Решение № 781 от 07.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 781

***, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван М. Минчев при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Административно наказателно дело № 20245330206878 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 2 4-0438000841/26.09.2024 г. на Началник Сектор в Трето РУ при ОД на МВР Пловдив, с което на В. Г. Г. с ЕГН ********** от *** са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство /МПС/ за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение по чл.104Б т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДВП и глоба в размер на 10 /десет/ лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДВП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП, в частта по пункт І-ви от НП – с която на Г. са наложени административните наказания за нарушението по чл.104Б т.2 от ЗДВП.

Жалбоподателят В. Г. Г. не се явява в съдебно заседание. Представлява се в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител – адвокат – адв. Д. от АК ***. Чрез жалбата се заявява обжалване на НП в частта относно наложените на основание 175А ал.1 пр.3 от ЗДВП наказания за 1 нарушението по чл.104Б т.2 от ЗДВП с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Искането се поддържа от процесуалния представител в съдебно заседание. Оспорва се извършването на нарушението, твърдят се допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения – непълно описание на обстоятелствата на нарушението в АУАН и в НП, а от там и необоснованост на същите. Твърди се, че жалбоподателят е използвал пътя съгласно целите му, като липсвали доказателства поднасянето на автомобила на 30.08.2024 г. около 12:55 часа да е било нарочно сторено от жалбоподателя, а се сочат като причини за това поднасяне неопитността на водача и мократа настилка от преваляването на дъжд по това време. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Началник Сектор в Трето РУ при ОД на МВР Пловдив не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В молбастановище се иска от съда обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Прави се възражение за прекомерност на претендирани разноски от насрещната страна за процесуалното представителство от адвокат.

Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят В. Г. Г. от *** е правоспособен водач на МПС с придобити категории М и В.

По обяд на 30.08.2024 г., около 12:55 часа, в *** служители на Трето РУ при ОД на МВР Пловдив, сред които били и свидетелите В. В. Л. и П. Л. К., се връщали от обедна почивка като на кръстовището образувано от бул.

„България“ с ул. „Победа“ чакали на светофарната уредба, за да пресекат кръстовището, а в непосредствена близост до тях била автобусната спирка на ул. „Победа“, на която имало около 20 човека. В този момент В. Г. Г., управлявайки лек автомобил „БМВ 318“ с рег. № *** и идвайки от бул.

„България“, извършил на същото кръстовище завой на ляво по ул. „Победа“, посока юг, като на самия завой изфорсирал двигателя и чрез презавиване на предните гуми накарал задницата му да поднесе и по този начин умишлено извадил автомобила извън контрол, като това се случило пред погледите както 2 на полицаите, така и на хората чакащи на автобусната спирка, което предизвикало тяхното възмущение. По това време, а и преди това през същия ден, нямало валеж.

От началник на свидетелите Л. и К. бил подаден сигнал за спиране към водача на автомобила „БМВ 318“ с рег. № *** Г., като жалбоподателят спрял за извършване на полицейска проверка. На място бил извикан свидетелят И. Т.

– *** в Трето РУ при ОД на МВР Пловдив, който след извършването на проверка на водача и установяване на стореното от последния съставил спрямо В. Г. Г. акт – АУАН Серия GA № 776814/30.08.2024 г. за прието за извършено административно нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДВП, състоящо се в използване на път, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Освен нарушението по чл.104Б т.2 от ЗДВП в АУАН било вписано още едно прието за извършено от нарушителя Г. нарушение – с дадена му правна квалификация по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДВП и изразяващо се според актосъставителя в неносене на свидетелство за регистрация на моторното превозно средство което управлява. При предявяване на акта на нарушителя последният посочил, че има възражения, но не направил такива. Възражения против констатациите по акта не били направени и в срока по чл.44 от ЗАНН за това.

Въз основа на АУАН било издадено на 26.09.2024 г. атакуваното наказателно постановление /НП/, в което НП обстоятелствата на нарушенията с дадената им правна квалификация: по чл.104Б т.2 от ЗДВП по пункт І-ви, и п о чл.100 ал.1 т.2 от ЗДВП по пункт ІІ-ри, били изложени по сходен начин като тези в описателната част на акта.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на свидетелите И. Ж. Т., В. В. Л., П. Л.

К. и частично от показанията на свидетеля С.Л.Г., АУАН, справка за нарушител/водач, справка за собственост и регистрация на моторни превозни средства, оправомощителни заповеди, метеорологични справки – с изх. № ОД08-124-1 от 21.03.2025 г. и с изх. № ОД-08-202-1 от 16.05.2025 г. на Национален институт по метеорология и хидрология – филиал Пловдив, относно район „Северен“ в *** на 30.08.2024 г., месечен хидрометеорологичен бюлетин.

Съдът кредитира изцяло като правдиви показанията на свидетелите 3 очевидци В. В. Л. и П. Л. К., доколкото се оценят като последователни, логични, кореспондиращи и допълващи останалите ползвани като обективни доказателства по делото. На процесната дата и място тези свидетели са били преки очевидци на извършената от жалбоподателя Г. маневра с управлявания от него автомобил „БМВ 318“, като и двамата сочат в показанията си, че тя е представлявала „дрифт“, тъй като жалбоподателят, завивайки от бул.

