Решение № 1304 от 02.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1304 гр. София, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев при участието на секретаря Галина Ил. С.ова като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело №

20211100902759 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „С.“ ЕООД срещу „А.С.“ ООД и Г. А. Х., с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

327, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата 13 200,00 лв. – продажна цена, дължима по договор от 04.11.2015г. за продажби на гориво, за които са издадени фактури №2369/15.06.2020г., №2379/30.06.2020г., №2388/15.07.2020г. и №2395/31.07.2020г., както и сумата 43 709,35 лв. – мораторна неустойка, дължима съгласно т. 7.1 от договора от 04.11.2015г. за забавено изпълнение на задълженията за плащане на продажната цена по фактури, издадени в периода от 30.09.2018г. до 31.07.2020г.

С определение от 28.02.2024г. производството по осъдителните искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е прекратено на основание чл. 232 ГПК за разликата над 14 709,35 лв. до първоначално предявения им размер от 43 709,35 лв. поради заявено от пълномощниците на ищеца оттегляне на исковете в посочената част.

Ответникът „А.С.“ ООД, уведомен по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, не взема становище по исковете.

Особеният представител на ответника Г. А. Х., назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, оспорва исковете за продажна цена с възражения, че представените с исковата молба доказателства не установяват продажбите, за които са издадени процесните фактури, а исковете за неустойки - с възражения за нищожност на клаузата на неустойка поради противоречие с добрите нрави по чл.

26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, прекомерност на уговорената неустойка по смисъла на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, непреодолима сила по чл. 306 ТЗ за изпълнение на главните задължения за продажна цена в периода от 13.03.2020г. до 30.03.2022г., като по отношение на част от предявените вземания за неустойки заявява и възражение за изтекла погасителна давност.

Процесният договор от 04.11.2015г., приет като писмено доказателство по делото, 1 представлява рамков договор, с който са уговорени размери и срокове на задълженията за плащане на цената на гориво, закупено от ответника „А.С.“ ООД от бензиностанция на ищеца „С.“ ЕООД в гр. София, бул. ******* в периода на действие на договора.

Съгласно т. 3.1 от договора дължимата цена за закупеното гориво е в размер на обявената цена на бензиностанцията в деня на съответната продажба, намалена с отстъпка в размер, определен в т. 3.2 от договора.

Съгласно т. 3.4 от договора ищецът издава фактури за цената на закупеното гориво на всяко 15-то и последно число от съответния месец, а съгласно т. 3.6 от договора срокът за плащане на задълженията по всяка фактура е 15 дни от датата на получаването й от ответника.

С клаузата на т. 7.1 от договора е уговорена мораторна неустойка за неизпълнение на задълженията за плащане в срок на цената на закупеното гориво в размер на 0,25 % от неплатената сума за всеки ден на забавата, но не повече от 25% от тази сума.

Договорът е подписан от ответника Г. А. Х. както от името на ответника „А.С.“ ООД в качеството му на управител на дружеството, така и в лично качество като солидарен длъжник за изпълнение на задълженията на дружеството по договора.

С клаузата на т. 2.3 от договора е предвидено, че същият се сключва за срок до 31.12.2016г., но продължава да действа за нов период от една година при условие, че в срок до 30 дни преди изтичане на срока на действие на договора някоя от страните не уведоми писмено насрещната страна, че не желае продължаване на действието на договора, като изрично е предвидено, че така уговорения начин на продължаване се прилага и при изтичане на всеки следващ период на действие на договора.

По делото не са събрани доказателства, от които да се установява отправено от някоя от страните писмено уведомление по т. 2.3 от договора за отказ от продължаване на действието му по реда на цитираната клауза, поради което и при последици на доказателствена тежест по чл. 154, ал.

1 ГПК съдът дължи да приеме, че договорът е в действие между страните и в периодите, за които са издадени процесните фактури №2369/15.06.2020г., №2379/30.06.2020г., №2388/15.07.2020г. и №2395/31.07.2020г., за които е предявен осъдителният иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за цена на продадено гориво, както и в периодите, за които са издадени предходните 41 броя фактури, за чието забавено плащане ищецът претендира неустойка с предявения осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Основанията и размерите на вземанията на ищеца за продажна цена по тези фактури, датите и размерите на извършените плащания по тях, периодите на забавата и размерите на дължимата неустойка за вземанията по всяка от фактурите се установяват от писмените доказателствата и заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза по делото, така както се описани в исковата молба, но подробното обсъждане на доказателствата в случая не е необходимо, тъй като възникването, изискуемостта и размерите на вземанията, за които са предявени исковете по делото, са изрично и безусловно признати със сключена в хода на производството по делото извънсъдебна нотариално заверена спогодба от 06.07.2023г. между ищеца „С.“ ЕООД и ответника Г. А. Х., представена в откритото съдебно заседание на 28.02.2024г. и също приета като писмено доказателство по делото.

