Определение № 764 от 20.08.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 764 гр. Шумен, 20.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Мирослав Г. Маринов

Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500451 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. №8731 от 10.08.2026г. депозирана от В. Н.

Н. срещу определение №720 от 10.07.2026г. по гр.д. №298/2026г. по описа на НПРС, с което на осн. чл. 130 от ГПК е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, поради недопустимост. В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно и неправилно, тъй като първоинстанционния съд го е лишил изцяло от правото му на достъп до обективен и справедлив съд, по подробно изложени в жалбата съображения в тази насока. Сочи, че съгласно чл.7 от КРБ има право да защити накърненото си право и предявения от него иск намирал правното си основание в чл.124 ГПК, поради което и следва да бъде разгледан по същество от сезирания съд. Моли да бъде отменено обжалваното определение, като върне делото на друг състав на НПРС, за продължаване на съдопроизводството по предявените искове, и за разглеждането им по съществото на спора.

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и е процесуално допустима.

Съдът, като взе предвид доводите изнесени в жалбата, доказателствата по делото и като съобрази закона, намира за установено следното:

Производството пред първата инстанция е инициирано по подадена от жалбоподателя искова молба с правно основание чл. 49 ЗЗД срещу Окръжен съд – гр. Варна, за заплащане на сумата от 5000 лева /частичен иск от 60000 лева/, представляваща причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в "пропуснатата възможност да получи обезщетение в справедлив и доказан размер и съдебна справедливост". В исковата молба се излага, че с Решение №540/02.03.2022г. по гр.д.№3108/2021г. по описа на ВОС, му било нарушено правото на справедливо и правилно разглеждане и решаване на повдигнат пред този съд спор за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от вещи 1 лица, изготвили неправилна експертиза по друго негово дело. Сочи, че още в доклада си по горното дело съдът бил подменил предмета на иска му, като вместо претенция, основана на неправилно изготвена, грешна експертиза - тройна автотехническа, е докладвал и разгледал искът му за дадено невярно заключение, като съдът бил изложил целенасочено мотиви, свързани с НК, за да отпадне разглеждането по ГПК.

С Разпореждане №1280/06.04.2026г. по гр.д.№298/2026г. по описа на НПРС, съдът е приел, че е сезиран с иск по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ и е оставил без движение исковата молба, с указания до ищеца до посочи влязло ли е в сила Решение №540/03.08.2022г. по гр.д.

№3108/2021г. на ВОС, и ако - да, кога и преди депозиране на настоящата искова молба инициирал ли е производство пред Инспектората на ВСС по реда на глава трета "а" от ЗСВ, и ако да - какъв е резултата от това производство. В предоставения му срок за отстраняване на сочените нередовности, ищеца е депозирал молба, в която е заявил, че решението на ВОС е влязло в законна сила на 03.06.2024г. с Определение №2716/03.06.2024г. на ВКС, и не е инициирал производството по реда на ЗСВ, тъй като искът му не касае правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, а касае нарушеното му право на справедлив процес.

С атакуваното определение №720/10.07.2026г. по гр.д. №298/2026г., Районен съд Нови пазар е приел, че така предявения иск е недопустим и на осн. чл. 130 от ГПК, е прекратил производството по делото. В мотивите за прекратяването на производството, съдът е приел, че не са налице и останалите хипотези по чл.2, ал.1 т.1, и т.2 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника, поради което и иска се явявал недопустим, като на основание чл.10, ал.2 ЗОДОВ вр. чл.2а, т.1 от ТДТКС, осъдил ищеца да заплати по сметка на НПРС държавна такса в размер на 5,11 евро.