„България“ към ул. „Победа“ умишлено е изфорсирал двигателя на автомобила и така е накарал задницата му да занесе, изваждайки го извън контрол, като това е станало и пред възмутените погледи на около още 20 души, които в този момент са чакали на спирката в непосредствена близост до кръстовището.

Показанията на свидетелите Л. и К. се подкрепят и от тези на свидетеля Т., също кредитирани от съда, който свидетел Т. потвърждава авторството на АУАН и вписаните в него констатации.

В хода на съдебното производство по искане на страната жалбоподател е допуснат и разпитан свидетелят С.Л.Г.. Съдът ползва като правдиви показанията на св. Г. в по-голямата им част, а именно относно това, че свидетелят и жалбоподателят Г. са съученици от гимназията, че автомобилът „БМВ 318“ с рег. № *** се е управлявал от Г. на 30.08.2024 г. по обяд на кръстовището образувано от бул. „България“ с ул. „Победа“ в ***, както и поднасянето на автомобила на същото кръстовище при завиването пред трима полицаи до пешеходна пътека. В тази им част показанията на свидетеля Г. кореспондират и допълват останалите гласни и писмени доказателства.

Това, което настоящата инстанция не прие за достоверно в показанията на същия свидетел е заявеното от него, че на 30.08.2024 г. на процесното кръстовище е било мокро, понеже преди това било валяло дъжд, като това е била и причината автомобилът на жалбоподателят да поднесе неволно.

Основните аргументи съдът да не приеме показанията на св. Г. в тази им част са на първо място, че те са в пълно протИ.речие с показанията на свидетелите Л. и К., които също са били очевидци на извършената маневра от жалбоподателя, не са и в близки отношения с наказания, доколкото св. Г. е приятел и бивш съученик с Г., като свидетелят Л. изрично сочи в показанията си „… водачът „умишлено удари газ и автомобилът реално се завъртя на място. Задницата поднесе и даже имаше и свирене на гуми.“, а св. К. сочи, че 4 действията на водача са били нарочни „… занесе задницата и изфорсира умишлено и извади автомобила извън контрол“, „Освен, че възприехме ние служителите като нарочни действията на водача, имаше поне 20 човека на спирката, които се възмутиха. На следващо място показанията на този свидетел в обсъжданата част са в пряко протИ.речие и с изготвените по делото метеорологична справка с изх. № ОД-08-124-1 от 21.03.2025 г. на Национален институт по метеорология и хидрология – филиал Пловдив, относно район „Северен“ в *** на 30.08.2024 г. за периода от 12:50 часа до 13:00 часа и метеорологична справка с изх. № ОД-08-202-1 от 16.05.2025 г. на Национален институт по метеорология и хидрология – филиал Пловдив, относно район Северен“ в *** на 30.08.2024 г. от 11:00 часа до 12:50 часа, от които се установи, че на 30.08.2024 не само в горецитираните часови диапазони, но за цялото време от 08:00 часа до 15:00 часа в този район не е имало никакви валежи и особени явления като пътната настилка е била суха, което навежда на откровена предубеденост на този свидетел и съответно необективност на показанията в тази им част. В тази им част показанията на свидетеля Г. се наблюдава и формална и житейска логика, доколкото сочените от свидетеля пътни условия, свързани с мократа настилка биха важали и за останалите водачи и управляваните от тях автомобили, но доказателствата по делото не сочат никой друг автомобил при интензивното движение тогава да е поднесъл при преминаване през същото кръстовище и посока. За това и съдът счете да не кредитира показанията на свидетеля Г. в тази им част – опровергават се от една страна от показанията на свидетели очевидци и от писмени доказателства, а от друга се преценят за насочени към целен от разпитания свидетел резултат по отпадане на ангажирана спрямо жалбоподателя административна отговорност заради близките им отношения.

По отношение на АУАН Серия GA № 776814/30.08.2024 г., съставен от св. Т., съдът счита същият за годно писмено доказателство – като редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от ЗДВП, чиито констатации не са били оспорени чрез писмени възражения, нито пък в съдебната фаза пред настоящата инстанция се събраха доказателства, които да опровергаят /предвид посоченото по-горе дискредитиране на част от твърденията на св. Г./ или поне да внесат съмнение в достоверността на вписаните в АУАН обстоятелства на процесното нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДВП.

5

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че жалбоподателят В. Г. Г. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДВП, тъй като на 30.08.2024 г. около 12:55 часа в ***, на кръстовището образувано от бул. „България“ с ул. „Победа“, като водач на моторно превозно средство – на лек автомобил „БМВ 318“ с рег. № ***, е използвал пътищата отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като е изфорсирал двигателя на автомобила и чрез презавиване на предните гуми е накарал задницата му да поднесе и по този начин умишлено го е извадил извън контрол, като в този момент в непосредствена близост на спирка за градски транспорт са се намирали около 20 души чакащи превозът си, с което е създал опасност за жИ.та и здравето на тях и на останалите участници в движението.

За съда с оглед на наличните безспорни доказателства – показанията на свидетелите Л., К. и Т. – последователни, обстоятелствени и неопровергани от останалите доказателства, АУАН и справка за нарушител/водач – все доказателства, които по никакъв начин не си протИ.речат и не внасят съмнение в достоверността им, извършването на нарушението от страна на лицето жалбоподател е категорично и безспорно доказано.