Решение № 95 от 20.11.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. ХАСКОВО, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АННА ВЛ. ПЕТКОВА при участието на секретаря РУМЯНА АЛД. ГИГЕЛОВА като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Търговско дело № 20255600900060 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗК „СЧЗС – Победа“ – ****** с която по реда на чл. 415 ал. 4 вр. ал. 1 т. 3 от ГПК се предявява осъдителен иск против „Фламинго 21“ ООД – *****. Правната квалификация на претендираните от ищеца права по главния иск е чл. 327 от ТЗ, във вр. с чл.318 ал. 1 от ТЗ и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Искът е съединен с акцесорна претенция по чл. 86 от ЗЗД. Претендира се сумата 135 900 лева.

Ищецът твърди, че с ответника са сключили договор за търговска продажба от 22.11.2024 година. По силата на този договор, ищецът продал и доставил на ответника, а последният приел земеделска продукция за 2024 година, на обща стойност 135 900 лева без ДДС. Купувачът се задължил да заплати продажната цена до 01.12.2024 година, но и до настоящия момент, въпреки устни и писмена покани, не изпълнил задължението си. С тези доводи прави искане за осъждане на ответника да му заплати исковата главница в размер на 135 900 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното разплащане и направените по делото разноски.

На ответника „Фламинго 21“ ООД – ******, представлявано от управителя ****** е връчена исковата молба с приложенията. В срока по чл.

367 ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:

От разпореждане № 828/14.04.2025 година, постановено по ч.гр.д. № 415/2025 година по описа на РС-Харманли е видно, че ЗК „СЧЗС – Победа“ – ****** е поискало издаване на заповед по чл. 417 от ГПК, но заявлението му е било отхвърлено. А от представеното съдебно удостоверение следва, че съобщението за отхвърляне на молбата е получено от кооперацията на 25.04.2025 година. Поради това, предявеният по реда на чл. 415 ал. 4 вр. ал. 1 т. 3 от ГПК осъдителен иск за вземането, предмет искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, се явява допустим.

Изложеното от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба сочи на наличие на договорни отношения между страните по делото, основани на договор за търговска продажба. Правната претенция на ищеца е за неизпълнение на договорно задължение на ответника, който е купувач и получател на стоката, да се плати. Правната квалификация на претендираните от ищеца права по главния иск е чл. 327 от ТЗ, във вр. с чл. 318, ал. 1 от ТЗ и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Искът е съединен с акцесорна претенция по чл. 86 от ЗЗД.

Доколкото е образувано спорно исково производство, то доказването се подчинява на общите правила по чл. 154 ал. 1 от ГПК. Съобразно тази норма, в процесуална тежест на ищеца в настоящото производство е доказването на твърдените търговски отношения между двете дружества, сключването на неформален договор за търговска продажба, както и извършването на предаването на вещите, предмет на договора, по фактура, за която се отнася поддържаната от него претенция. В тежест на ищеца продавач е, освен доказването на основанията за исковата претенция, и доказването на условията на самия договор - какви стоки са били доставени на купувача, както и уговорената между страните продажна цена. В тежест на ответника е да установи изпълнение на неговото задължение по договора - за заплащане на ищеца на цената на стоката по процесната фактура.

От представения по делото договор за покупко-продажба на земеделска продукция безспорно се установява, че на 22.11.2024 г. между страните е бил сключен договор за търговска продажба на слънчоглед, по силата на който продавачът се е задължил да прехвърли на купувача собствеността върху 151,000 тона слънчоглед с единична цена 900,00 лева за 2 тон, а купувачът се е задължил да заплати уговорената цена в размер на 135,900 лв. по банков път в срок до 01.12.2024 г. С приемо-предавателен протокол, подписан от страните по договора е удостоверено, че на 22.11.2024 г. продавачът е предал на купувача уговореното количество слънчоглед, за което е издадена и фактура № 1225/22.11.2024 г., която съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно Закона за счетоводството, не е оспорена от ответника и като официален свидетелстващ документ доказва обстоятелствата, посочени в нея, именно предаденото количество слънчоглед и дължимата от купувача цена.

По делото е представена и молба с изх. № 1/06.02.2025 г., издадена от ищеца ЗК „СЦЗС-ПОБЕДА“, в която е поискано потвърждение от страна на ответното дружество, че дължи и не е заплатил цената в размер на 135,900 лв. за предоставеното количество слънчоглед. В молбата е посочено, че в случай че ответника не отговори в 10-дневен срок, липсата на отговор ще се счита за потвърждение. Молбата е получена от ответното дружество на 13.02.2025 г., липсва отговор по нея, откъдето може да се заключи, че ответникът не оспорва дълга.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът е доказан по основание и размер. Ищецът е доказал сключването на договор за търговска продажба, предаването на стоката, предмет на договора, по фактура, за която се отнася поддържаната от него претенция, както и уговорената между страните продажна цена. Ответникът не оспорва неизпълнението на задължението си по договора към ищеца за заплащане на цената на стоката по процесната фактура.

Предвид основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от завеждане на иска на 19.05.2025 г. до окончателното й изплащане.

Съгласно възприетото в ТР № 4/2013 г. по ТД № 4 по описа за 2013 г.

ОСГТК на ВКС, /т.12./, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.

422 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство при условие, че такива са били поискани, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

С оглед изхода на делото претенцията на ищеца за разноски следва да 3 бъде уважена. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да понесе тежестта от деловодни разноски, направени от ищеца, за които има представени надлежни доказателства, че са заплатени.

Съгласно представения от ищеца списък по чл. 80 ГПК се претендират разноски общо в размер на 10476 лв., от които 5474 лв. държавни такси и 5000 лв. адвокатско възнаграждение.

От приложените по ЧГД № 415/2025 г. по описа на Районен съд Харманли и настоящото производство платежни документи за заплатените по делата държавни такси се установява, че е заплатена общо сума в размер на 5443,81 лв., включващи 2310,30 лв. – по ЧГД № 415/2025 г. и 3133,51 лв. по настоящото производство, поради което това е и дължимата от ответника държавна такса. По отношение на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да се отбележи, че по ЧГД № 415/2025 г. е приложен договор за правна помощ и съдействие, който е в нечетлив вид и не се установява платено адвокатско възнаграждение, поради което ответникът дължи да заплати адвокатско възнаграждение само в размер на 2690,00 лв., съгласно приложения в исковото производство договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ФЛАМИНГО 21“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от управителя ******, да заплати на ЗК"СЧЗС-Победа", ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ******, общ. Стамболийски, обл. Хасково, представлявана от председателя ****** сумата 135 900 лева - дължима и незаплатена главница по Фактура № 1225/22.11.2024 година, ведно със законната лихва върху тази главница от датата на подаване на исковата молба 19.05.2025 година до окончателното плащане на задължението.

ОСЪЖДА „ФЛАМИНГО 21“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от управителя ******, да заплати на ЗК"СЧЗС-Победа", ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ******, общ. Стамболийски, обл. Хасково, представлявана от председателя 4

******, деловодни разноски в размер на общо 8133,81 лева, формирани както следва: държавна такса в размер на 5443,81 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2690,00 лева.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Пловдив, чрез ХОС. от

Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________ 5