Настоящата въззивна инстанция, намира така постановеното определение в прекратителната му част за правилно, макар и не по изложените в него съображения. На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл. 132 от Конституцията на Република България, при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите, не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е престъпление от общ характер. В случая от изложеното в исковата молба и от доводите изнесени в частната жалба, се установява, че ищеца заявява, че са му нанесени вреди, произтекли именно от действия на магистрати във връзка със заеманата от тях длъжност - “съдия” и са свързани с изпълнението на служебните им задължения, в рамките на правораздавателната им компетентност и в частност – постановените от тях съдебни актове. Тези действия на магистратите при съответните съдилища, са обхванати от функционален имунитет, пречка за развитие на допустимо производство срещу тях. Дори да се приеме, че е налице твърдение за извършено от съдията, разглеждащ соченото от ищеца гражданско дело, умишлено престъпление от общ характер в качеството му на съдия, установяването на този факт следва да стане само в наказателен процес, а не като преюдициален факт в гражданския процес относно гражданскоправните последици от твърдяно престъпно деяние. Както е разяснено в 2

Решение № 50058 от 07.07.2023 г. по гр. д. № 3192/2022 г. на ІІ г. о. и в актовете, към които то препраща (решение № 110 от 14.06.2013 г. по гр. д. № 93/2012 г., определение № 534 от 13.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4266/2019 г. на IV г. о., решение № 348 от 08.01.2018 г. по гр. д. № 495/2017 г. на ІV г. о., определение № 189 от 17.08.2022 г. по ч. гр. д. № 2246/2022 г. на І г. о.), при наличието на функционален имунитет искът по чл. 45 ЗЗД срещу магистрат е процесуално недопустим, но това не изключва изобщо отговорността на съдилищата и другите органи на съдебната власт за техни противоправни действия и бездействия, от които са произтекли вреди. Специално уредените хипотези на такава отговорност са при разглеждане на делата в неразумен срок по чл. 2б ЗОДОВ и при нарушаване правото на Европейския съюз по чл. 2в ЗОДОВ. Извън тези уредени в ЗОДОВ хипотези, съдилищата носят отговорност за вреди от влезли в сила неправилни актове, когато неправилността е предварително установена по надлежния ред и актът е отменен. Не може да се търси отговорност на държавата чрез съда за всеки влязъл в сила акт, който страната счита за незаконосъобразен, тъй като правилността на съдебните актове е обект на контрол в производствата по обжалването им. За да възникне основание за отговорност е необходимо противоправността (неправилността) на влезлия в сила акт да е установена чрез някой от предвидените в процесуалните закони способи - по реда на извънинстанционните производства за отмяна на влезли в сила решения, каквито са уредени както в ГПК, така и в АПК /в същия смисъл и Определение № 403 от 30.01.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 68/2024 г., II г. о., Определение № 3252 от 17.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4198/2025 г., II г. о., и др./.

Ищецът изрично е заявил, че не се позовава на нито една от хипотезите, предвидени в ЗОДОВ, а е претендирал отговорност от съда за несправедлив процес, което намира правното си основание в чл.49 ЗЗД. Независимо от горното, предявеният в случая иск е недопустим по други съображения, а именно поради това, че съдебният акт, от който ищецът счита, че е претърпял вреди, не е признат за неправилен по предвиден в закона ред и не е отменен.

Поради изложеното, обжалваното определение в частта с която е прекратено производството по делото и исковата молба е върната като недопустима следва да се потвърди.

В частта, с която ищеца е осъден да заплати държавна такса на НПРС на основание чл.10, ал.2 ЗОДОВ вр. чл.2а, т.1 от ТДТКС, определението следва да бъде отменено, доколкото както бе отбелязано по - горе, ищецът не е предявявал искова претенция по реда на ЗОДОВ.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №720/10.07.2026г. по гр.д. №298/2026г. по описа на Районен съд гр.Нови пазар, В ЧАСТТА, с която производството по делото е прекратено и исковата молба върната на ищеца поради недопустимост.

3

ОТМЕНЯ определение №720/10.07.2026г. по гр.д. №298/2026г. по описа на Районен съд гр.Нови пазар, В ЧАСТТА, с която В. Н. Н. с ЕГН ********** е осъден да заплати по сметка на Районен съд Нови пазар държавна такса в размер на 5,11 евро.

На основание чл.274, ал.4 ГПК вр. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4