Решение № 162 от 04.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. София, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110169026 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 2 828,66 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 7001064515 от 17.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 02.08.2022 г. до окончателното плащане, 1 567,60 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 25.11.2019 г. до 15.06.2022 г., както и 1 095,95 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 25.11.2019 г. до 19.07.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 42030/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 10.08.2022 г. и въз основа на нея изпълнителен лист от същата дата.

Ищецът ..... твърди, че между него и ответника И. И. И. е сключен договор за потребителски кредит № 7001064515 от 17.10.2019 г., по силата на който му е предоставил сумата от 2 828,66 лв., като към отпуснатия кредит се включва и еднократна такса за оценка на риска в размер на 303,07 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, която също е част от дължимите месечни вноски съгласно погасителния план към него. Поддържа, че от страна на потребителя е изразено желание за сключване и на застраховка „Защита на кредита“ в размер на 525,59 лв., при което крайното задължение по него се равнява на сумата от 4 432,45 лв., разсрочена на 36 месечни погасителни вноски, от които: 35 – в размер на 123,12 лв. всяка и последна 36-та – в размер на 123,25 лв., като е уговорена и възнаградителна лихва при годишен лихвен процент от 31,95 %. Сочи, че ответникът не е извършвал плащания по договора, като с настъпване на падежите на първите три погасителни вноски: 25.11.2019 г., 25.12.2019 г. и 25.01.2020 г. договорът следва да се счита за предсрочно изискуем, за което с уведомление, получено от И. И. на 15.06.2022 г., той е бил уведомен. По изложените съображения отправя искане да бъде признато за установено, че ответникът му дължи претендираните суми. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И. И. И. е подал отговор на искова молба, с което оспорва исковете при твърдението, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен поради допуснато нарушение на чл. 10 ЗПК, доколкото не се установява да е бил уведомен за всички условия преди сключването му в т. ч. и за размера на годишния 1 лихвен процент. Счита го за недействителен и поради нарушаване на добрите нрави и неравноправност на клаузите в него, уреждащи ГПР и договорната лихва, тъй като не се съдържа цялостна информация относно лихвения процент и условията за прилагането му.

Като самостоятелно основание за недействителност на договора счита противоречието му със ЗЗП, тъй като клаузите, уреждащи годишния процент на разходите (ГПР) и съответно годишния лихвен процент (ГЛП), са неравноправни, доколкото водят до неравновесие между правата и задълженията на търговеца. Като допълнително основание за недействителност на договора за кредит посочва противоречието му със ЗЗД, тъй като размерът на годишния процент на разходите (ГПР), респ. уговорената договорна лихва надвишава многократно трикратния размер на законната лихва. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С определение от 01.03.2023 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата относно сключването на процесния договор за потребителски кредит № 7001064515 от 17.10.2019 г. с твърдяното съдържание, както и относно усвояването на заемната сума по него от страна на ответника.

Нещо повече, за установяването им свидетелстват и данните, удостоверени в писмените доказателства по делото – заявление – декларация за установяване на договорни отношения от 17.10.2019 г., договор за потребителски кредит № 7001064515 от 17.10.2019 г., рамков договор за платежни услуги за физически лица от 17.10.2019 г. и др.

От предметното съдържание на договора става ясно, че кредитодателят ..... предоставя на кредитополучателя И. И. И. сумата от 2 000,00 лв., при следните условия: размер на застрахователната премия - 525,59 лв., такса за оценка на риска – 303,07 лв., дължима в деня на подписване на договора, финансирана от кредитора и подлежаща на възстановяване от потребителя с дължимите месечни вноски, общ размер на кредита – 2 828,66 лв., годишен лихвен процент – 31,95 %, годишен процент на разходите – 48,64 %, обща сума, дължима от потребителя – 4 432,45 лв., платима чрез 36 месечни погасителни вноски, с падеж на първата погасителна вноска – 25.11.2019 г. и падеж на последната погасителна вноска – 25.10.2022 г.

С декларация от 17.10.2019 г. ответникът И. е декларирал предоставянето му от страна на банката на необходимата предварителна информация по чл. 60 ЗПУПС под формата на „Проект на Рамков договор за платежни услуги за физически лица“ в достатъчен срок преди отправяне на предложение или сключване на „Рамков договор за предоставяне на платежни услуги за физически лица“, национален списък на най-представителните услуги, свързани с платежна сметка и общи условия за предоставяне на платежни услуги на физически лица от ....., като изрично същият е удостоверил запознаването си с тяхното съдържание.

Представено е и уведомление за предсрочна изискуемост от 03.06.2022 г., с което банката уведомява И. И., че е в просрочие в изплащането на вноски с падежи: 25.11.2019 г., 25.12.2019 г. и 25.01.2020 г., поради което на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ обявява договор за кредит № 7001064515 от 17.10.2019 г. за предсрочно изискуем, като видно от известието за доставяне към него уведомлението му е връчено на 15.06.2022 г.