Освен, че съдържа изрично и безусловно признание на задълженията на ответниците „А.С.“ 2

ООД и Г. А. Х., за които са предявени осъдителните искове по настоящото дело (параграф I от спогодбата), в параграф I I от спогодбата е регламентиран следния начин за уреждане на правоотношенията между страните във връзка с тези задължения: 1) ответникът Г. А. Х. се задължава да плати на ищеца „С.“ ЕООД сумата 29 000,00 лв. в срок до 13.07.2023г.; 2) след като получи сумата „С.“ ЕООД декларира ще опрости всички други вземания, произтичащи от и свързани с договора за продажба на гориво от 04.11.2015г. и образуваното съдебно производство по т.д. №2759/2021г. на СГС, ТО, VI-15 с-в; 3) в срок до пет работни дни от получаването на сумата „С.“ ЕООД ще депозира и молба за отказ по чл. 233 ГПК от исковете по т.д. №2759/2021г. на СГС, ТО, VI-15 с-в; 4) след плащането на сумата страните нямат претенции във връзка с договора и исковото производство, включително за разноски; 5) в случай, че Г. А. Х. не плати сумата 29 000,00 лв. в срок до 13.07.2023г., „С.“ ЕООД има право да подаде заявление по реда на чл. 417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за тази сума.

Възраженията, изложени в писмената защита, подадена от назначения особен представител на ответника Г. А. Х., че сключената спогодба има за последица погасяване на признатите със спогодбата задължения поради новирането им в задължение за плащане на сумата 29 000,00 лв. с определен нов падеж на 13.07.2023г., са неоснователни, тъй като са очевидно несъответни на описаното съдържание на спогодбата.

Изявленията на страните в параграф I от спогодбата съгласно чл. 365, ал. 1 ЗЗД имат задължително за страните по нея установително действие относно възникването, изискуемостта и размера на признатите задължения на ответниците, включително за съществуването на вземанията към датата на сключване на спогодбата.

Изявленията в параграф I I от спогодбата също имат задължително за страните действие, което ги обвързва съгласно чл. 365, ал. 2 ЗЗД, но в противовес на съображенията на особения представител на ответника Х. описаните клаузи в тази част от спогодбата не покриват фактическия състав на чл. 107 ЗЗД, защото не регламентират погасяването на признатите в предходния параграф задължения като пряка последица от поемането на нови задължения за плащане на сумата 29 000,00 лв., а регламентират плащането на въпросната сума в определения със спогодбата срок като условие, при чието настъпване признатите със спогодбата задължения, а и останалите задължения на страните по процесния договор, се погасяват изцяло при окончателно уреждане на правоотношенията им по договора.

Доказателства, но и твърдения това условие да е осъществено, не са ангажирани в производството по делото, поради което съдът дължи да приеме, че предвидените с клаузите на параграф II от спогодбата предпоставки за погасяване на процесните вземания не са осъществени.

Доказателства за други обстоятелства, които да погасяват вземанията на ищеца, за чието присъждане са предявени осъдителните искове по делото, признати със спогодбата от 06.07.2023г., също не са ангажирани по делото, поради което дори и само при съобразяване на установителното действие на спогодбата в отношенията между страните по делото съдът дължи да приеме, че предявените осъдителни искове са основателни и следва да бъдат уважени за пълните им предявени размери (искът за неустойка – до размера 14 709,35 лв., за който е допустим предмет на делото след заявеното от ищеца оттегляне на иска за разликата до първоначално предявения размер от 43 709,35 лв.).

Установителното действие на спогодбата по чл. 365, ал. 1 ЗЗД е достатъчно да обуслови извод за неоснователност на заявените от особения представител на ответника Х.

3 правоизключващи и правопогасяващи възражения по отношение на вземанията за неустойки, признати със спогодбата, но следва да се отбележи, че тези възражения се явяват неоснователни и при игнориране на сключената спогодба, тъй като размерът на уговорената неустойка не обоснова нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави, възражения за прекомерност на неустойката поначало не е допустимо да бъдат разглеждани съгласно чл. 309 ТЗ, включително по отношение на отговорността на солидарния длъжник за изпълнение на задълженията по двустранната търговска сделка, в забава по отношение на главните задължения по договора ответниците са изпаднали преди въвеждането на извънредното положение през 2020г., на което са основани възраженията за непреодолима сила по чл. 306 ТЗ, което съгласно чл. 306, ал. 1, изр. 2 ТЗ е достатъчно да обуслови неоснователност и на тези възражения, приложимият тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „б“ ЗЗД по отношение на вземанията за неустойки по четирите фактури, за които е заявено възражение за изтекла погасителна давност с отговора на особения представител срещу исковата молба, също е изтекъл след датата на подаване на исковата молба (15.12.2021г.), тъй като в периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. давностният срок не е текъл съгласно чл. 3, т. 2 ЗМДВИП и §13 ЗИДЗЗ (обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020г.).

С оглед изхода на производството по предявените искове и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците е да възстановят разноските, които ищецът е направил за обезпечаване и разглеждане на исковете (при условията на солидарност за плащане на вземанията на ищеца за възстановяване на съдебните разноски, произтичаща от солидарната им отговорност за изпълнение на главните вземания, за които са предявени исковете).

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „А.С.“ ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

******* и Г. А. Х. с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. ******* да заплатят солидарно на „С.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. ******* на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата 13 200,00 лв. – продажна цена, дължима по договор от 04.11.2015г. за продажби на гориво, за които са издадени фактури №2369/15.06.2020г., №2379/30.06.2020г., №2388/15.07.2020г. и №2395/31.07.2020г., ведно със законната лихва от 15.12.2021г. до изплащането на сумата, на основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД сумата 14 709,35 лв. - мораторна неустойка, дължима съгласно т. 7.1 от договора от 04.11.2015г. за забавено изпълнение на задълженията за плащане на продажната цена по фактури, издадени в периода от 30.09.2018г. до 31.07.2020г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 11 601, 52 лв.