допуснатите двама свидетели, тъй като са семейство, ако са за едни и същи обстоятелства, предлагам да изслушаме само един свидетел.

Съдът докладва постъпила прокурорска преписка № 1596/2023 г.

1

Адв. Ас.: Да се приеме като доказателство.

Адв. Е.: Да се приеме.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като доказателство прокурорска преписка № 1596/2023 г. на РП Перник.

Адв. Ас.: Двамата свидетели от различно място са присъствали на събитието, чули са и са били свидетели на случилото се пред автомобила.

Единият е бил на терасата, а другият на пейката пред блока.

Съдът сне самоличността на свидетеля:

К. Б. И. – 55 г., българка, българско гражданство, омъжена, неосъждана, без родство и дела със страните.

Съдът предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 от НК.

Свидетелят обеща да говори истината.

Свидетелката: С Р. сме комшии. Живеем в ЖК Тева, но сме в различни блокове. М. П. не я познавам. Знам, че М. е жена на Р.. Видях Р., че водеше кучето. Видях, че жената тръгна с колата да гази кучето и той почна да вика.

Отзад имаше една кола, тя като върна на заден, я чукна и след това потегли и замина. Това видях. Аз бях навън, мъжът ми беше на петия етаж на терасата на нашия блок. Чух само как Р. викаше „кучето ми, кучето ми“. Не знам дали са разговаряли за нещо друго. За М. знам, че е бившата му съпруга. Р. викаше „помощ, иска да ми гази кучето“, а тя избяга с колата надолу. Не съм видяла за полиция. Тя избяга с колата надолу. Р. го познавам като много добър човек, къде ме види, ме поздравява, не ме отминава. Не съм чувала за някакви други проблеми между тях като бивши съпрузи.

Адв. Ас.: Нямам други въпроси.

На въпроси на адв. Е.

Свидетелката: Аз бях във входа, колата беше близко, но не мога да кажа на какво разстояние. Не знам каква на цвят беше колата.

Адв. Е.: Нямам други въпроси.

Съдът сне самоличността на свидетеля:

Р. В. И. – 63 г., българин, българско гражданство, женен, неосъждан, без 2 родство и дела със страните.

Съдът предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 от НК.

Свидетелят обеща да говори истината.

Свидетелят: Познавам Р. по физиономия, а М. П. не я познавам. Аз живея в гр. ***, но съм поканен на гости в ЖК ***. Били сме на гости там повече от един месец. Не знам за разговор между Р. и М.. Аз съм бил на петия етаж когато Р. изкрещя „ще ни сгазиш бе“. Тя даде на заден, удари една друга кола и избяга надолу с колата. Аз бях горе високо и друго не съм чул. След това Р. ми каза, че това била жена му и това беше.

Адв. Ас.: Нямам повече въпроси.

На въпроси на адв. Е.

Свидетелят: Това, което видях беше на 15.05. преди 15-ти съм бил долу на ул. Гробарска, а на 15.05. съм бил на гости при снаха ми. Запомних 15.05. като дата. Колата май беше „Ауди“, но не знам, беше бяла.

Адв. Е.: Нямам повече въпроси.

Адв. Ас.: Няма да соча други доказателства.

Адв. Е.: Няма да соча други доказателства.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.

ДАВА ход на устните състезания.

Адв. Ас.: Поддържам въззивната жалба и допълнението към нея.

Считам, че не всеки семеен спор между двама съпрузи би следвало да се разглежда като акт на домашно насилие. Не такава е целта на ЗДН. Тук се касае за взаимоотношения, които са влошени след като се е стигнало до развод. Отделно нещата са се доусложнили по отношение желанието на доверителя ми да вижда внуците си, което е възпрепятствано от молителката.

Действително се е случил спор, но ние не твърдим, нито тя твърди, че по време на този спор е бил проявен акт на домашно насилие. Не всеки семеен спор би следвало да се тълкува като акт на домашно насилие. Доверителят ми има желание, както да контактува с внуците си, така и да ги подкрепя финансово и морално. Поради случилия се развод това е било 3 възпрепятствано от молителката, но не би следвало децата да бъдат жертва на тези влошени отношения между тях и по някакъв начин в продължение на години да страдат от отношенията, породени между баба и дядо. Доверителят ми го познавам по повод развода като много спокоен, тих и възпитан човек и бях изненадана, че му е наложена такава мярка по отношение на съпругата му. Имам предвид, че той като дядо и баща, ако дъщерите му не проявяват желание да контактуват с него, не би следвало да възпрепятстват контакта му с внуците. Той много страда, защото е възпрепятстван от съпругата си. Това, което се е случило на паркинга, е било опит за разговор за първи път от много години назад без физически те да са се виждали. Явно той е решил да поговори, опитал се е да проведе един нормален разговор с бившата си съпруга по отношение на неговите внуци. Имал е идея да подаде сигнал в ДСП по отношение това възпрепятстване. От там се е зародил спор между двама бивши съпрузи, който е пренесен и върху децата и внуците. От човешка и морална гледна точка не е редно, децата и внуците да поглъщат вината на бившите съпрузи за това, че между тях е имало конфликт. Би трябвало да се защити интереса на децата. Децата в момента не осъзнават какво се случва между техните баба и дядо, но след време те може би ще упрекват възрастните за това, че не са имали възможност да контактуват с дядо си. Той няма връзка с внуците си, но не по негова вина. Спорът е между възрастните и нека да оставим децата да преценят дали ще поискат да имат контакти с бабата и с дядото, но в момента това се решава от възрастните заради техни стари семейни конфликти и спорове. Считам, че решението е неправилно, незаконосъобразно. Ако молителката се е чувствала застрашена това не се установи от никакви доказателствата. Този закон се използва понякога с цел разрешаване на конфликтите между възрастните. Има инстР.ти на НК, които, ако се е чувствала заплашена, не е инстР.та на този закон да не я доближава.

Те години наред не се доближават. Той не търси контакт с нея и тя няма интерес от тази заповед. Целта явно е друга.

Р. П.: Основата на всичко, което адв. Ас. каза е точно тази вербална агресия срещу мен от бившата ми съпруга и то не е от вчера, това е от години.

Разпечатката съдържа 60 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7daffbcd-87d7-4d14-8561-c3b254417750