От изслушаното и прието по делото без оспорване от страните заключение на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза се установява, че банкова сметка с титуляр И. И.

И. с IBAN: .... е заверена на 17.10.2019 г. със сумата от 2 828,66 лв. с посочено основание „.... 7001064515“, като на същата дата сметката е дебитирана със следните суми: 525,59 лв. – сума за застраховка „Защита на кредита“ и 303,07 лв. – комисионна – 11/2105224 – такса за отпускане /усвояване/ одобрение на реф.: кредитна сделка 2105224, както и 2 000,00 лв. – изплатени от сметката на каса в полза на кредитополучателя. Експертът е достигнал до 2 извод, че заемната сума от 2 828,66 лв. е изцяло усвоена от ответника, а от страна на ..... е заплатена застрахователната премия от 525,59 лв. в полза на „Кардиф – Животозастраховане“ АД. Според вещото лице няма извършени плащания по процесния договор за потребителски кредит, като неплатените по него суми към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 02.08.2022 г. са, както следва: 2 828,66 лв. – главница в т. ч.

2 259,23 лв. – падежирали вноски и 569,43 лв. – предсрочно изискуема главница, 1 567,60 лв. – възнаградителна лихва за периода до 15.06.2022 г. и 280,66 лв. – мораторна лихва за периода от 25.11.2019 г. до 19.07.2022 г.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 86, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК

Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: 1/ възникването на облигационно правоотношение по силата на процесния договор за потребителски кредит № 7001064515 от 17.10.2019 г. с твърдяното съдържание; 2/ изпълнение на задълженията си по договора чрез предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникнало насрещно задължение за връщане на същата, ведно с уговорената възнаградителна лихва; 3/ настъпване на изискуемостта на вземанията;

4/ размера на претендираните суми.

В случая, съдът приема за безспорно установено по делото наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между ..... и И. И. И., чийто правопораждащ юридически факт е процесният договор за потребителски кредит № 7001064515 от 17.10.2019 г., доколкото същият е представен в заверен препис по делото, заедно с рамков договор за платежни услуги за физически лица, които са подписани от страните. Доколкото се касае за реален договор, то неговото действие е обусловено както от постигането на съгласие между страните, така и от реалното предаване на кредитополучателя на сумата, предмет на договора. В случая, както възникването на облигационното правоотношение между страните по него, така и усвояването на заемната сума в размер на 2 828,66 лв. не се оспорва от ответника, поради което тези обстоятелства са отделени за безспорни с доклада по делото, но също така се потвърждават и от констатациите на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, че на 17.10.2019 г. банковата сметка на И. е заверена със сумата от 2 828,66 лв. с посочено основание „.... 7001064515“.

Предвид изложеното, съдът намира, че между него и ..... валидно е възникнало облигационно правоотношение, произтичащо от процесния договор за потребителски кредит № 7001064515 от 17.10.2019 г., по който ищецът е изпълнил основното си задължение към ответника, в качеството му на кредитополучател, и реално му е предоставил заемната сума, предмет на договора, а той от своя страна я е усвоил. Ето защо, за И. е възникнало и насрещното задължение за връщане на същата под формата на уговорените месечни погасителни вноски за главница и възнаградителна лихва при настъпване на съответните месечни падежи на всяка от тях, съгласно обективирания в договора погасителен план. По делото не се спори също така, че ответникът е неизправна страна по договора, което на основание чл. 16.2 от същия е обусловило правото на кредитора да го обяви за предсрочно изискуем. Ето защо, с настъпване на падежа на първите три вноски по погасителния план – 25.11.2019 г., 25.12.2019 г. и 25.01.2020 г., следва да се приеме, че обстоятелствата, обуславящи предсрочната му изискуемост са налице, като видно от представеното уведомление от 03.06.2022 г., надлежно получено от ответника на 15.06.2022 г., изявлението на банката в този смисъл надлежно е достигнало до него още преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 02.08.2022 г. Нещо повече, дори това да не беше така, обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено и в хода на исковото производство по реда на чл. 422 ГПК, като изявлението на банката за обявяване на 3 кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, който е представен като приложение към нея. В тези случаи изявлението поражда правните си последици с връчване на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за загубване на преимуществото на срока. Упражняването на това потестативно право на банката и настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото производство представляват факт от значение за съществуването на претендираното право на вземане за главница и възнаградителна лихва, който следва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В случая, уведомлението от 03.06.2022 г. е представено като приложение към исковата молба и препис от него е връчен на ответника на 03.02.2023 г.

На следващо място, доколкото страна по процесния договор за потребителски кредит № 7001064515 от 17.10.2019 г., в качеството му на кредитополучател, е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност и предвид предмета на сделката, то в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 ЗПК (Обн. в ДВ бр.18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) и спрямо същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП (Обн. В ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.